Акад. Пламен Карталов: Музиката трябва да бъде видяна, не само чута

"Софийската опера и балет" е една средищна точка на европейското културно влияние". Това каза академик Пламен Карталов на пресконференция, посветена на Вагнеровия фестивал. На емоционалната и вдъхновяваща среща освен режисьора на постановката "Танхойзер" присъстваха и диригентът Константин Тринкс, сценографът Свен Йонке, постановъчният екип и изпълнителите.

"Щастливо съвпадение е премиерата на "Танхойзер" с юбилейната свещена 2025 година за християнския латински свят, а мотото е "Поклонници на надеждата", казаха организаторите. За първи път в България постановката е изиграна през 1931 г., след това през 1938 г. и 1983 г. И сега, 42 години по-късно, шедьовърът се възражда на българската сцена. "Операта на Рихард Вагнер показва нравствената връзка на либретото и музиката с величието на посланията на църквата и обществото - за консолидация на вярата в днешния свят на войни, забравил човешката ценност на добродетелите, на прошката, на изкуплението и спасението от грехопадение- на самоувереност и алчност, на пренасищане с удоволствия и власт", на един дъх споделя акад. Карталов и продължава въодушевено: "В този контекст моята постановка на "Танхойзер" се превръща в съвременна драма - не просто за греха и прошката, а за човека, който търси цялост и свобода в свят, разкъсан между крайности".

Любопитно е, че академикът въвежда за пръв път мимическите игри с митологични и символични образи на любовта като Леда и Лебеда, Психея и Ерос, Елена и Парис и други митични герои и божества, които оживяват на сцената с помощта на балета.

Карталов изрази и своята искрена благодарност към оперните певци, като каза шеговито: "Благодаря ви за доверието в това, че Вагнер няма да повреди вашите гласове. Точно обратното! Вагнер оправя гласовете, които не са поставени както трябва", категоричен е шефът на операта.

Академик Пламен Карталов се похвали, че е измислил авторски финал, като загадъчно настоя: "Музиката на Вагнер трябва да бъде не само чута, но и видяна".