Христо Мутафчиев: Всички театри имат проблеми с бюджета

Много от тях може съвсем скоро да затворят поради липса на пари

Кой е той

Христо Мутафчиев е български театрален, филмов, телевизионен актьор и председател на Съюза на артистите в България.

Известен е с участието си в многобройни български филми и сериали и най-вече "Дунав мост", "Църква за вълци", "Клиника на третия етаж" и други, както и с много театрални постановки. Роден е в град Карлово на 4 април 1969 година. Завършил е ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър през 1994 година в класа на Илия Добрев и проф. Надежда Сейкова.

- Г-н Мутафчиев, как ще коментирате одитния доклад на Сметната палата, който откри проблеми с дейността и финансите на Министерството на културата (МК)?

- След като прокуратурата се е заела с този случай, трябва да стигне докрай. И след като има нарушения в работата на МК, трябва да бъдат открити конкретните хора, които са допуснали тези нарушения и те да бъдат подведени под отговорност.

- Засега са открити само нарушения в счетоводството, липса на документация в смолянския театър, неправилно отчитане и липса на ефективен външен контрол. Нещо, за което и вие говорихте, когато гръмна т. нар. "Афера Левон Манукян".

- Лошото е, че винаги се оказвам лош пророк. А не би трябвало, защото не е моя работа това, но Министерството на културата има много трески за дялане - и тогава, когато са се случили тези нарушения, и при сегашното управление. Но с тази тема вероятно ще се занимаваме след Нова година. Има нещо неизказано от страна на МК. Може би трябва да бъде изговорено.

- Оттам излязоха с позиция, че всичко това се е случвало при предишния министър.

- Много е хубаво да хвърлиш вината назад във времето и да кажеш "Аз съм чист и велик", но какво е направило до този момент МК, че да блокира такъв тип неща да се случват в бъдеще?

- Реално нещо променило ли се е в последната година?

- Почти нищо не е променено, освен че са освободени много хора от министерството, които сега си търсят правата в съда и печелят заради това, че са били освободени под някаква неправомерна форма. Ако това е промяната, то е нищо. Основното нещо, което трябва да се промени, това е актуализиране на методиката, по която се финансира българският театър. Първо - тя не е осъвременена. Второ - правят се едни работни групи, но няма реални предложения за финансиране и за промени в норми и правилници, за да няма кражби.

- Откъде трябва да дойде инициативата за промени?

- Законодателна инициатива има МК. Тя трябва да се представи в работна група, със синдикати и работодатели, за да се направят правилни разчети, да има обществено обсъждане, което е задължително по закон, хората да дадат своето мнение и чак тогава да се внесат промените.

- Допитват ли се до вас като съсловие?

- До онзи ден не се допитваха. Вчера се събираше работна група, но пак нищо не е решено. Има предложение, което е несъвършено и ние не бихме го подкрепили в такава форма. Би трябвало малко по-сериозно да се работи по отношение на правилата и начина, по който се формира бюджетът на МК и най-вече контролът за разходване на този бюджет. Министърът трябва да присъства на работните групи, за да покаже своята идея за актуализиране на методите.

- Има ли визия какво да се случва?

- Според мен не. Чакат да вземем ние решение, за да кажат, че предложението ни е лошо.

- Очаквате ли, че може да се затворят театри, докато тече разследването?

- Театри предполагам, че няма как да бъдат затворени, защото ако има някой, който е виновен, не е театърът, а директорът на самия културен институт. Същият директор би трябвало да понесе своята отговорност. Боя се, че поради липсата на достатъчно средства в бюджета на МК до края на т.г., ако не се отпуснат още средства към тоя бюджет, а предполагам, че те няма да бъдат отпуснати, може да има театри, които да затворят врати. И не само театри. Има много хора от независимия сектор, които преустановяват работа, и сдружения, които ще фалират заради неразплатени суми по сесии на министерството и Национален фонд "Култура". А те са неразплатени заради недобре обоснован бюджет на МК през годината и недостиг, който се получава в края на всяка година. Затова беше важно бюджетът за следващата година да бъде сериозно обсъден с всички - синдикати, браншови и работодателски организации, с независимия сектор. Не съм сигурен дали до края на годината ще стигнат парите и дали следващата година пак няма да има недостиг на средства. Още повече че влизаме в една по-непозната зона - еврозоната. Не е изключено по средата на годината пак да се искат някакви милиони за допълване на бюджета.

- Дайте примери за културни институции, които вече са на червено.

- Във всеки един театър в момента има проблеми с бюджета, с разходи, преразходи, с неодобрени разходи. Почти всички театри вече са влезли в дефицит. Ако навремето имаше отличници, които бяха над чертата, сега почти всички започват бавно да слизат под чертата. И МК трябва да помисли точно за това - как да излязат театрите от тези дефицити.

- Как реагират колегите ви на всичко това?

- Голяма част от колегите ми са обидени и омерзени. Ние сме единствената държава в Европа, в която се краде от култура. Колегите искат наистина разследването да стигне до края, за да се разбере кой е виновен, кой какво е правил по веригата и кой кого е подтикнал да направи нещо. Това няма да изчисти петното докрай, защото имаме много други проблеми, но поне няма да стои горчивият вкус в устата на колегите.

- Вече има преработен проектобюджет. Запознати ли сте с него?

- Не съм. Министърът трябва да бъде запознат и да е наясно ще му стигнат ли парите или не. Но когато ние разберем, тогава ще вдигнем глас.

- В тази връзка какво смятате за протестите?

- Подкрепям абсолютно всеки справедлив протест, който е без насилие и вандалщина от едната или от другата страна. Хората имат своите искания и трябва да бъдат чути. И вероятно ще бъдат чути. Протестите са форма на събуждане на нацията. Не може този народ да спи. Имаше такава реплика в представлението "Духът на поета", в която Стамболов казва: "За управляващите е добре, когато народите спят, но понякога ме хваща яд на тоя заспал народ. То бива да спи, да търпи, ама чак толкоз не бива. Направо е скучно да се управлява такъв заспал народ".

- Видяхме много актьори на площада.

- Ние, актьорите, винаги сме били лакмус за онова, което се случвало в обществения живот. Винаги под някаква форма именно актьорите са давали гласност и сигнал за нередности, разбира се, по един свой артистичен начин, но актьорът е странно животно. Той трудно може да бъде купен, защото си знае цената, а тя е висока.