Трима български владетели сриват някогашното Родосто
Трайна следа, оказва се, са оставили българите в днешния турски град Текирдаг на брега на Мраморно море. Поне това става ясно от експозицията на Историческия музей в града, който някога се е казвал Родосто.
Предците ни са оставили цели две дълбоки следи в историята на града. Първо през 719 г. в района на тогавашното Родосто става решаващ политически сблъсък. Български войски, изпратени от кан Тервел, разбиват бунтовнически отряди. Ето какво точно се случва: Бившият византийски император Анастасий II организира заговор за свалянето на тогавашния владетел Лъв III Исавър. Анастасий II търси помощ от кан Тервел, който според договора от 716 г. му предоставя войска и 360 000 златни монети. С българска военна подкрепа бунтовниците напредват към Константинопол, но столичните граждани отказват да ги подкрепят. Българската армия се оказва въвлечена в сблъсък край Родосто, защитавайки претенциите на Анастасий II. Според описанията в музея българите почти заличили със земята града, а жителите му бягали панически.
След като акцията се проваля, кан Тервел спасява дипломатическия си авторитет, подписвайки мирно споразумение с управляващия император Лъв III Исавър. Тази акция подчертава влиянието на Първото българско царство.
В 813 градът е превзет и разграбен от българския хан Крум, твърди се в някои летописи.
Третото "пришествие" на българите в Родосто става почти 500 години по-късно, но отново е забележително с опустошението си. След като българите, предвождани от цар Калоян, унищожават латинската армия в битката при Русион на 31 януари 1206 г., останките от разбитите сили на кръстоносците се насочват към крайбрежния град Родосто, за да търсят убежище. Градът имал силен венециански гарнизон, подсилен допълнително от полк от 2000 воини от Константинопол. Страхът от българите е голям толкова, че латинците изпадат в паника със самото пристигане на българските войници. Бранниците са неспособни да се съпротивляват и след кратката битка венецианците започват да бягат до корабите си в пристанището. В бързането си да избягат много лодки биват претоварени и потъват, а повечето венецианци се давят. Градът е разграбен от българите, които продължават победния си поход през Източна Тракия и превземат още много градове и крепости.
Преди да обсади Родосто, цар Калоян атакува в движение съседния град Апрос (Неапол). Той се отбранява от латински гарнизон начело с Бег дьо Франзюр - васал на убития при Адрианопол граф Луи дьо Блоа. Крепостта е превзета и разрушена, а при щурма загива почти целият гарнизон. Пленените обикновени войници са освободени, а рицарите - екзекутирани. Оттук българските войски настъпват срещу Родосто. Градът се оказва добре укрепен, със значителен гарнизон от венецианци, подсилени от оцелелите от битката при Русион и отряд от 2000 войници, които пристигат по-късно. Тези сериозни военни сили са под командването на Теодор Врана - преминал на латинска служба византийски аристократ. Според Жофроа дьо Вилардуен самото появяване на цар Калоян пред града предизвиква пълна паника. "Плъзна такъв ужас, че те разгромиха сами себе си", пише той. Венецианците се хвърлят към корабите си така трескаво, че почти се издавят в морските води. Византиецът Никита Хониат обаче твърди, че все пак става сражение. Кръстоносците са победени, а Калоян разорява Родосто. Градът е плячкосан от българите, които продължават марша си през Източна Тракия.
Градът е основан през Архаичната епоха от гръцки колонисти от остров Самос, които му дават името Бизанте. В автобиографичната книга "Анабазис" ("Отстъплението на Десетте хиляди") на гръцкия философ и пълководец Ксенофонт той е споменат като владение на тракийския цар Севт II, който предлага на Ксенофонт "най-хубавата от крепостите ми край морето" като възнаграждение за наемническите му услуги. Много автори смятат, че планината, обграждаща от север залива на Родосто (днешната планина Текирдаг), е прочутата Свещена планина на траките, за която говорят много антични автори.
С името Родосто, както и също популярно Редестос, градът е наричан от византийците. Византийският писател Прокопий Кесарийски пише, че император Юстиниан Велики в VI век възстановява и огражда със стени пострадалия от варварските нашествия град Редестос. През Османския период градът е наречен Текфур даг от турската дума "текфур", означаваща византийски император. В разговорния турски език името постепенно се променя на Текир даг - Сива планина и това име е прието за официално след създаването на Република Турция.
