Гергана Димитрова от "Мистерия на българските гласове" пред "България Днес": Фолклорът лекува, стига да го почувстваш

Вярвам в силната енергия и памет, която носи

Коя е Гергана Димитрова:

Гергана Димитрова е сред най-ярките и разпознаваеми вокални артисти на съвременната българска сцена. Нейният професионален път е неразривно свързан с легендарния хор "Мистерията на българските гласове", където се утвърждава като един от водещите солови гласове. Тя е съосновател и на международно признатия "Ева квартет", с който реализира четири успешни албума.

Паралелно с това развива своя авторски проект "Белонога", в който преплита български вокални архетипи с музикални влияния от различни култури по света. Работата й с композитора Петър Дундаков по емблематичния албум "Boocheemish" на "Мистерията на българските гласове" поставя началото на нейното творческо сътрудничество с Лиса Джерард - среща, която години по-късно намира своя естествен завършек в "Слънце и Луна". Лиса Джерард е австралийска певица, музикантка и композиторка на филмова музика, член на групата "Дед Кен Денс".

Коя е Лиза Джерард:

Лиза Джерард е световно призната вокалистка, композитор и една от най-влиятелните фигури в съвременната музика. Творческият ѝ път започва в началото на 80-те години със създаването на култовата формация Dead Can Dance заедно с Брендан Пери.

Известна със своя уникален вокален стил и способността си да създава музика отвъд езиковите и културните граници, Джерард е автор и изпълнител на музика за едни от най-запомнящите се филмови продукции на последните десетилетия. Гласът ѝ звучи по световните сцени като неизменна част от концертните турнета на Ханс Цимер, а приносът ѝ към филмовата музика е отличен с редица международни награди, сред които и престижната награда „Антон Гарсия Абрил".

Световната музикална сцена посрещна впечатляващ нов проект, роден по идея на Гергана Димитрова – солистка на „Мистерията на българските гласове", чийто глас от години пресича границите между фолклор, съвременна музика и световни културни влияния. В него тя среща своя глас с този на легендарната Лиза Джерард в албума „Слънце и Луна" („Sun and Moon") – музикално преживяване с рядка художествена сила и емоционална дълбочина.

Издаден от Besant Hall Records и вече достъпен във всички големи стрийминг платформи, „Слънце и Луна" е резултат от творческия диалог между две артистки, чиито гласове сякаш принадлежат на различни светове, но говорят един и същ универсален език.

Създаден в съавторство между Гергана Димитрова и Лиза Джерард, албумът е магично и извънземно пътешествие през пространства от звук, емоция и интуиция. Деликатните аранжименти на Ивайло Петров и изящните струнни партии на Констадин Генчев изграждат звукова вселена, която едновременно омагьосва и разтърсва. Това е среща между земното и необятното, разказана чрез силата на човешкия глас.

„Слънце и Луна" е повече от музикален проект – той е диалог между култури, измерения и състояния на духа. Между земното и неземното. Между корена и безкрая. В него се преплитат мистичната сила на българската вокална традиция и космическата чувствителност, превърнала Лиза Джерард в една от най-обичаните артистки на световната сцена.

„Всеки тон е история, а всеки глас – мост. Това е музика, която не просто се слуша, а се преживява – като спомен за нещо познато и едновременно с това като откриване на непозната вселена", споделят създателките на проекта.

Албумът е покана към слушателя да забави ритъма, да се потопи в дълбочината на звука и да усети онова, което не може да бъде изразено с думи. Това е пространство, в което противоположностите не се сблъскват, а се допълват. Където две силни творчески личности създават свят, изпълнен с нежност, мощ и светлина. Свят, в който музиката докосва душата.

„Слънце и Луна" се ражда от благодарността за една рядка артистична среща и от убеждението, че музиката остава най-чистият и най-универсален език между хората.

- Как се роди идеята за албума „Слънце и луна", г-жо Димитрова? Имаше ли конкретен момент или среща, която постави началото на този проект?

- Малко след като приключи голямото Европейско турне на „Мистерията на Българските гласове" през 2018-а настъпи Ковид кризата. Нямахме нито един концерт цяла година. Аз трябваше да намеря начин да се спася от това тежко време. Единственото, което можех да направя в този момент беше да се отдам на творчество, на създаване. Човек се обръща към себе си и започва себеопознаване чрез музиката, която се ражда. Така започнах първите композиции „Слънце и Луна" и "Танцът на птиците" . Позволих си да пиша на Лиза, казвам позволих си, защото имах свян и не знаех със сигурност как ще реагира тя. Но в крайна сметка го направих, споделих някои от готовите идеи и й предложих да се включи. Тя откликна положително и веднага.

- В „Слънце и луна" се преплитат мистичната сила на българската вокална традиция и космическата чувствителност, с която Лиса Джерард е позната по света. Какво послание искате да достигне до слушателите чрез този албум?

- Българската традиция е моето начало, тя коренът. Това е музиката, която вдъхновява самата Лиза Джерард преди много години. Но истината е, че в този албум съм махнала рамките и тръгвайки от традицията влизам в света на тази нейна космическа чувствителност. Влизам достойно с моята вокална представа, а тя ми отговаря с нейната великолепна силна фантазия в музицирането. Какво е посланието - то не е едно. Мисля, че всеки, който слуша може да открие своето послание, защото всеки един тон го носи. Зависи от силата на сетивата.

- Разкажете ни повече за създаването на Йовано?

- Тази композиция дойде най-накрая в целия процес. Това е една моя авторска мелодия, силно базирана на българския фолклор към, която добавих автентичен текст. Страданието на този мъж по жената Йована. Начинът по, който съм я изпяла носи много фин заряд и не като сила, а като нежна болка излята в песента. Тази нежна песен, а също  и самият аранжаминт, провокираха в Лиза другата крайност - „дивост и крясък на душата". Когато тя ми изпрати нейните вокали аз трябваше също да отговоря с още. И в крайна сметка тихата тъга избухна в страстен вокален диалог и вик.

- „Танцът на птиците" е първият сингъл от съвместната ви работа с Лиса Джерард. Как се роди идеята за тази композиция и как протече творческият процес между вас?

- Във всяка една една от композициите основното към което сме се стремили е вокалния диалог. Мисля, че потенциалът на човешкия глас е много голям и тук в тази пиеса може да се види и усети силно. Отново в основата е традиционна песен, (от селото на майка ми - "Стига си ходила Станке"), аз промених нейния автентичен ритъм така, че да пасне на това, което си представях, но главното, което се роди в началото бяха останалите мелодични линии. Всяка една тема, на мен самата ми донесе много силно въздействие. Мистичният кавал на Костадин Генчев допълнително придаде мощ и пространствена дълбочина в пиесата. Лиза се включи с нейните вокали и толкова ни изненада (в добрия смисъл), че с аранжора Ивайло Петров трябваше да подходим различно от това, което имахме на ум и идея. И всичко това беше единствено и само за добро.

- Българският фолклор често се възприема като нещо повече от музика – като памет, енергия и духовно преживяване. Според вас каква е неговата сила и може ли наистина да има лечебно въздействие върху хората?

- Вярвам в силната енергия и памет, която носи българският фолклор. Вярвам,че може да лекува, стига да го почувстваш. Знам, че тембърът на един вокалист - певец също е ключов в лечението на душата и човешката психика. Вярвам ,че нашият албум "Слънце и Луна" би въздействал така на слушателя, защото в него освен гласове, имаме и  великолепните фолклорни инструменти – гъдулка, изпълнена така прочувствено от Христина Белева и кавал , който споменах по горе - изсвирен от Костадин Генчев.

- Какво научихте от работата си с Лиса Джерард – като артист и като човек? Имаше ли нещо, което ви изненада в нея?

- Това, което научих от нея е, че трябва да следваме мечтите си и да вярваме във собствения си потенциал. Тя го доказа за мен самата, като ми се довери и създадохме всичко това заедно!

Относно изненадите - непредсказуема, особено във музицирането. А в чисто човешки аспект, много пъти ме е изненадвала - тя иска да помага на хората!

Никога няма да забравя, как преди един от концертите ни с „Мистерията на българските гласове", тя дойде при мен и ми подари микрофон, същият като нейния. Каза ми: „Гери, аз искам да се чувстваш толкова комфортно на сцената, колкото и аз.Ти го заслужаваш". И до сега винаги пея с този микрофон. Никога няма да забравя този жест.

- Имало ли е реакция на слушател или среща след концерт, която ви е накарала да погледнете по нов начин на българския фолклор и на неговото въздействие върху хора от различни култури?

- Реакциите на слушателите в моята 30-годишна певческа практика са толкова много, че аз не бих могла да опиша всичките. Хората винаги чувстват, всеки по своему. Едни са бурни, други са смирени. Винаги е позитивна.Няма случай на разочарование. Аз гледам на фолклора, като на огромна Стара сила, която ни е дадена. А ние сме избрани да се родим тук в България и да бъдем посланици на света с традициите и културата си.

Изключително много са хората от различни култури, които изучават, анализират търсят и изпълняват Български фолклор. Аз работя и в тази посока доста усилено.

- Ако трябва с едно изречение да поканите хората да чуят „Слънце и Луна", какво бихте им казали?

- Затворете очи и слушайте „Слънце и Луна", за да срещнем душите си.