GusGus в София: музика от мястото, където светлината свършва
На 11 септември малката сцена на Vidas Art Arena прие група, която отдавна е престанала да бъде просто име от електронната музика. GusGus пристигнаха в София с онзи особен багаж, който се натрупва за повече от четвърт век – албуми, промени, експерименти, различни лица и една постоянна потребност да не повтарят напълно себе си.
Вечерта започна с Close to Monday. Тяхната електроника постепенно очерта терена – синтезатори, пулс и онова леко отстранено усещане, характерно за музиката, която не настоява да бъде харесана веднага. След тях сцената остана за GusGus.
Историята на исландците започва през 90-те в Рейкявик, първоначално не толкова като традиционна музикална група, колкото като артистичен колектив, в който музиката, киното и визуалното изкуство се оказват части от едно и също занимание. Оттам нататък GusGus преминават през редица състави и музикални периоди. Някои от хората си тръгват, други се появяват, звуците се променят, но усещането за експеримент остава.
Трудно е да се каже къде точно принадлежат.
В различни моменти GusGus са били близо до trip-hop, house и techno, минавали са през по-мрачна електроника и са оставяли достатъчно пространство между ритъма и мелодията, за да се появи нещо трето. Може би затова музиката им се разпознава по-лесно като атмосфера, отколкото като жанр.
На сцената в София тази история получи своето настояще. Биги Вейра, Даниел Аугуст и Маргрет Ран продължават днешната версия на GusGus – версия, зад която стоят години на промени, но и една доста последователна идея: електронната музика може да бъде едновременно физическа и абстрактна.
При GusGus ритъмът никога не е само ритъм. Той може да бъде подът, върху който стои една песен, но може да бъде и нейната сянка. В звука им има нещо студено, без да е лишено от човешко присъствие. Вероятно исландският произход има своята роля в това усещане – музика, която сякаш идва от място с повече тъмнина, повече въздух и по-малко нужда от обяснения.
През годините GusGus са се срещали по различни начини и с други важни имена от музикалния свят – сред тях Depeche Mode, Бьорк и Sigur Rós. Тези връзки не изглеждат случайни. Общото между тях е именно нежеланието да приемат жанра като ограда.
Повече от 25 години след началото си GusGus все още са в движение. Не непременно напред и не непременно в някаква предварително зададена посока. По-скоро настрани – към следващия звук, следващата форма, следващото пространство, в което електрониката може да бъде поставена.
В София това пространство беше малката сцена на Vidas Art Arena.
За една вечер тя се оказа достатъчна.
снимки: Юлиян Савчев
