Вместо равноденствие, в петък светлината ще надделее над нощта с 8 минути

До края на март предстои да посрещнем пролетта и да преминем към лятно часово време, а по-късно – към края на април и през май, ще наблюдаваме малък парад на планети.

Това съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия" на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски".

Астрономическата пролет ще настъпи на 20 март (петък) в 16:46 ч. българско време, когато Слънцето ще бъде в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. От този момент до 21 юни централното ни светило ще се издига все по-високо в Северната небесна полусфера и ще огрява все по-отвесно Северното полукълбо на Земята, уточни той.

Пенчо Маркишки поясни, че около датата на пролетното равноденствие дните нарастват най-бързо – с почти 3 минути повече на всеки следващ ден. По-късно този темп на нарастване ще намалее.

„Когато Слънцето преминава през пролетната или есенната равноденствена точка, то се намира точно на небесния екватор. От това следва, че тогава дните и нощите трябва да имат почти еднаква продължителност, откъдето идва и понятието „равноденствие", каза Маркишки.

Специалистът обясни, продължителността на деня на датите на равноденствията за нашите географски ширини е с превес от близо 8,5 минути спрямо продължителността на нощта.

Едната причина за това е атмосферната рефракция, която ни позволява да виждаме Слънцето малко преди момента на неговия геометричен изгрев, както и да продължаваме да го виждаме малко след геометричния му залез.

Втората причина е, че Слънцето има видим диаметър от близо половин ъглов градус, което налага да се дефинира начин, по който да се определят моментите на неговите изгреви и залези. Прието е за такива да се считат не тези моменти, в които на хоризонта се появява или скрива центърът на слънчевия диск, а моментите, в които се появява (или скрива) видимо горният край на диска. С други думи това са моментите на първия и последния слънчев лъч.

На 20 март 2026 г. двете причини, взети заедно, ще увеличат продължителността на деня с 8 минути и 32 секунди, каза Пенчо Маркишки. Така вместо да трае точно 12 часа, денят ще продължи 12 часа, осем минути и 32 секунди, уточни той.

Рефракцията и съобразяването с видимия радиус на Слънцето ще добавят по около 4 минути и няколко секунди в началото и в края на деня, добави специалистът. Той изтъкна, че въпреки това няма нужда от корекция на датите на равноденствията. Тук е важен астрономическият смисъл на събитието – моментът на преминаването на Слънцето през небесния екватор, каза физикът.