Култовият музикант Етиен Леви: Комунистите ме обраха!

Публикувана: 20.07.2021, 11:30 1849 Автор: Лили Ангелова

Адмирирам това, което Слави прави

Кой е той

Роден е на 3 юли 1957 г. в София. От 7-годишна възраст свири на пиано. През 1977 г. завършва Софийското музикално училище "Любомир Пипков" със специалност пиано. През 1981 г. завършва Българската държавна консерватория със специалност "Естрадно пеене". От 1983 г. е солист на вокална група "Трик". През 1991 г. завършва задочно висшето си образование в НМА със степен "магистър", същата степен му е присъдена от Министерството на образованието и културата в Йерусалим, Израел. Етиен е преподавател по пеене в НБУ. Бил е и музикален педадог в повечето телевизионни риалити шоута.

- Г-н Леви, гласувахте ли на изборите?

- Аз съм аполитичен човек, но гласувах. Имаше моменти, в които много се колебаех, защото виждах как обществото още не е излязло от сянката на червените. И тази демокрация, която при нас е като переструвка, а не перестройка, се оказа доста пагубна за българската психика. За съжаление, досега тази промяна, която толкова обещаваха всички, не се случи. И виждам, че като си тръгнат едни управляващи, след тях идват техните синове и дъщери. И те правят същото. Но то няма как да мислят различно, колкото и да обясняват, че го правят с нови похвати. И тези похвати включват съвременното българско робство - да се отнасяш към работниците си като към роби. Аз не съм съгласен с това и затова гласувах. Защото ненавиждам агресията и потъпкването на достойнството на хората. А хората през годините назад искаха толкова простички неща - да се спре с корупцията, с шуробаджанащината, с много неща, които пречат на нашето общество, да не се спират тези, които искат да имат бизнес и да печелят. И като работиш много, да знаеш, че накрая ще получиш заслужена пенсия. Защото не може само да се работи. Знаем, че само от работа излиза гърбица. Докато хората се гърбят, някои си живеят като богаташи, именно затова аз отидох да гласувам. Гласувах, защото искам тези, които ще ни управляват, вече истински да започнат да мислят за народа, защото мина времето на силното его, на силния "аз", който е непобедим, на хора, които заплашват или обещават, пък нищо не правят.

- Слави Трифонов познавате ли? Какво мислите за обещанията му?

- Познавам шоубизнеса и мен ме познават. Никога в живота си да ви кажа не съм отишъл да почукам на нечия врата, за да уредя нещо за себе си. Винаги съм се стремял да спазвам девиза си: "Ако искаш да помогнеш, недей да пречиш". Аз адмирирам това, което Слави Трифонов прави. И за мен не толкова предложените хора са важни. То е ясно, че няма да е лесно, но на мен най-много ми харесаха думите на Трифонов, който казва, че ще проследява всичко, което се случва, както и това, че след всяко обещание допълваше: "толкова, колкото е необходимо". Еди-какво си трябва - толкова, колкото е необходимо. Това значи, че Слави е проучил, че пари има и ще може да се вложат там, където няма, да се постигне успех. Ние сме богата държава, това дето ни мамеха по времето на комунизма, че в България нямало ресурси и можем да живеем само от селско стопанство и туризъм, са пълни лъжи. Оказа се, че и залежи имаме - от злато, сребро и какво ли още не. Как да нямаме ресурси, като половината национално богатство се изнесе навън? А можем наистина да станем Швейцария на Балканите. Ето това ми се иска да се случи - да не обслужваме, да не сме слуги на хора, които искат постепенно да дръпнем нагоре, защо постепенно? Аз съм човек, който е осъзнат. Искам сега да бъда добре и да съм щастлив, не моите поколения след мен. Затова мисля, че Слави ще се опита да направи всичко, стига да не му се попречи и не по-малко важно - трябва да внимава с какви хора се обгражда. Има една приказка: "Няма по-голяма възможност да се развали едно приятелство от съвместната работа", така че да внимава и с приятелите Слави, защото всеки тегли чергата към себе си. А единственото, за което трябва всички да работим, е българският народ. Когато има за хората, ще има за всеки. Иначе аз никога не съм се правил на приятел на Слави, нито съм висял на трапезата му.

- Нови избори ще има ли според вас?

- Смятам, че изборите трябва да продължат дотогава, докато не се намерят свестни хора, които да наложат ново управление. Само така ще имаме успех. Иначе ще се въртим все в едно и също. По-добре е да дойдат нови хора, защото, както се казва, "гладна въшка няма насищане". Затова трябва да има промяна. И богати хора трябва да влязат в управлението. Както се казва, нали знаете, ако на една везна се сложи цялото злато на света и едно око, кое ще надделее според вас? Окото, разбира се, защото няма насищане. На мен ми омръзна от комунистическия начин на мислене, дори съм си патил от тях много пъти.

- Кога се е случило това?

- Навремето ми направиха едно отчуждаване на къщата, което беше потресаващо. Имахме голяма триетажна къща на "Позитано". Тя беше най-голямата еврейска къща на улицата, останала от моя дядо, баба ми, баща ми, те са пет братя и три сестри. Имали са и домашна прислужница. Отделно къщата, имало две малки къщички вътре в двора. Обаче по времето на Живков решиха, че ще бутнат къщите и ще направят т.нар. "Зона Б5", която щеше да е изградена в стил бразилиана - високи хубави блокове с подземни улици, гаражи и т.н. Та къщата ни беше овехтена, т.е. колкото се може по-малко ни се даде, като я оценяваха. Аз по това време бях в казармата. И получихме една гарсониера и един двустаен апартамент. И представяте ли си - тези апартаменти ние си ги платихме, това не беше обезщетение, дето ти го дават, а си ги платихме със заем. И сега кажете ми, това не е ли пладнешки обир! Айде кажете ми сега за какъв грабеж става дума! Тези хора ме лишиха от имущество, оставено ми от предците. И това не е оплакване, а възмущение от наглостта на управляващите. Ето затова не искам повече да се допускат такива неща. Хората трябва да осъзнаят, че нищо не трябва да им се взима вече.

- А какво ново има около вас с група "Трик"?

- Новото е, че миналата година се разделихме с колежката Снежана Петкова. Тя направи този избор. Ние останахме с Руми Георгиева и Евелина Петрова. Събрахме се и поговорихме. Преди това реших, че с тях ще обсъдя идеята към групата ни да се присъедини млад човек - имаме нужда от висок глас. И реших да предложа моя студентка от НБУ. И тогава и двете колежки възкликнаха: "Ооо, супер!" Зарадваха се. А на думите им отговорих: "И ето помислих за името, но вие ме навеждате на него - "Супер Трик". И така дойде новото ни име. Защото аз вярвам, че трябва да подкрепим младите хора и когато се откажем, да има кой да ни продължи. В това е смисълът на живота.

- И сте пуснали песен вече, разбрах?

- Да, пуснахме я в дигиталните платформи. Песента се казва - "На Витошка и Патриарха". Беше ми подарена за моя 60-и юбилей от приятеля ми Боби Мирчев, текстът е на дъщеря му Йоана Мирчева. И аз я направих с новата група. Тепърва ще обновяваме и още песни от репертоара ни.

- Как ще си почивате лятото?

- В работа. В Свети влас има фестивал, след това съм председател на конкурса на Веселин Маринов в Полски Тръмбеш - "Полски щурчета", който той прави всяка година. И не на последно място трябва да си завърша докторантурата.