Полярник №1 проф. Христо Пимпирев: 25 г. се боря за изследователски кораб

Кръстницата Мария Бакалова ще ни носи късмет 

Кой е той:

Проф. д-р Христо Пимпирев е доайенът на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88 г. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Професор е по геология в Софийския университет.

Виктория СТОЯНОВА

- Проф. Пимпирев, преди седмица беше кръстен първият български военен научноизследователски кораб, купен е за 1,2 млн. лв. и му предстои реновиране за около 3 милиона. Какви са неговите възможности?

- Той е купен почти без пари, корабът е втора ръка, произведен 1984 г., 68 метра дълъг, но например флагманът на Испанската полярна армада е построен 88 г., 73 метра, така че възрастта на нашия кораб е съвсем нормална за работа в Световния океан. Не възрастта е проблемът, а че е седял 3 години на док, без да е използван, тъй като е бил изпратен във Варна за изпълнение на проекта "Южен поток". Първоначално е норвежки кораб, който е работил за нефтените платформи в Северно море, затова и се спряхме на него, защото има засилен корпус за работа в полярни води. Той е придобит от руски собственик и е бил преустроен за научноизследователски кораб, което улеснява пускането на драга за научни изследвания. Вътре има две научни лаборатории, на палубата му може да се сложат контейнери, оборудвани като научни лаборатории, така че е изключително подходящ за изследователска работа. Разбира се, след като 3 години е седял, без да плава, му е необходим ремонт. Преди всичко ще се прегледа корпусът, работата вече е започнала, прави се обстоен преглед с ултразвук, за да се види дали има изтъняване на материала. Това е рутинна процедура. Трябва да се проверят всички двигатели, той е оборудван с най-добрите такива за кораби, на ролс-ройс. Военноморското училище във Варна, което ще стопанисва кораба, заедно с Българския антарктически институт и Софийския университет, вече е направил първи преглед, но предстои и сериозна профилактика, смяна на основни части, които ще движат кораба. Следва да се обяви обществена поръчка, тъй като сумата за ремонта е около 3 милиона лева. България за пръв път в своята история на мореплаването и научните изследвания има собствен научноизследователски кораб, който ще плава в Световния океан.

- От колко години се борите да го има този кораб?

- За да имаме кораб, който да бъде използван и в полярните региони, където е българската база, се боря поне от 25 г. Даже към военните имаше един доста подходящ хидрографски плавателен съд, който почти бяхме уредили преди 15 години да тръгне към Антарктида, но сумата от 1 млн. лв, които трябваше да бъдат дадени за ремонт, се видя твърде голяма и корабът не се използва, като в момента е на скрап. Вече нямаме и хидрографски кораб, добре работещ, правещ изследвания в Черно море. Недалновидната политика на всички правителства досега води до това, че България е една континентална държава, която почти няма кораби, които да плават в Световния океан, освен някои търговски. По този показател страната ни не може да се включи в изследванията на Световния океан, провеждани от ЕС, тъй като нямахме кораб. Има специални институции които се занимават с координация на морските научни изследвания, но ние не фигурираме в тях, защото нямахме кораб. Сега вече ще кандидатстваме и ще можем да използваме всички бонуси, които се предлагат, като модерно оборудване, съвместни изследвания и др.

- Кой избра името му?

- Проведохме конкурс и се получиха над 250 предложения от цялата страна и дори от българи в чужбина. Специална комисия, съставена от представители от МОН, на Антарктическия съюз, на Софийския университет и на Военноморското училище, прегледахме над 250 имена и се спряхме на светите братя Кирил и Методий. Официалното му кръщаване преди седмица беше на празника на Свети Седмочисленици. Избрахме това име, защото досега български кораб не е бил кръщаван така. През 1913 г. морската и българската общественост подемат инициатива за събиране на средства за построяване на български кораб именно с името "Св. св. Кирил и Методий". За жалост, нещата не са се случили въпреки желанието. И ние сега след 100 г. сбъдваме мечтата на нашите предци, които са искали да има кораб с това име. Това е единият довод, който наклони везните. Другото е, че братята са символ на българската и славянската наука и култура, а корабът освен изследователски ще има и образователни функции. На него ще се обучават курсантите от Военноморското училище. Да не забравяме, че то е в първата тройка на най-добрите военноморски училища в света, нашите капитани плават, за жалост, на чужди плавателни съдове по цял свят. Лично съм срещал български капитани на огромни кораби в Патагония.

- Казвате, че има доста ремонтни дейности, но пък обявихте, че той тръгва на мисия още през 2022 г. със следващата експедиция. Ще бъде ли готов дотогава?

- Човек в нищо не може да бъде сигурен, особено с всички законови рамки, с които трябва да се сблъска всеки, който обявява обществена поръчка. След обявяването й един месец се чака за фирми, които да участват, после има избор на изпълнител. Това ще отнеме около 2 месеца. Самият ремонт е не повече от 2 месеца и накрая остава 1 месец, в който корабът трябва да направи няколко тренировъчни плавания, да речем, до Румъния, през Босфора и чак тогава да тръгне.

- Кръстница на кораба стана актрисата Мария Бакалова. Какви са впечатленията ви след срещата с нея?

- Много стара моряшка английска традиция повелява корабът да бъде кръстен от младо красиво момиче, по възможност дъщеря на човек, който е помогнал за изграждането на кораба. В случая не е така, но ние избрахме едно младо, красиво и много успяло българско момиче. Много се радвам, че тя се съгласи да бъде кръстница на кораба. Мария е много симпатичен, интелигентен човек, има изследователски дух в себе и даже каза, че с удоволствие би плавала с кораба. Няма никаква грандомания в себе си. С нейния ментор Юлиан Костов пък се познаваме от едно шоу "Звездите сигурно са полудели", където сме делили една палатка. Радвам се, че една успяла българка е кръстница на кораба, защото поверието гласи, че именно тогава плаванията имат късмет.