Ловджийка №1 Соня Андонова: Срещнах мечка, избутаме от пътеката и избяга

Чумата по дивите свине бе катастрофална, поне 5 години ще се възстановява популацията

Коя е тя?

Соня Андонова е шефка на единствения по рода си дамски ловен клуб у нас. Тя е всепризната майсторка с пушка в ръка и умее да поваля всякакъв дивеч. Секретар и член е на управителния съвет в ловната дружинка в софийското село Габра. За Соня няма тайни в лова. "България Днес" се свърза с нея, за да обсъди някои от наболелите теми в тази сфера.

- Соня, вече месец върви дилема - трябва ли мечката от Белица, нападнала човек, да се отстреля?

- Случаят с мечката в Белица вече позаглъхна. Разбира се, че съм против отстрела й. Гората е нейният си дом и щом ние, хората, влизаме там, трябва да бъдем готови и на такива срещи. Мечката е била стресирана, уплашена от срещата с хора и реагирала импулсивно. Отстрелът не е решение. Защото не е само тя. Има и други мечки из горите, които е възможно да срещнат хора.

- Вие също сте имали среща с мечка, какво се случи?

- Мечката, с която имах близка среща, беше слязла от Витоша и явно се беше приготвила да спи зимния си сън в една гъста борова гора. Но на ловен излет кучетата я изкараха от там и аз имах късмета да я срещна на животинска пътека. Бях й на пътя и аз като нея шокирана от срещата. Тя ме избута с туловището си от пътеката и продължи да бяга. Сама се изнесе от района ни, явно на по-спокойно място.

- Колко опасни могат да бъдат кафявите мечки в България?

- Популацията на кафявата мечка в страната ни е стабилна. Тя не признава граници. Обитава най-вече Западните Родопи и Рила планина, но може да бъде срещана навсякъде по планините. Лошо е, когато нападат домашни животни, но и мечките се борят да оцелеят в дивия свят.

- Предстои откриване на новия ловен сезон. Какво ще се бие и с какви очаквания сте?

- Втората събота на месец август се открива ловният сезон за дребен дивеч. Харесвам този лов, защото е придружен с кучета, работещи със стойка при вида на пъдпъдъка или яребицата. Усети ли кучето миризма на дивеч, застава на място, а муцуната му винаги сочи къде е дивечът. Ловецът се приближава до кучето, докосва го с ръка и чак тогава кучето вдига дивеча. Това е спойка между ловец и куче. Ходи се много пеша по полетата. За ден може да се измине 15-20 километра. За да се избегнат жегите, се ловува рано сутрин и привечер.

- Ще бъде ли спрян ловът на гургулици, каквото предложение има?

- Ограничаване на лова на гургулици предвиждат промени в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, които са пуснати за обществено обсъждане от служебното правителство. Земеделското министерство очаква становища по предложенията. В промените се предвижда дните за лов на птиците да бъдат ограничени и ловците да могат да стрелят само в събота и през официалните празници. Отменя се възможността за ловуване на гургулица в неделните дни. Предвидено е също и намаляване на дневния отстрел на ловец от 10 броя на 8 броя птици. В България ловът на гургулица се практикува повече от 120 години, като числеността на вида у нас е стабилна, с тенденция към увеличение. Ние сме една от шестте страни в Европа, които имат значение за популацията на гургулицата. Няма изгледи да се спре този лов.

- Останаха ли диви прасета у нас след африканската чума?

- Африканската чума по свинете не е проблем на една държава. Дори и да успеем със собствени усилия да победим АЧС в страната, винаги ще има риск от повторното й пренасяне от неблагополучни територии. Според обобщените цифри 20 хиляди диви свине обитават ловните полета на страната ни, а в определени региони бройката е минимална. Най-малко диви свине ловците са забелязали на територията на Русе, малко повече от 200. Ловците на територията на РДГ Варна и Стара Загора също констатират почти пълно обездивечаване откъм този ловен вид. Бих казала, че последствията от АЧС в страната са катастрофални. Но така е по целия свят. Тези диви прасета, които са оцелели, напускат заразените райони и мигрират. Засега се срещат в Югозападна България - най-много в Кюстендилско. Ловът на едър дивеч ще започне от първата събота на месец октомври и тогава ще се види истинската картина. Чумата мина, взе си своето и си замина. Поне пет години ще трябва да минат по мое мнение, за да се възстанови популацията на дивата свиня.

- Напоследък има скандални случаи на бракониерство с хора от властта. Бившият шеф на ДАНС убил прасе, защото куцало. Какъв е вашият коментар по темата?

- Сред общите фактори за бракониерство на първо място е ширещото се разбиране, че дивечът е ничия собственост, неговото улавяне не е необходимо да става по реда на законови норми, а според възможността, способностите и удобния случай. Пък и не е необходимо човек да бъде и ловец за тая цел. Това, което най-много ме е възмущавало, е поставянето на капани по гората за улавяне на жив дивеч. В тези капани животното се мъчи с дни. Не мога да си обясня бракониерството на хора от властта. Да излезеш да отстреляш прасе, защото куцало... Има си бележки за индивидуален лов, който може да бъде санитарен - точно за такива животни. Бележката е почти без пари. Може би тръпката е друга, когато има и риск да те хванат.

- Трябва ли законът да стане по-строг за бракониерите?

- Време е бракониерството във всичките му форми да се инкриминира. В Закона за лова и опазване на дивеча наказанията за бракониерство са много леки - без право на лов за три години или изключване от ловното сдружение. Като изключат такъв бракониер, той отива в друго сдружение и пак си ловува. В такива случаи би трябвало ловец, изключен за бракониерство, да не го приемат никъде и да му се прибере оръжието. Може би е назрял моментът за по-сериозни мерки.

- Как се развива вашият дамски ловен клуб?

- Дамският ловен клуб "Аврора" наброява около 50 жени ловци. Правим по пет или шест мероприятия през годината, на които се събираме, ловуваме, коментираме различни теми от ловния живот, празнуваме и си гостуваме по различни краища на страната. Получаваме много покани за гостуване на клуба ни от ловни сдружения и от ловци. Ходим и на гости на дамски ловни клубове по Европа, както и те идват на наши мероприятия. Клубът върви много добре. Дамите са от различни краища на страната, с различни професии, но ни обединява любовта към природата и онази магия, наречена лов.