Лампа на хан Крум показват в Поморие

Светилникът е керамичен и достолепен

Вижте с какво владетелят е осветявал покоите през нощите в Анхиало

Светилник от стана на самия хан Крум (803-814 г.) стои на скрито място в историческия музей в Поморие и пази свидетелство, че през девети век градът е бил важно пристанище, а земите наоколо доста ценени.

Ако някой се сеща за "Железният светилник", то това е литературно произведение. Въпросният артефакт е керамичен, при това доста солиден за старовремска лампа, но пък достоен за владетелски покои или чертог. Кога точно самият хан Крум е бил в Анхиало, не е ясно. Много е вероятно посещението му да е станало след 805 г., когато присъединява към България земите до Пеща, и преди прочутата битка срещу войските на император Никофор през 811 г. Което ще рече, че с този светилник владетелят си е осветявал нощите, но на трапезата му още не е бил бокалът от черепа на невъзпитания ромейски монарх.

Както е известно от Хамбарлийския надпис от 805 г., хан Крум оставя да управляват в Анхиало: "За лявата страна на моята държава, за Анхиало, Девелт, Созопол, Ранули, командващ е Боил кавхан Иратаис, а Кордил и Григора са му подчинени." По онова време тези земи не са обезпокоявани и производството и търговията процъфтяват. За българския владетел опасностите са както обикновено от посока Константинопол. През 807 година император Никифор Геник събира значителна войска, която така и не влиза в бой с българите. Походът е отменен заради разкриването на заговор срещу императора във византийската столица. Очевидно Крум не е твърде разочарован от преустановяването на мирното съжителство с империята, тъй като още на следващата 808 година предприема в отговор на тяхната агресия своя военна кампания. Целта на българския владетел е неутрализирането на ромейските войскови сили в Струмска област и овладяването на силната крепост Средец.

Когато Никифор напада, разгромява българските войски и стига до столицата Плиска, която плячкоства и безчинства, Анхиало пак остава встрани от военния поход. При ответа на хан Крум и битката във Върбишкия проход градът със солниците отново е встрани от военните действия.

Войната не е в кръвта на анхиалци

Войната не е била в кръвта на жителите на древно Анхиало, вместо това са виното и търговията. Поне колкото може да се съди по намерените останки в града и около него. Всъщност в поморийския музей се пазят един военен меч и една бойна брадва - толкоз по въпроса за славните битки.

За важността на лозарството и винарството говори намерен надпис, датиран около нулевата година, с който местен винар благодари на бог Аполон, че е спасил реколтата му от грозде и виното, иначе щял да се разори, а семейството му да бъде обречено на глад.

Зърното от това землище край морето също е било високо ценено, но не толкова заради вкусовите си качества, колкото защото е издържало дълго време, без да плесенясва и да се разваля, и е можело да бъде транспортирано надалеч.

Два пъти основават града

Новият град всъщност е старият, а Старият е нов! Парадокс, но за Поморие това е точно така.

Античното Анхиало е основано от гръцки преселници от Милет, днес на територията на Турция. Те първо населват Аполония (дн. Созопол), а после и града от другата страна на Бургаския залив. Но Анхиало се е намирало на мястото, където днес се издига квартал "Свети Георги", или иначе казано, Новият град. Поселището бързо се разраства и става "стратегия" - ще рече областен център, на Одриското царство. Градът е важен и през римското владичество, но по времето на Втората българска държава се измества към носа. За жалост голяма част от строителния материал също е използван за новите постройки. Неизвестно защо след 1280 г. животът замира. За това говори фактът, че няма изкопани монети след тази дата.

Повторното "събуждане" е в началото на ХХ век, когато вече се говори за Поморие. Това става след Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни и Първата световна. Новите заселници са от Беломорска Тракия, Македония и жители на околните села, които идват да търсят просперитет.