Комедиантът на годината Георги Кючуков: По-лесно е да разплачеш човек

Искрено ме разсмя, че в XXI в. посред лято няма топла вода и хората се къпят с тенджери и бързовари 

КОЙ Е ТОЙ

Георги Кючуков е на 35 г. от Ямбол, но се мести в София, за да следва. Учил е туризъм, но цял живот е работил в търговския сектор. Започва да се занимава със стендъп по случайност, след като преди години печели турнир за аматьори. Тогава решава да обърне по-сериозно внимание на хобито си.

Виктория СТОЯНОВА

- Преди дни станахте победител на първите награди "Златен микрофон", който събра талантливи имена от комедийната сцена на едно място. Какво представихте на финала, за да отвоювате почетното място ?

- Моето представяне беше основано на отношенията между мъжете и жените, разликите между тях, интересни парадокси в отношенията, пътуванията с влак, самолет и всичко, което ни се случва с пасажери.

- Кое успява да ви вдъхновява?

- Повечето са реални истории, които се случват на всеки във всекидневието му. Просто невинаги откриваме правилните думи да ги разкажем. Най-често вдъхновението ми е реалният живот.

- Кое ви запали по комедията и откога е тази любов към нея?

- Истината е, че никога не съм си мислил, че съм добър. Бях забавен в училище и университет. Колеги, ученици и приятели са ми казвали, че правя добре историите, разказвам ги по-забавно, но никога не съм си мислил, че имам възможностите да играя на сцена. Преди 5 години имаше голям аматьорски турнир и тогава мои приятели ме мотивираха да изляза и да видя дали мога да го направя, или не. Тогава спечелих полуфинала и финала, което ме направи и досега единственият национален шампион за аматьори. Лека-полека започнах да се появявам по такива мероприятия, които с времето започнаха да стават по-чести. Оказа се, че е нещо, което ми се удава.

- Тогава сцената е била нещо ново за вас. Имахте ли сценична треска и как преминавате през нея?

- Честно казано - не. Изключително рядко ми се случва да имам сценична треска, трябва да е нещо изцяло ново и да е голямо предизвикателство. Може би в самото начало имах малко повече притеснение, тъй като нямах увереност в собствените си възможности. Тъй като това да разсмееш някого е адски трудно. Много по-лесно е човек да бъде разплакан, отколкото да е разсмян. Всеки има различно чувство за хумор и трудно се достига до него. Да чукна на дърво, досега не се е случвало да не мога да разсмея публиката. Но за всеки един човек, който е на сцена да забавлява, е много неприятно, когато не успее да го направи. Виждал съм отстрани как изглежда и е доста неприятно усещане. Действа демотивиращо, тъй като едно такова шоу влияе и на следващото. Изниква едно притеснение и съмнение в собствените възможности.

- С какво се различава вашият хумор?

- Първо искам да поздравя всички участници, защото самото явяване на такова мероприятие показва качества като увереност. Сред претендентите с много голям стаж, умение и опит е Иван Динев-Устата, който беше изключителна конкуренция. Свалям му шапка, защото успя да направи плавен преход от музиката в съвсем различно амплоа. Димитър Иванов-Капитана този път беше изключително силен.

Може би това, което ме отличава от останалите, е моят по-народен стил, всички наши битовизми, които ни съпътстват, опитвам да ги пресъздам чистосърдечно и по-истинско. Успявам някак си да се свържа с хората и да сваля тази бариера между нас чрез истории, които са близки до тях, усещат ги, преживели са ги.

- Кое е последното нещо, което ви разсмя искрено?

- Това, че отново нямаме топла вода, ме разсмя искрено. Това е най-великото нещо, което се случва в XXI в. Не знам как е възможно, но отново 2 седмици се къпем с тенджери, тигани, бързовари, ходим на обществени бани. Отвсякъде виждам хора с тенджери, легени и хавлии, потресаващо е. Това е много нелепо и безумно!

- Трудно ли е да бъдеш комедиант у нас?

- Много. Тъй като все още това е изкуство, което не е толкова познато, а набира популярност в момента. Не е нито театър, нито музика, не е представление, които са широкоразпространени и имат изградена аудитория. Последните години стендъп комедията набира популярност, но е крайно малко време, за да се създаде адекватна среда.

Като заплащане е много далеч за съжаление от стандартите в тази професия. Налага се всички да работим и нещо друго за съжаление, за да поддържаме нормален стандарт. Надявам се както има музиканти и актьори, и стендъпът да се превърне в професия, която е доходоносна и да може да се живее нормално от това.

- След трудната година на пандемия има ли още хумор у българина? Какви теми забавляват?

- Да ви кажа, май само хуморът му остана на българина. Тъй като това е нещо, което ни съхранява в най-трудните моменти. Хуморът е защитен механизъм. Основната тема е коронавирусът, за огромно мое съжаление явно той се завръща септември и може би ще се сблъскаме с ново затваряне. Дано е по-кратко, защото знаем как се отрази миналата година на индустриите.

На всичко се смеят хората просто защото в момента те имат нужда от смях и забавление, поне за 2 часа главата им да не бъде запълнена с битовизми и злободневни неща.

- Какво следва след наградите?

- Първо ще се отдам на малко почивка, да презаредим батериите и да изпием една хубава бира. След това надявам се през септември да няма големи последици от коронавирус и да живеем по-нормално.

Предстои да направим едно турне из страната с моето шоу, с което се надявам да забавляваме хората.