Тодор Славков за 42-годишнината от асамблея "Знаме на мира": От майка ми Людмила светът научи за България

Да не забравяме, че "Камбаните" станаха надеждата на децата за мир по времето на Студената война, припомня внукът на Тато

"Ако не беше майка ми Людмила Живкова и проектът й асамблея "Знаме на мира", никога светът нямаше да разбере за малка България. Но тя го измисли, създаде и осъществи. "Камбаните" станаха и надеждата на децата за мир, а това по времето на Студената война беше много важен момент. И не бива с лека ръка да забравяме този факт".

Това сподели днес, 42 години след създаването на първата международна детска асамблея "Знаме на мира", Тодор Славков, син на покойната вече червена принцеса - Людмила Живкова.

През 1979 г. в София се събират деца от 79 държави. В последния асамблеен ден в подножието на Витоша е открит и парковият комплекс "Камбаните" като символ на асамблеята. В центъра му се издига висока бетонна конструкция от еднакви правоъгълни тела, ориентирани към четирите посоки на света, като в най-високата част на монумента, наподобяващ планетата, са вместени седем камбани - символ на седемте континента. Освен като символ те са предназначени като акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани - 18 на брой, монтирани в основата на пилоните.

Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова След смъртта й през 1981 г. в него е вграден барелеф в нейна памет. "Много мога да говоря по темата, но то се изписа и изговори. Този проект на майка ми беше изключителен, никой до тогава не се бе и замислял над това. А самата подготовка и изпълнение никак не бяха лесни", споделя още синът на Людмила и внук на Тодор Живков

Идеята на Живкова й идва по повод на обявената от ООН за Международна година на детето - 1979. В началото в качеството си на председател на Комитета за култура (с ранг на министър) тя предлага в България да се организира изложба на талантливи деца. Впоследствие решава, че това може да се превърне в международен фестивал на детското изкуство. И така става, той се случва под егидата на ЮНЕСКО. Целият този проект се обединява от мотото "Единство, творчество и красота". За "Знаме на мира" у нас идват Ленард Бърнстейн, Херберт фон Караян, Джани Родари, деца от 79 държави, които даряват 68 различни камбани. Инициативата е уж еднократна, но заради положителния отзвук по света срещите започват да се провеждат през три години.

Философията Агни Йога свързва Святослав Рьорих с Людмила Живкова. Именно той създава мотото: "Единство, творчество, красота". Той вдъхновява "червената" тоталитарна принцеса Людмила и за бурното строителство на културни центрове през 70-те. Святослав Рьорих хвали по света Людмила Живкова, че е единственият държавен деец, отворен към духовността на Учението, че спомогнала за одухотворяването на този строй с култура и висока философска мисъл.

Тази похвала е доста опасна дори за щерката на Първия - Тодор Живков. Тя е член на Политбюро на ЦК на партията. Там се хвали Брежнев, хвали се СССР, не мистични спиралообразни кръгове. Въпреки това Людмила не се страхува и дори кръщава асамблеята като най-известната картината на Николай Рьорих (син на Светослав Рьорих) "Великата майка на знамето на мира", програмна за учението. В речта си за откриването, обръщайки се към децата, казва: "Вие избрахте пътя на огъня. Днес сте 1000, а утре ще сте милиони. Само обединението ще ни спаси и помогне да постигнем мира", казва Людмила и след това удря българската камбана.

По съвет на Ванга ням възстановява "езика" на българската камбана и проговаря

Години след това по съвет на Ванга на мъж, който си загубил гласа и нищо не помагало, със собствени средства възстановил българската камбана, на която "езикът" липсвал, бил откраднат. Пророчицата видяла това и посъветвала човекът да я възстанови. Той го направил и оздравял. Общо всички камбани тежат над 12 тона, като най-голямата е с тегло 3650 кг. Всички те са добре съхранявани. За тях освен фондацията, която създаде дъщерята на Людмила Живкова - Жени Живкова, се грижат и спонсори. Много от някогашни деца, идвали за асамблеята от всички краища на света, днес вече са професори, които водят тук студентите си и им разказват за онова време.