Създателят на "Бялото братство" Петър Дънов приживе: Духовете на Левски и Ботев диктуват на Вазов

Алеко Константинов бе наказан заради това, че показа само отрицателните черти на българина

"Иван Вазов е медиум." Това казва приживе създателят на "Бялото братство" Петър Дънов пред своя ученик Михалаки Георгиев. Писателят се обръща към Учителя с въпроса: "Кажете ни, Учителю, на какво се дължи фактът, че Иван Вазов може да пише толкова гениално, да създава поезия, разкази, романи. Едва ли някой може като него да напише "Епопея на забравените".

Петър Дънов дълго мисли какво да отговори. "Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва, са негови познати, приятели, а те сега отдавна са заминали души и му диктуват какво да пише. Трето - Вазов е медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват духовните същества на такива личности като Левски, Раковски и Ботев."

За тази среща с известния писател, написал "Митар пророкът", разказват ученици на Петър Дънов, събрали се на Рилските езера за поредната Нова година, която вече настъпи на 19 август.

"И други интересни неща, които никога не са публикувани, излизат с днешна дата от неговите ученици", споделят последователите на Учителя. Става дума за Алеко Константинов. Според историческите факти куршумът, който отнема живота на Щастливеца на 11 май 1897 г. в местността Бряста, е предназначен за спътника му Михаил Такев. През изминалите повече от 100 години и критици, и публицисти повтарят, че символично не друг, а самият Бай Ганьо убива своя създател. През 1947 г. Илия Бешков рисува тази картина. В нея Ганьо Балкански - въплъщение на отрицателните черти в българския характер, е наведен над поваления Алеко.

Интересното е, че Бай Ганьо не държи оръжие, но изглежда безпомощен. Сякаш пита умиращия Щастливец: "Защо ме създаде?". Малко известно е, че от многобройните интерпретации върху ненавременната смърт на Алеко Константинов се включва и създателят на "Бялото братство" Петър Дънов. Той е категоричен, че Алеко е направил грешка, като е вложил в героя си предимно отрицателни качества, без да покаже положителни черти. Така авторът предизвестява своята смърт, настоява Учителя и казва пред последователите си, че в книгите, както и в живота, трябва да има равновесие.

Неговото мистично обяснение за куршума в сърцето, отнел живота на Щастливеца, е следното: "Алеко Константинов направи грешка, като показа само отрицателните черти на българина, и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина". Дънов изтъква, че българинът освен отрицателни има и много повече положителни качества. И когато му се влагат само отрицателни, то писателят се свързва с тях и те го разрушават. Това е и една от причините за убийството на Алеко Константинов - защото се свързва с отрицателните качества на българина, дал е ход на тях в книгата си и те се проектират извън книгата в умовете на читателите и така изниква този конфликт, казва Учителя и допълва, че конфликтът се разрешава с убийството на писателя. То не е случайно, както изглежда и както се смята, настоява Петър Дънов и повтаря, че фаталният край е логичен край на недопустимия факт да се пише само отрицателно.

Митар пророкът е образецът на българина

Според дъновисти Учителя предлага на писателя Михалаки Георгиев, който е сред неговите ученици, да напише разказ за положителните качества на българина. С тази цел той иска да създаде хармония и равновесие в невидимия свят на мисъл-формите, които влияят на физическия свят, настоява Дънов. Михалаки приема поръчението, но се затруднява в избора на сюжет и герой. Дъновистът Борис Николов си спомня, че "доста време той умува какво да напише. Не можел да измисли нищо. Тогава Учителя му казал: "Нали описахте тази история, за онзи Митар пророка, който умрял, възнесъл се и отново се върнал като Митар пророка. Михалаки се ударил по челото. Този случай той го е разказвал, защото в онези години са търсили да намерят примери от духовния живот на българина, за да сравняват дали това, което четат от литературата на Запада, може да пасва или го има в българския живот.

Така той описал историята на Митар пророка, който е живял и е бил съвременник на Михалаки Георгиев. Историята е вярна", завършва Борис Николов. Литературната критика е категорична, че Михалаки е далеч от писателското съвършенство на Алеко. Въпреки литературните слабости на "Бае Митар пророкът" Петър Дънов одобрява творбата и според учениците му предрича, че това ще е най-четеният разказ на бъдещето. Борис Николов си спомня: "Учителя казваше - "Най-добрият образ в българската литература е този на Митар пророка. В него има всичко, което е най-хубаво на нашенеца", предават думите на Дънов неговите последователи.