Ирина е голямата любов на Иван Асен II

 Въпреки невъзможния брак

 Българският цар тропа по масата пред патриарх Йоаким и се жени, разказват в Царевец

Какво ли щеше да е, ако Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър вместо Антоний и Клеопатра бяха изиграли Иван Асен II и Ирина Комнина? Не че Апостол Карамитев и Виолета Гиндева правят по-слаби роли, напротив. Защото любовната история между българския владетел и третата му булка носи не по-малко заряд във всяко отношение - страст, политика, драматизъм. А в музея към крепостта Царевец във Велико Търново с вдъхновение и малко намигване я разказват.

Историята на римския владетел и в тази на Египет освен любов има и политическа цел - да обедини двете силни империи. За целта Антоний има нужда от армията на африканското царство, а красивата Клеопатра иска да направи сина си римски Цезар. Как свършва всичко е ясно. Иван Асен все пак постига и политическата си цел с брака с Ирина, а именно да подчини на България Епирското деспотство с център Солун.

Макар и цар, мъдър владетел, воин и пълководец, Иван Асен II е и истински български мъж с чувства. В онези времена династичните бракове не се сключват по прищявка или заради страст, но все пак ги има. Любовта между величеството от Търновград и Ирина Комнина не остава скрита, та дори поети пишат творби за нея. "Пресияйна и прекрасна, ти като луна проблясна, като слънце над звездите, бдиш с лъча на красотата, ти, царице", е началото на една от запазените творби на средновековния лирик. Според Георги Акрополит царят се влюбва в Ирина, както "Антоний в Клеопатра в древността".

Ирина наистина е била изключително красива и стройна, умна и начетена, хвалят някогашната царица и днес в търновския музей. Бъдещата първа дама попада в плен през 1230 г., когато баща й Теодор Комнин губи в битката при Клокотница. Тя е отведена в Търново с други роднини, където с нея се отнасят подобаващо за принцеса, живее безметежно и се образова.

В музея "Царевец" дори могат да покажат на посетителя и любимото място на Ирина за разходка и покой зад крепостните стени. То е на противоположната страна на царските палати с изглед към реката. Много вероятно е там да е имало градини, тъй като не е било застроено - същинска идилия.

По онова време Иван Асен II е женен за Анна-Мария. Тя не е случайна, тъй като е дъщеря на унгарския крал Андрей II и Гертруда, принцеса на херцогство Мерания в състава на Германската империя. Уговорен през 1218-а, бракът е осъществен през 1221 г. със съгласието на папа Хонорий III. Най-вероятно забавянето не е по политически причини, а заради малолетието на принцесата. Като българска царица Анна-Мария се ползва с добро име. Тя остава католичка, още повече че Търновската патриаршия до 1235 г. е в уния с Рим. Умира изненадващо през лятото на 1237 г. при избухнала епидемия заедно с най-малкото си дете. От брака й с българския цар се раждат Елена, Тамара, Коломан I Асен и Петър.

След загубата монархът забелязва Ирина, която вече е станала 17-годишна мома за женене. Къде ли я среща и намира време и условия за интимни разговори - ами на любимото място на хубавицата вероятно, тя в двореца не може да влезе. Самата принцеса също е запленена и се влюбва. Но пред брака се явява сериозна пречка. Оказва се, че бъдещите съпрузи имат роднинска връзка, макар и по съребрена линия. Незаконна дъщеря на Иван Асен II била женена за чичото на Ирина - Мануил Комнин. Църквата не допускала сватба дори при такива роднинства. Но сърцата, що се любят, нищо не може да раздели. Царят не губи време да се чеше, дето не го сърби, ами тропва по масата и се жени. Това му докарва сериозен конфликт с патриарх Йоаким, ама той, освен да се сърди, няма що да стори на могъщия владетел. От щастливия брак се раждат и три деца - Михаил, Мария и Анна-Теодора.

Краят на идилията

За жалост през 1241 г. Иван Асен II починал и идилията свършила. На престола се възкачил невръстният Калиман Асен, син на Иван Асен II и унгарката Анна-Мария.

Регентите ориентирали българската политика към сближаване със западните сили - Унгария, Рим и Германия, и за гъркинята нямало място в двореца. Затова Ирина била изпратена в Солун, докато децата й останали в Търново. От малкото писмени документи става ясно, че през 1246 г., когато никейският император Дука Ватаци превзел Солун, Ирина го помолила за снизхождение към брат й Димитър, местния владетел. Трогнат, Ватаци обещал да не посяга на брат й. В Бориловия синодик се споменава, че по-късно Ирина се замонашила под името Ксения, но кога е завършила земния си път до момента не е ясно.

През споменатата 1246 г. Калиман Асен умира, някои смятат, че е отровен, а на престола за следващите десет години се възкачва Михаил II Асен - синът от голямата любов между Иван Асен II и красавицата Ирина Комнина.