44 г. стои зазидана пушката на Петко войвода

Пипа се само с бели ръкавици в музея в Смолян

Показва се само на специални поводи

Повече от 44 години пушката на Капитан Петко войвода оцелява, зазидана в стена. Това е зидът на неговия секретар и най-приближен съзаклятник отец Атанас Келпетков (1856-1926 г). Днес уникалното оръжие се съхранява в специална стаичка с точно определена температура в Историческия музей в Смолян, без да се излага постоянно пред посетители, а специално за "България Днес" от музея показаха ценната реликва.

Историята на единственото оцеляло оръжие на прочутия закрилник на тракийци и родопчани "Уинчестър", произведено 1866 г., е вълнуваща. Тя е споделена от внука на попа - комита Атанас Попатанасов, и Димитрия Кабакова от музея в Смолян.

След като разпуска четата си през 1879 г., бунтовникът Петко Киряков, както е истинското име на Капитан Петко войвода, предава пушката си на отец Атанас от село Устово. Дотогава духовникът е не само негов личен секретар и на хайдушката чета, но и негова дясна ръка и основният човек, отговарящ за тайната кореспонденция сред съзаклятниците, разказва Златка Петрова.

Руснаците възложили охраната на християнското население в Родопите от турски войски, башибозушки и дезертьорски формирования на английския полковник Сенклер и на проверения в битките поборник Петко Киряков. Неговата чета успешно защитавала жителите в района на Чепеларе, Широка лъка и другите християнски села до края на 1878 година, когато тази отговорност е поверена на руски гарнизон.

За да опази пушката, свещеникът я опакова в платно и зазидва в нарочно скривалище в дебелата каменна зидария на своя дом в Устово, останало в пределите на Османската империя с несправедливия Берлински договор.

През 1923 г. заради нов градеж се наложило да се развали покривът на свещеническия дом. Майсторът от Райково, който се казвал Петко Христов, открил в разронилата се зидария пушката.

Възрастният вече свещеник революционер отец Атанас Келпетков му я дал с думите: "За спомен от Петко на Петко като съименник на Капитан Петко войвода". Впоследствие потомците на майстора дюлгерин предават оръжието на смолянския Исторически музей през 1952 година, където се съхранява сега.

През пролетта на 1878 г. избухва т.нар. Сенклеров бунт. Капитан Петко войвода със своята Първа българска родопска дружина "Защита" организира и ръководи разгромяването на този "мюсюлмански бунт". В писмо от 8 септември 1878 г. Стефан Тороманов препоръчва на Капитан Петко Атанас Келпетков като "млад и опитен", който е готов "да отиде, дето му се каже". В Асеновград става историческата среща между двамата. С чувство на отговорност и всеотдайност на революционното дело Келпетков се включва в дружината на войводата.

Като секретар на щаба на четата е натоварен с важни задачи - снабдяване с оръжие, боеприпаси и да води кореспонденцията на Капитан Петко войвода. Освен това отговаря за събирането на разузнавателна информация за състава и движението на турските части и башибозушки орди и осигурява връзката на щаба с революционните ядра в смолянските селища и тези в Източна Румелия.

Като дясна ръка на тракийско-родопския войвода, документалната историческа памет е съхранила една реликва - портрет с образа на Атанас Келпетков, на който четем думите: "Бивш секретар на Петко войвода".

През 1898 година влиза в основания от Илия Хаджитошев революционен комитет в Устово. През 1901 г., по време на Пашмаклийската афера, е осъден на 101 години затвор. Амнистиран е в края на март 1904 г..

Умира 1926 година. В Устово му е поставена паметна плоча.

Революционерът и книжовник Христо Караманджуков пише за Атанас Келпетков: "Покойният вече свещеник Атанас бе един от първите дейци на революционното движение в Устово, а и в околията; по природа бе спокоен и безстрашен и търпелив. Макар с разклатено здраве, понесе юнашки всички заплашвания, мъките и страданията в затвора".