Легендарният Петър Вучков: Минута е малко,за да кажеш на жена,че я обичаш

20 години бях конферансие на Лили, друга като нея няма

Кой е той

Петър Вучков е роден на 2 септември 1938 г. във Варна. През 1964 г. завършва ВИТИЗ "Кр. Сарафов" в класа на Желчо Мандаджиев. Работил е в Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново, театър "Йордан Йовков" в гр. Толбухин, театъра в Стара Загора, в Перник, Театър 199. Днес водещият е пенсионер. Занимава се с многобройните си хобита - колекционерство, кулинария, чете много, слуша музика - класика и рок. Твърди, че не страда от промените по лицето си и е категорично против това мъжете да боядисват косите си. Зад винаги лъскавия му вид, предизвикващ завист у връстниците, се крият... два инфаркта, четири байпаса и загуба на съпруга.

- Г-н Вучков, след ден ставате на 83 години. Дългогодишен водещ сте на "Минута е много". А за какво е много и за какво малко една минута?

- Хм, при скоростта на свръхзвуковите самолети една минута е страшно много време. Но е малко, за да кажеш на една жена "Обичам те". Цял един живот не стига, за да кажеш всички важни неща на жената, която обичаш. Ето сега ме хващате да излизаме с жена ми Вихра по магазините, за да си купуваме подаръци взаимно - аз имам на 2-ри, а тя на 4-и рожден ден. Иначе няма да празнуваме шумно - само двамата. Ще се чуем и с децата си. Аз имам трима синове - двама родни от втория си брак, от който останах вдовец, първият ми брак бе кратък с Цветана Манева, имам и един доведен син от настоящата ми съпруга Вихра, когото също смятам за свое дете. Най-големият ми син е семеен и живее тук, най-малкият е фармацевт, живее в Швейцария, а средният е счетоводител в САЩ. Дядо съм на две внучки.

- Щастлив човек, а хората закачат ли ви с репликите на анимационното човече от предаването "Няма време, няма време"?

- Закачат ме постоянно по улиците и не само с "Няма време", ами и "Минута е много", "Браво". Това бе моят глас, записан на едни по-бавни обороти, които после се пускат на други обороти.

- Предаването "Минута е много" издържа дълги години в ефира. Как в БНТ при липсата на реална конкуренция от страна на други телевизии и мерене на рейтинги се вземаха решения кое предаване да се излъчва и кое да се спре?

- Форматът на "Минута е много" като телевизионно състезание е гениален. В него няма губещи. Ако играчът се забави с отговора и зрителят пред екрана го знае, той си казва: "Ето, аз съм по-умен", и е доволен. Ако пък не го знае, научава нещо ново и пак печели. Като цяло телевизията няма много свои рожби, защото в голяма степен е заимствала много от пресата и радиото, които са съществували преди нея. Но едно от автентичните й чеда е именно телевизионното състезание. Тук е моментът да се отдаде заслугата на неговата създателка проф. д-р Лилия Райчева, която и в момента е преподавател в Журналистическия факултет. Преди "Минута е много" съм водил и други телевизионни състезания, но доста по-тежки, ако мога така да се изразя. Относно рейтинга мога да кажа, че са ни гледали повече зрители, отколкото "Всяка неделя" - друга телевизионна легенда от епохата, когато имаше само БНТ. В новите времена също показахме завидна гледаемост.

- В момента има подобни на вашето предаване - Михаил Билалов ще води "Стани богат", а Орлин Горанов - "Най-бързият печели".

- Изключително харесвам и двамата, справят се блестящо. Да ви кажа обаче, имам колеги актьори, които се справят фантастично на сцената, но в свободен текст не могат и дума да обелят. А чужд текст го правят съвършено.

- Едно е сигурно - "Минута е много" явно не ви е направило богат, но поне сте известен...

- О, така е, колкото и нескромно да прозвучи. Като изляза на улицата, и хората продължават да ме възприемат като господин "Минута е много". Дори и ромите се обръщат към мен на техния си език, който поназнайвам, и питат кога ще има пак "Минута си бут", както звучи на ромски "Минута е много". Често ги срещам на битака, където ходя, тъй като колекционирам антикварни вещи. И е много забавно, като говоря с циганите на цигански. Винаги завършвам с: "Очон Девлеса" (Останете с Господа). Това е хох цигон, или "висок цигански". И един път до циганката, от която взех, седеше детенце. Което се изненада, че говоря техния език. А баба й прави заключението: "Ами как, интелигентен човек". Но аз знам и полски, турски, арменски, иврит, водил съм балове и на техния език, все пак съм бил и екскурзовод дълго време. Едно време баща ми казваше: "Още един език, още един живот".

- Знам, че като хоби събирате хаванчета, колко станаха?

- Оо, да. Станаха вече над 300. Много от тях са надписани, защото навремето са се подарявали на сватби. Като например: "На Георги и Милка от Стефка и Иван във връзка със сватбата, 1909 година". Хаванчето е било много важен предмет за една кухня, за да може домакинята да изчука орехите, черния пипер, от захарта да направи пудра захар. Всяка добра домакиня е имала в кухнята си хаванче. Но часовници вече не колекционирам, след като ни обраха, разказвайки за това в медиите.

- Много награди имате, но стига ли ви пенсията?

- Няма пенсионер в България, на когото да стигат парите. Моя е грешката, която направих преди години, че толкова време не казах нищо и не си отворих устата пред началството, и ме осигуряваха на минималния размер. И сега си патя от това. Не ги мислех тези неща тогава.

- Лили Иванова е ваша приятелка. Били сте водещ на някои от концертите й.

- Да, бил съм й конферансие цели 20 години. Друга като нея няма. Веднъж дойде един импресарио, евреин от български произход, да се уговорят за неин концерт в Израел, а Лили му каза: "Аз трябва да дойда с моето конферансие". А той: "Но то не знае иврит". "Той ще го научи", казва Лили. Какво? За един месец?, изумява се импресариото. "Да", отговаря тя без колебание. Няма да ви разказвам как учих през този месец, но се справих. Иначе много обичам Лили. Към нея изпитвам истинско професионално възхищение. Няма друг артист като нея. Много съм й благодарен, че ме покани на големия си концерт в "Арена Армеец". Лили ще остане завинаги в историята на тази голяма зала с факта, че е първият български изпълнител, който я напълни до краен предел.

- Как сте със здравето? Преди време претърпяхте операция от херния?

- Да чукам на дърво, чудесно. Искам да спомена човека, който направи най-сериозния акт по отношение на моето здраве - сърдечния хирург д-р Якимов. Той ми направи голяма операция - сложи ми 4 байпаса и благодарение на него се чувствам прекрасно.

- Работи ви се дори и днес, нали?

- Аз съм човек, който през целия си живот е имал много работа, ангажименти. А сега по цял ден се чудя какво да правя. Не мога да разбера как има хора, които по цял ден лежат и това им харесва. Може би и мързелът е вроден талант, който аз не притежавам. Иначе като цяло за себе си мога да кажа, че пълноценно и почтено изживях живота си, ако мога да си направя т.нар. равносметка преди и след рождения ден.

- А политиката вълнува ли ви? Какво мислите за Слави Трифонов и това, че спечели толкова гласове на изборите?

- Ами не го познавам този човек. Знам го само от екрана. Но не е моят избор той, аз съм гласувал, но не той е моят фаворит.