Адриан зверски мъчи и жестоко убива Вяра, Надежда и Любов

Честваме паметта на светите дъщери и майка им София

Малките момичета оцеляват в изтезанията, след което ги посичат

Хвърлят в котел с кипяща смола и масло 12-годишната Вяра. Полагат тялото й върху нагорещена решетка. Режат гърдите й. След като остава невредима от всички нечовешки изтезания, светицата е посечена.

Това е малка част от мъченията, на които Вяра и другите две невръстни дъщери на София са подложени от римския император Адриан. Днес честваме паметта на четирите светици, погинали за Христовата вяра. Празник е и на столицата ни, която носи името на италианската вдовица, която в превод означава премъдрост.

Скоро след като родила трите си дъщери, София останала вдовица. Тя продължавала да живее благочестиво, угаждайки на Бога с молитва, пост и милостиня. Възпитавала дъщерите си като премъдра майка: стараела се да ги научи да проявяват в живота онези християнски добродетели, чиито имена носели.

Слухът за тяхната премъдрост и красота се разпространил из целия Рим. Това не се понравило на император Адриан. Още повече, след като те не пожелали да се поклонят на римската богиня Артемида. Тогава започнали жестоките мъчения.

Вяра мълчаливо понасяла страданията, като че ударите се сипели не върху нейното, а върху чуждо тяло. Като не постигнал успех, мъчителят заповядал да отрежат зърната на девическите й гърди. Но от раните вместо кръв изтекло мляко.

Всички, които наблюдавали мъчението, се дивели на чудото и на търпението на мъченицата. И тайно укорявали царя за неговото безумие и жестокост.

След това донесли желязна решетка и я поставили на силен огън. Когато тя се нагорещила и захвърчали искри, сложили върху нея светата девица Вяра. Два часа лежала тя на нея и като се молела на своя Господ, не пострадала ни най-малко, с което изумила всички. После била хвърлена в котел, пълен с кипяща смола и масло, но пак останала невредима и седяла сякаш в прохладна вода, възпявайки Бога. Мъчителят недоумявал какво още да направи с нея, за да я отвърне от Христовата вяра, и затова я осъдил на посичане с меч.

След като била обезглавена Вяра, дошъл ред на средната дъщеря - Надежда. Тя била едва 10-годишна. Царските слуги я съблекли, както Вяра, и дълго я били без никаква жалост, докато не се изморили. Но тя мълчала, сякаш изобщо не усещала болка, и поглеждала само майка си, която стояла край нея. Блажената София мъжествено гледала страданието на дъщеря си и молела Бога да й дарува голямо търпение.

По заповед на Адриан света Надежда била хвърлена в огъня, но останала невредима и прославяла Бога. После я окачили на едно дърво и стъргали тялото й с железни куки. От тялото й падали парчета и кръвта се леела като поток, но от раните се носело чудно благоухание и на лицето й, светло и озарено с благодатта на Светия Дух, сияела усмивка. Света Надежда укорявала мъчителя, че не му е по силите да победи търпението на една малолетна девойка.

"Христос е моята помощ - казвала тя, - и аз не само не се страхувам от мъчението, но го желая като райско наслаждение - така приятни са страданията заради Христа. А тебе, мъчителю, те очакват мъки в геената огнена заедно с бесовете, които почиташ като богове".

Когато и Надежда била посечена, царят се обърнал към Любов. След като и тя отказала да се подчини, Адриан заповядал веднага да я хвърлят в пещта. Но Любов сама влязла вътре и като останала невредима, ходела сред пещта като сред прохлада, пеела, благославяла Бога и се радвала. Тогава изригнал пламък върху неверните, някои превърнал в пепел, а други изгорил, и като достигнал царя, го опалил и го накарал да бяга надалече.

Когато пещта угаснала, Любов излязла от нея здрава и весела. Тогава по заповед на царя мъчителите я проболи с железни остриета, а накрая я посекли, както по-големите й сестри.

Майка й София приела тялото на девойката и го положила в скъп ковчег заедно с телата на светите Вяра и Надежда. Като ги украсила, както било редно, поставила ковчега на погребална колесница и ги откарала извън града, където с почести погребала дъщерите си, плачейки от радост.

Тя останала на гроба им три дни в усърдни молитви и сама приключила земния си път. Вярващите я погребали заедно с дъщерите й.