Ромският крал на цигулката Венци Такев в последното си интервю: Богородица ме спасява няколко пъти
И с Лили съм свирил, а най-добре се разбирах с Йълдъз Ибрахимова
Легендарната цигулка на ромския музикант Венци Такев никога повече няма да ни разплаква, размечтава и разтанцува. В деня на народните будители на 76-годишна възраст виртуозният цигулар почина, съобщи "Фондация Рома Лом".
В последното си интервю пред "България Днес" ромският крал на цигулката сподели преживяното от него и внука му след катастрофа, на която се разминали на косъм от смъртта. "Блъсна ни камион, бяхме двамата с момчето, но оцеляхме в страшна катастрофа", каза ни тогава цигуларят на Лили Иванова. Той карал колата си по Околовръстното и върху него връхлетял огромен ВАЗ. Отървали се със средно тежки контузии и шини на крайниците. "Мисля, че Богородица ме спаси пак, както няколко други пъти в моя живот. Аз затова съм много вярващ - имам си кът с икона и кандило у дома и си разговарям с моята Богородица", сподели Венци.
"Аз съм роден на 24 декември в 00,00 часа. Често съм си мислил, че хората, родени навръх Бъдни вечер, са с по-специална мисия на Земята", каза циганският Паганини. Според него хората на изкуството са богоизбрани, затова Всевишният им дава талант - да радват другите. Преди години тъкмо романсите и джазът го сближават с Йълдъз Ибрахимова, с която имат редица изяви у нас и в чужбина. "С много от известните съм свирил на една сцена - с Лили Иванова, с почти всички естрадни певци, но много отдавна", сподели ни Такев. Той разказа и че пет години е бил в пети клас, но в това нямало нищо лошо. Всичките му братя минавали през музикална школа, той и Мирослав, по-големият - към читалище "Аура", а другите - в Пионерския дворец. Докато усвоява тънкостите на цигулката, Венци оставя на заден план ученето. "Ние сме шест деца. Бях пет години в пети клас - най-големият петокласник в училището. Накрая много ми се подиграваха и спрях да ходя на училище, но продължавах да посещавам редовно музикалната школа. Разбрах, че две дини под една мишница не мога да нося. Отдадох се само на музиката и сега не съжалявам. Денонощно свирех, затова искам да ми се заплаща за труда, защото денонощно съм работил. А цигулката не е просто инструмент, не е като акордеона - черни клавиши, бели клавиши... доста по-трудна е", категоричен бе музикантът. Бащата на Венци е бил акордеонист и наред с концертните си изяви е корепетитор към Централния съвет на профсъюзите. "Един ден татко и колеги трябвало да правят записи в Радио София на циганска музика и му трябвали цигулари. Поканил колеги, но никой не отишъл и провалили записите. И тогава си казал, че ще направи децата си цигулари", разказваше Венци. Така и става - трима от братята са цигулари, четвъртият е кларинетист, а най-малкият свири на китара и гъдулка. Още като малък Венци обещава на баща си, че ще стане един от най-добрите цигулари. В училището и на тримата братя им викали "цигу-мигу", но Венци си мислел: "Ще видите какво ще стане после от нас". По-късно съучениците му много му се радвали. "Аз съм музикант, тръгнал на 7-годишна възраст да се учи и на 10 започнах вече по кръчмите с баща ми. Влечаха ме и тогава, и сега румънските песни с цимбала, унгарските танци и чардаши, сръбската с балканската неповторима мелодичност. Обиколил съм много страни с цигулката. Автентичната ни циганска музика се посреща винаги с възторг навсякъде по света. "В Япония свирехме руско-циганска музика. Щом засвирех, хората скачаха от столовете да ръкопляскат. И сега знам от всеки език по малко, но импровизацията не е за всеки. Например с Йълдъз, когато правихме албума й с циганските романси, се получи перфектно - тя импровизира, аз, пасваме си, защото усещаме музиката. Направихме много концерти из Турция. Като почна да свиря, имам три души - душата на цигулката, моята и душата на Господ", сподели музикантът.
Венци бе свирил и в Болшой театър в Москва. "Присъстваха петима президенти, а най-смешен ми беше Путин. Гледаше ме с отворена уста. А ние бяхме с Йълдъз Ибрахимова", спомня се още Венци и завършва категорично: "Искам да кажа, че аз не свиря чалга. И едва ли някога ще го направя. Изпълнявам само автентична циганска и българска народна музика, но останахме много малко такива хора и оркестри. Навремето имаше Унгарски ресторант и като влезеш вътре, ти беше приятно, защото знаеш каква музика ще чуеш - чардаш, класика, просто хубава музика за ухото - тихичко. Тогава мнозина предпочитаха да им свиря на ушенце "Лаутари", нашия приятелски "химн" от едноименния филм на Емил Лотяну, режисьора на "Таборът отива към небето", спомня си Венци.
Приживе Такев се гордееше с многолюдната си челяд. Има четири щерки, осем внуци и петима правнуци. От внуците му най-много набляга на цигулката Северин. "Винаги идва с мене, често пъти съм го представял по телевизията и на участия. Работи върху себе си, защото цигулката никак не е лесен инструмент, и смятам, че той е наследил от моята дарба. И на ударни инструменти е много добър", хвали го дядо му. Най-малкият внук, който е кръстен на него, свири на йоника. Друг предпочита тарамбука, един пък искал борец да става. "Кой какъв иска, такъв да става. Важното е да станат хора", казваше уникалният Венци Такев.
Редакцията изказва съболезнования на семейството.
