Кака Лара: На всички късмети ще пише "бебе"

Не искам да съм руска салата, която припомня носталгията от стария вкус

КОЯ Е ТЯ

Лазара Златарева е родена на 28 януари 1974 г. в София. Неин баща е актьорът Иван Златарев. Като дете играе в театър "Сълза и смях". Става известна като водеща на детското предаване "Милион и едно желания". През 1995 г. завършва специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Димитрина Гюрова.

Лара има две дъщери - 23-годишната Бернарда и 10-годишната Вая.

- Как сте? Махнахте ли гипса?

- О, чудесно съм. Сега е по-неприятният момент, когато трябва да се раздвижа. В такива моменти човек малко се страхува, че опасността зависи изцяло от него. Преди е пазен с каиши, гипсове и разни шини. А трябва за Нова година да съм готова за танци.

- Има ли някакви последствия след травмата?

- Няма и се надявам да няма. Последствията са, че съм достатъчно глупава, за да се спъвам сама в себе си и си падам ей тъй (смее се).

- След броени дни са най-светлите празници през годината. Вие готвите ли? Правите ли 7-степенно меню?

- Не, аз не съм от тези, на които се отдава това. При мен подготовката за празника винаги е свързана повече с атмосферата около масата. Винаги украсата е на ръба на лудостта. Тази година се затрудних много, защото покрай вързаната ръка трябваше да правя с една дясна ръка всичко. Но се получи много хубаво, трябва и догодина да го измисля така. По този начин включих цялото семейство в украсата и всички бяха режисирани от мен. Коледният дух обхвана цялото семейство, не само аз като луда да украсявам. Повече ме вълнува моментът с пакетирането на подаръците, моментът на изненадата. Въпреки че малкото дете, което до този момент се радваше на тези подаръци, стана достатъчно голяма и тази година е малко по-различна. Магията на Дядо Коледа вече няма да я има. Вая вече е наясно с тези неща, но ми се струва нормално, че на 10 г., когато мислиш за гаджета и облекло, е логично да предположиш, че подаръците не ги носи Добрият старец през комина.

- Има ли Вая някакво специално желание за Коледа?

- Тя е много смесен човек. Може би всички деца са такива. Всяка година има някакви грандиозни планове за себе си. Доскоро беше убедена, че е следващата Ивет Лалова. Много активно се занимаваше със спорт и лека атлетика. После рязко премина към рисуването. А тази година тя е убедена, че е следващият най-добър китарист на България. Коледното й желание е свързано с купуването на китара.

- А Бенджи има ли по-специални желания?

- Тя винаги е била по-лесното дете. Няма особени желания, което винаги ми е било по-трудно, защото тогава ти пък трябва да ги измислиш. Тя какъвто и подарък да получи, винаги е щастлива, доволна и благодарна. Измина една година, в която тя си стана госпожа.

- Надявате ли се народната поговорка "тази година булка, догодина люлка" да се сбъдне и във вашето семейство?

- Ами много се надявам. У нас сме свикнали на Коледа да има едно дете, което да изненадваме. Когато бях на 13 г., се появи брат ми, а аз тъкмо бях спряла да вярвам в Дядо Коледа и започнахме да измисляме разни неща за него. Той стана на 10, появи се Бенджи. Тя стана на 12-13 г., появи се Вая. И ето сега, когато и Вая не вярва в Дядо Коледа, е крайно време да има едно бебе, около което да се суетим.

- Готова сте вече от кака Лара да станете баба Лара?

- Аз съм изключително готова за това и много искам. Много ми се разхожда бебе в Докторската градинка или около "Кристал", ама ако може да не го раждам аз. Искам да ми родят едно бебе, да ми го дадат и те да си се оправят. Тя нека се изявява като актриса, Сотир също, а аз ще си играя с бебето.

- Вие ще бъдете много полезна баба за младото семейство.

- Ама как да им го обясня (смее се)?! Може би защото не съм писала писмо на Дядо Коледа. Аз ако взема да му напиша писмо на този човек, може да вземе и да ми се сбъдне желанието и да ми прати едно бебе в крайна сметка. Тази година всичките късмети в баницата може да бъдат "бебе". Та Бенджи най-накрая да вземе да се сети, че е крайно време да ни направи един подарък.

- Каква година изпращате в личен план въпреки трудностите около пандемията?

- Като се замисля, човек трябва да бъде благодарен и за малките неща, които са му се случили. На фона на 2020-а, която беше кошмарна, мисля, че тази година беше готина. Да, може би творчески планове не се случиха, поредица от отложени премиери, събития, но за сметка на това в личен план беше добре. Беше едно готино лято, с една наистина щура сватба на плажа. Здрави сме. Мисля, че беше хубава година, в която не е честно да виждаме повече негативите, отколкото плюсовете. Януари ще стана на 48. Винаги ми се е струвало, че човек по-късно става възрастен и мъдър. Но при мен вече като че ли предпочитам да имам поводи да се смея и да ми е спокойно. Тежките амбиции съм ги оставила на по-заден план. Искам да е спокойно и да не се притеснявам. Мечтая си само да можем да си правим планове, защото в днешно време е много трудно да планираш.

- Давате ли си някакви новогодишни обещания?

- О, винаги. Но почти никога не се сбъдват. Като за мен не е задължително да е Нова година или е просто понеделник, или една подходяща дата... Винаги давам обещания на себе си да не се изнервям за глупости, да съм спокойна. Обикновено започвам някакви диети, после спирам цигарите, после намирам подходяща дата да ги започна пак наново. Сигурно и тази година ще си дам някакви обещания. Човек трябва да знае, че си зависи от него и че всеки ден може да му е първият от някакво ново начало.

- Напоследък предавания от близкото минало се върнаха в ефир. Вие бихте ли приели отново да водите "Милион и едно желания"?

- Много е мило, но някак си не искам да конкурирам Дядо Коледа, Баба Марта. Има една верига магазини, на която правят ретро щанд и предлагат лютеница и локум от едно време. Никак не искам да се превръщам в руска салата, която да припомни носталгията от стария вкус. Предпочитам да гледам нови неща и нови форми. Не съм човек, който ще напира да се върне на екран, защото съм сигурна, че има адски много млади хора с много повече идеи, които да не ни предлагат претоплена манджа, а нови неща. Ако трябва да сме откровени, с появата на интернет да върнеш предаване, което да ти пуска откъси от любими предавания, би било доста глупаво. "Милион и едно желания" се оказва изненадващо и за мен събитие за страшно много хора, но нека да сме честни - тогава нямаше друг шанс да гледаш детско, ако не ти го пуснат по телевизора. Сега вече едва ли има нужда от такова предаване. Искам да гледам телевизия, която да бъде некомпромисна, съвременна и смятам, че припомнянето на стари формати на никой не е полезно.

- Каква е рецептата за запазване на духа?

- Умело създавам впечатление, че съм бодра и усмихната (смее се). Човек трябва да гледа на нещата отстрани и ако може да се види как изглежда и дали не се е превърнал в онова, което винаги не е харесвал в другите. Защото никой никога не е искал да има един мрънкащ чичко или лелка. Да види колко много неща има около него, които могат да го усмихнат, и да се радва на малките неща. Това може винаги да те държи в положение не непременно да бъдеш симпатичен, но поне да не си дразнещ за околните.