72-годишният Вълчо, самотен баща на трима синове: Оцеляхме по чудо! Пожар изпепели дома ни!

Добре, че бях буден и спасих децата

"Огънят пламна изведнъж. Добре, че бях буден рано сутринта и успях да спася децата. Оцеляхме по чудо! Една седмица не мога да мигна от стрес."

С тези думи започва разказа си пред "България Днес" пенсионерът Вълчо Вълчев. 72-годишният самотен баща от сунгурларското село Завет преживява истински ужас броени часове преди Бъдни вечер, виждайки как от печката тръгва голям пожар, а тримата му синове, за които сам се грижи през годините с пенсийката си от 300 лв., спят в стаите си.

"Още не мога да се оправя, много ни е тежко. Разсипах се, не мога да спя. Добре, че бях буден рано сутринта, преди да е станало 7 часа, за да спася децата. Но много хора ме познават и уважават, цял живот работя и ме уважават, играя честно, откакто съм се родил, и сега ми се обаждат от цял свят за подкрепа. И това ще мине, и с това ще се справим", оптимист е дори пред руините на дома си Вълчо.

Само за няколко дни доброволческа група от селото с помощта на кметския наместник Христина Косева и десетки дарители от цялата страна и чужбина затрупват селцето с постоянно население едва от около 70 души с парични средства, храна, дрехи, обувки, телевизори и други дарения.

"Само паспортите и документите за къщата останаха. Всичко друго изгоря. Каквото бях сменил - прозорци, секция, обзавеждане - стана на пепел. Но важното е, че сме живи и здрави", споделя още Вълчо, докато с познати и приятели разчистват останките от изгорелия дом.

Съдбата на възрастния мъж не е никак лека. Оженил се късно - чак на 46 години, а булката му била с 15 години по-млада. Родили си и отгледали трима синове - Иван (сега на 24), Гичо - с година по-малък, и Димо, който е на 19 години и тази пролет е бил абитуриент.

"Преди 5-6 години жена ми ме остави, хвана се с друг мъж и отиде при него. Аз й казах - било каквото било, прощавам ти, но се върни да си гледаме децата. Тя не пожела. Жива и здрава да бъде", връща лентата назад препатилият мъж, който през последните няколко лета работи като готвач в заведения на морето, за да крепи семейния бюджет и да се грижи за синовете си.

"Силен човек съм и се оправям. В Несебър бях сам готвач на 140 души. Имам леля на 102 години в Дългопол - на баща ми сестра. От 8 години съм почнал да паса добитъка, на 14 години станах общ работник, а още нямах 40 кг. Друг беше животът. Ще се оправи работата и сега", борбен и позитивен е въпреки перипетиите Вълчо, в чието село Завет няма хранителен магазин, а всеки вторник и петък Радостин от близкото село Съединение носи по къщите продукти по заявка.

Вече има доброволци, които да направят чисто нов покрив на къщата. Христо Иванов от Завет и Мехмед Хаджи от село Съединение запретнаха ръкави още вчера след идването на дървения материал за конструкцията, която е дарение от анонимен дарител. А фирма от Пазарджик осигурява черната хартия над гредите и улуците.

Председателят на общинския съвет в Сунгурларе изпрати общинския трактор, за да разчисти през почивните дни изгорялото и руините. Дарил и пари. А на сесията на общинския съвет местният парламент обсъжда осигуряването на керемиди и гипсокартон за вътрешния ремонт.

"Сега разбрах какво означава съпричастността. Възхитена съм колко много хора се опитват да се отзоват на трагедията на хората. От Бургас тръгнаха майка и дъщеря да занесат провизии. От Созопол също. Преселници в чужбина, израснали в Завет, също пишат и звънят. Много приятели и колеги на бащата, работили с него, се отзовават и са готови да помагат. Телефонът ми не спира да звъни. Възхитена съм", заяви пред "България Днес" кметският наместник на селото Христина Косева.

Сега Вълчо и тримата му синове са настанени на първия етаж от къща в селото, предоставена им от Кръстинка и Иван - брат и сестра от Бургас. Те преотстъпили бащиния им дом с всичко необходимо плюс дърва за огрев.

"Родителите им починаха и къщата им остана затворена. Дойдоха лично от морето и я отвориха, за да се пренесат хората там. Бъдни вечер и Коледа изкараха в нея, Нова година също най-вероятно. Много хора занесоха от домовете си храна, за да имат празнична трапеза", допълва Косева.