Ботев ловувал вълци и лисици

174 години от рождението му

Революционерът опитал да опитоми вълчета, живял на остров сред делтата на Дунав

Ловец на вълци и лисици е бил героичният поет революционер Христо Ботев. Той ловувал и за да има какво да яде. Увлечението му по това хоби е по-малко известен факт от живота на храбреца.

Христо Ботев е роден навръх Рождество Христово, 25 декември 1847 г. По нов стил днес, 6 януари, честваме 174 години от рождението на великия поет и революционер.

Авторът на "Записки по българските въстания" Захари Стоянов е първият биограф на Христо Ботев. В друга своя книга "Христо Ботйов. Опит за биография" писателят описва живота на войводата от неговото детство, през невероятните приключения из Русия и Румъния, та до героичната му смърт в Стара планина. Биографията излиза през 1888 година, само 12 години след смъртта на Ботев, в обем от 300 страници. Малко известният факт, че поетът е страстен ловец, се разкрива за първи път именно там. "Заловил се с ловджилък, да ходи за зайци, вълци, лисици и хвърковати гадини", пише Захари Стоянов. Той черпи информация за ловните подвизи на Ботев от калофереца Димитър Филов, баща на министър-председателя Богдан Филов.

Христо и Димитър са отраснали заедно, приятели са и съученици от Одеската гимназия. Ботев се увлича по ловджийството, докато учителства в село Задунаево, в Южна Бесарабия. Това се случва през 1866 година, когато поетът е още 18-годишен. Тогава той дори опитвал да опитоми и малки вълчета.

"Сам хванал, защото се занимавал и с ловджилък, няколко малки вълчета. Изкопал им в училищния двор един трап и там ги държал, като ги хранел с ръката си и се занимавал с тях", пише в биографичната книга "Христо Ботйов. Опит за биография". Ботев се опитал да побратими вълчетата с кученца палета, които също отглеждал. В опита си за своята свобода вълчетата не приели никакъв компромис и издъхнали в трапа. Точно тези техни характеристики Ботев оприличил с живота на българите тогава.

"Една нощ се спрял да пази в селските гробища за лисици и вълци заедно с кучето си. Случайно из ближния път преминувал един селянин с колата си, когото като видяло кучето, впуснало се и го нападнало. Селянинът, който не взел кучето за просто куче, а за нещо свръхестествено, тъй като то се подало из гробето, изревал и търтил да бяга към селото, като си оставил и колата. За да му дойде на помощ, Ботйов се надигнал от гробищата и извикал на уплашения да не се бои и да чака. Кучето иди-дойди, но излизането на човек нощно време от гробищата било равносилно с най-опасните срещи в человеческия живот. Полумъртъв пристигнал уплашеният в селото без кола и волове и припаднал", се разказва за едно от най-забавните ловни премеждия на Ботев.

Впоследствие революционерът си купува кон и се изучава в язденето му, за да го използва в лова. Обучава го бившият руски офицер Иванович. След това двамата живеят известно време заедно в рибарска колиба в блатата край делтата на Дунав. Това се случва през лятото на 1870 година. Изхранвали се с лов и риболов. Биели патици, лебеди и пеликани. Хващали шарани от реката. Тенджерата стояла постоянно на огъня, турена между два камъка, а в нея се варяло ту риба, ту патици и други гадове, пише Захари Стоянов. В тая рибарска колиба насред Дунава Ботев написал някои от най-гениалните си стихотворения. В своите спомени за миналото си Ботев мислел най-много за тоя негов остров.

"Друго на тоя свят не искам: да ме направят цар на циганите и да ми дадат право да им наредя царството на тоя остров", говорел той на смях.

Любопитното е, че страстен ловец бил и по-малкият брат на поета революционер - ген. Кирил Ботев. Той наследил страстта си по авджийството именно от батко си. Негова емблематична снимка на гарата след лов е публикувана в сп. "Ловецъ", бр. 2, от 1933 година.