Бащата на бизнесмена - Павел Найденов: Конкуренти убиха Илия Павлов

 Искали са му пари, а той е нямало откъде да даде

"Конкуренти са искали пари от Илия Павлов, но той не им е дал, защото не е имал откъде. Затова го убиха!" Това с мъка в гласа и сълзи в очите разказва Павел Найденов, бащата на първия български милиардер.

На 7 март 2003 г., петък, малко преди 20,00 ч., на стълбите пред централата на "MG Корпорейшън" е смъртоносно прострелян най-яркият бизнесмен от онези години. Общо осем бодигардове с два автомобила чакат отпред шефа си, но не успяват да го спасят. Внезапно Павлов е покосен от куршум, забил се право в сърцето.

"Чух как изпусна дълбоко въздух, олюля се и се свлече на стълбите", разказва по-късно по време на разследването един от охранителите. Гардовете качват боса си, от чието гърло излизат хрипове, в една от колите и поемат с мръсна газ към "Пирогов". Но лекарите установяват, че Илия Павлов е издъхнал, около 20,05 часа, минути след като е прострелян.

При аутопсията от тялото на бизнесмена е изваден куршум 7,62 мм. Експерти установяват, че е полуоблечен, тип "Софт Пойнт". На такива боеприпаси не могат да се определят марката и моделът на оръжието. Все пак основното подозрение е, че най-вероятно става дума за австрийска карабина "Щаер". По-късно се разбира, че килърът е улучил Павлов смъртоносно от близо 60 метра разстояние.

До днес не е ясно нито кой е извършителят, нито кой е поръчителят на престъплението.

"Когато стана известен, постоянно го предупреждавах да се пази, да внимава за живота си - разказва бай Павел Найденов. - В онези времена разговорите ни все бяха за бизнеса, той поглъщаше цялото ни време. Не сме приказвали за любов, за лични неща...

И досега, макар да минаха години от убийството му, нямам отговор на въпроса кой уби Илия. Сега мога да кажа, макар да не върши работа: Конкуренцията го уби! Ставаше въпрос за финанси. Други още не бяха укрепнали като бизнесмени, докато Илия вече беше далеч нагоре, имаше хотели, какви ли не работи още вършеше. Може би са му искали пари, но той не е дал. А не е дал, защото в бизнеса парите никога не стигат, винаги имаш да вършиш още много неща, а няма откъде да вземеш."

Едно нещо за Илия Павлов е сигурно, категоричен е татко му - той никога не се е занимавал с кражби или с незаконни сделки, винаги е бил изряден и честен бизнесмен, а и човек, твърди бай Павел. А откъде е научен да работи и живее почтено? Ами от самия си баща, който върти търговия и бизнес също от малък и преминава през школата на "Балкантурист" и външната търговия.

"Илия започна кариерата си с моите уроци, със същия ред, със същите изисквания и принципи. Например, че не се пипат чужди пари, държавни пари. Все беше около мен още от малък. После също взе заедно сме действали", разказва Павел Найденов. Затова, дори и когато става първият български милиардер, Илия Павлов не се главозамайва. "Парите не го промениха изобщо", твърдо заявява баща му.

Един от житейските уроци на бащата към Илийчо е да бъде честен и добър приятел.

"Навремето взех под аренда едно заведение срещу Съдебната палата в София, казваше се "Витоша". Илия ходи където ходи, а аз му казвах да идва там при мен да се храни. А той ми води още двама-трима приятели. Приемах ги и тях, какво да ги правя, ядяха и те (смее се). Винаги слагах на Илия в джоба едни 20 лева да си има, ако потрябват. Защото те, от "Олимпийски надежди", много пътуваха из страната с отборите. Понякога се случва да се замотае нещо, да закъснее за превоза и да остане, та да си има пари да се прибере, да помогне и на друг, ако се наложи."

Наред с бизнеса през 1994 г. Илия Павлов става собственик и на футболния ЦСКА до 1999 г. Мнозина и до днес виждат някакви задкулисни сенки, но истината съвсем не е там според Павел Найденов.

"И аз, и той, и кръгът хора около него бяхме повечето цесекари и някак естествено стана да купи ЦСКА. Ние сме били и борци на този клуб. В същото време аз направих отбор по женски футбол към моя грандхотел "Варна", който бе и почти изцяло националният отбор по онова време. За мен беше удоволствие, но и допълнително натоварване, защото бях много зает с бизнеса си, но трябваше да бъда и с отбора по мачове, за пътувания в чужбина, грижех се за терените, за базата, за всичко. Може би и това е било пример за Илийката да се захване с ЦСКА, любимия ни клуб. Пари да е изкарал от тая работа - не мисля, но тогава там се работеше по европейски. За него това също бе допълнително натоварване", обяснява бай Павел Найденов.