Петко Войвода е като светия в Хасково

 Заради битките с османските разбойници

 Капитанът и четата му запазват региона в границите на Източна Румелия

Капитан Петко Войвода, точка! Не Васил Левски, Георги Раковски или Христо Ботев, а именно Капитан Петко Войвода е най-почитаният борец за свобода в Хасковския и Кърджалийския край. Признанието правят от историческия музей в Хасково, където с благоговение разказват за човека, запазил свободата и достойнството на предците им.

Славният поборник помага на целия регион да не бъде отцепен от Източна Румелия и предаден на Турция, обясняват в РИМ - Хасково, показвайки реликви, свързани с него. Между подписването на Санстефанския (3 март 1878 г.) и Берлинския (13 юли 1878 г.) договор има празнота от няколко месеца и всяка от заинтересованите страните се опитва да преначертае границите. Англия няма интерес да има толкова близко до проливите между Черно и Средиземно море свободна българска територия. Турция, разбира се, също няма такъв интерес.

Но доскорошните поробители не искат просто ей така да освободят земите и затова тайно подкрепят създаването на банди начело със Синтер паша, който е англичанин по произход, но отдавна служи в турската армия и е турски чифликчия с много земи в района. Когато разбира, че няма да може да си получи обратно имотите и богатствата, ингилизинът на османска служба минава изцяло на турска страна. Неговите банди, както и други започват да безчинстват в региона. В същото време там не могат да бъдат базирани големи руски войскови части и няма кой да защити българите от набезите. Затова се прибягва до изпращане на молба до Капитан Петко Войвода. Ветеранът от армията на Гарибалди по това време е в Кавала и Гевгели. Той е помолен да дойде с четата си в Хасковско и Кърджалийско, за да защити местното население в района.

Още повече положението се усложнява от политическите намерения на великите сили, които са били да се покаже, че тук почти няма българско население и руска окупационна власт, заради което целият район трябва да премине обратно към територията на Османската империя. Ако това е било станало, освобождението на Хасково е можело да настъпи чак през Балканските войни, обясняват от РИМ - Хасково.

Капитан Петко Войвода идва, без да се бави и без да поставя каквито и да било условия, с четата си и неутрализира бандите на Синтер паша. Но мъките на хасковлии не свършват с подписването на договора от германската столица. По-късно в района започват да вилнеят банди от турци, които са останали без земя след Освобождението, но не искат да се изтеглят отвъд новите граници. Те започват да търсят както отмъщение, така и препитание, тъй като вече са лишени от земите си.

За Хасково Капитан Петко Войвода е истинският голям герой. Според историците от местния музей Васил Левски до 60-те години на ХХ век е стоял на заден план, когато тогавашната власт не решава да го постави на пиедестал. А поне в Хасковско и Кърджалийско и до днес Капитан Петко Войвода е много по-почитан.

Най-автентичният паметник

Централната пешеходна улица на Хасково е като салама - има два края и две начала. На едното гордо се извисява паметник на Капитан Петко Войвода.

Със съседите си от Кърджали хасковлии спорят в кой град е издигнат първият монумент на големия български народен защитник. Но този под парка Кенана е открит навръх 6 декември 1953 г. - рождената дата на великия българин. Паметникът е най-реалният му образ, гордеят се в Хасково и също припомнят, че именно Капитана е българинът с най-много такива из Европа и по света.

Получава "звание" в Крит

Възпят и в народните песни като "капитанине" и "командирине", Петко Войвода всъщност няма такова военно звание.

През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу Турция, напуска Беломорието и пристига в Атина, където става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за Италия. В началото на 1866 се среща с Джузепе Гарибалди и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата "гарибалдийска дружина" в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание.

Именно на остров Крит на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко Войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието "Капитан".

След потушаването на въстанието напуска острова, без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.