Живата история на с. Черни Вит Марин Йотов: Четири поколения пазехме знаме на Бенковски

 В домашен стан кътал реликвата от влага и съсипия

Четири поколения родолюбиви българи в село Черни Вит пазят едно от знамената на Хвърковатата чета на Георги Бенковски, а днес последният от тях, 87-годишният Марин Йотов, още показва с гордост как е съхранявал реликвата допреди две години. Пряпорецът вече е във фонда на Националния военноисторически музей в София, който връща в тетевенското село точно негово копие.

Последните четири от общо 12-те стяга на конницата стигат до с. Черни Вит след края на Априлското въстание, донесени от четирима от членовете й. След погрома на бунта Бенковски се отправя към Златишко, но скоро четата е разпусната. Заедно с малка група другари главният апостол се озовава в Тетевенския Балкан, където е предаден от овчаря дядо Въльо. Така на 12 май 1876 г. при преминаването на мостче над река Костина Георги Бенковски, чието рождено име е Гаврил Хлътев, намира своята смърт от ръката на врага. Но местната легенда разказва, че поборникът е обезглавен на място, където има извор, който и до днес е наричан Кървавото изворче.

Преди смъртта си Бенковски и другарите му - отец Кирил, Стефан Далматинеца и Захари Стоянов, скриват четирите флага заедно с пищови и боеприпаси в хралупата на един дъб.

"Едно от знамената е било на Райна Княгиня - разказва днес бай Марин Йотов. - След време ги намират трима овчари и си ги делят. Три от тях били еднакви (номера 4, 6 и 9), зелени, с надпис "Свобода или смърт" и те се падат на единия от тях - Дочо, сърменото знаме взима Вутьо Стоев, а третият бил малко бомбаджия, та взел пищовите. Дядо Дочо е мой прадядо и като умира, неговият син Марин Гочев поема знамената. През 1925/26 г. дядо ми го избират помощник на кмета и той решава да даде знамената - №4 го подарява на училището, №6 на музея в Тетевен и №9 на музея в Черни Вит."

Само допреди две години оригиналното знаме с легендарния въстанически везан надпис се е пазел в стара къща, в чиито две стаи е разположен музеят на балканското село. За да не пострада реликвата, тя е съхранявана между платната на едновремешен домашен стан, далеч от светлина и влага. Това показва и обяснява бай Марин Йотов, който от 1958 г. е редовен член на читалището, 35 г. е председател, 9 г. заместник и 6-7 г. секретар. 18 години държи музея, като събира и експонатите.

Пола от сърмен пряпорец

Едно от оцелелите знамена на четата на Георги Бенковски било сърмено, но за съжаление не дълго след откриването му и то изчезва. Или по-скоро престава да бъде знаме, разказва Марин Йотов.

Именно то след намирането на реликвите се пада на овчаря Вуто, който го прибира у дома си. "В сърменото знаме баба Вутовица си увивала хляба, след като изкарала от пещта. Като се събирали жените на раздумка, както е бил обичаят някога, една друга жена вземе знамето, та разшие конците от надписа "Свобода или смърт", та от плата си ушила пола. Толкова отдавна е било, че аз още от стари хора знам тая история", разказва Марин Йотов.

Баба крила костите на войводата в коприва

В чувал с коприва били пренесени някога костите на Георги Бенковски, та да ги погребат край църквата в Тетевен, разказва историята Марин Йотов.

"Мястото, където е убит Бенковски, е по-близо до Рибарица, а като му отрязали главата, никой оттам не се погрижил да погребат тялото, та то останало така на поляната. Главата му я занесли в конака в Тетевен, а тялото го разкъсали дивите зверове. След няколко дни една баба - баба Удриница от Тетевен, отишла с чувал и събрала в него костите, каквото било останало от тях. После набрала коприва да допълни чувала, та като я срещнала турците, им показала, че е набрала коприва цял чувал за прасето. Накрая костите били погребани в църквата в Тетевен", разказва сладкодумният краевед.

Левски събира комитет във воденица

Във всяка история за въстание няма как да не е замесено името на Васил Левски, та и в Тетевенско помнят, че ги е спохождал Апостола на свободата.

В с. Черни Вит Левски идва във воденицата на Мильо Петков. Синът му Петко Мильов поема делата на баща си и основава комитет в Черни Вит. Точно там идва и Левски, но не е спал тук, идвал е от Тетевен и се е връщал, разказва Марин Йотов, който и до днес пее в народния хор на родното си село.

Днес воденицата се е сринала, нищо не напомня за историческите събития. Странното е, че уж комитет има основан, пък няма кой да помогне на Бенковски само три години след обесването на Апостола.