Незрящи сложиха бустерна доза,посрещат спокойни петата вълна

Ваксинират се с трета игла в разгара на Омикрон

Лекар имунизира на място обитателите на легендарния производствено-жилищен комплекс "Успех" в Дряново

С бустерна доза посрещат петата вълна на коронавируса незрящите и слабо виждащите жени от Дряново. Преди броени дни лекар ги посетил след предварителните заявки и ги имунизирал с трета игла.

Това споделя пред "България Днес" една от най-усмихнатите и позитивни сред тях - Ана Йозова. Заедно със своите приятелки се радват на зимното слънце на любимите си пейки сред тишината и спокойствието на китното предбалканско градче, където екип на "България Днес" ги открива. Мястото е производствено-жилищен комплекс "Успех" в Дряново. Създадено по време на социализма през 1964 година, то дава дом и работа на хиляди незрящи през годините. Един затворен рай с всичко необходимо за живота на слепите, в който създават семейства и отглеждат децата си с гарантирани работни места и препитание. А в наши дни са останали не повече от 50 души, които с носталгия се връщат към златните години на своя живот.

"Дошла съм тук през 1991 г. да работя. През 2005 г. родих момче, което вече е на 16 години и е ученик в десети клас. Беше добре до 2015-а, докогато работехме. Сега много трудно се гледа дете на една пенсия. И той има проблем със зрението", споделя пред вестника Ана.

По наследство жената е незряща. "Отблизо имам леко зрение, колкото да успявам сама да ходя и да се обслужвам. Разведох се и сама си гледах сина. Момчето много ме слуша и нямаме проблеми", разказва още Ани, която е една от най-големите привърженичка на ваксинирането и горда притежателка на трета доза. Досега не е боледувала от коронавирус и е спокойна за петата вълна.

Един от ветераните в легендарния комплекс е Николинка Ваклинска. От 51 години живее в "Успех". Дошла е на 17.

"Тук се омъжих и създадох две дечица. Целият живот ми мина тук. Не виждам по рождение, а никога преди това не е имало проблем в семейството. После ми правили операция, когато съм била едва на 6 месеца в ИСУЛ и така с едното виждам мъничко, колкото да мога да се обслужвам и аз", разказва Николинка.

От три години е вдовица. Съпругът й, който е родом от Благоевградско, починал и оттогава жената е сама в апартамента.

"Едната ми дъщеря си отиде, а другата е омъжена в Дряново и също има две дечица. Идват да ме навестяват, помагат ми и ме уважават. Единият ми внук е в 12 клас. Всеки ден ми звъни по телефона да ме пита как съм, разходила ли съм се. Много ми беше мъчно за зрението през годините. От малка съм по болници", споделя Ваклинска.

И до днес тя си спомня как измервала изплитания от зрящите ластик в "Успех" на маса и го разделяла на равни части по 100 метра. Докато мъжът й Крум Ваклински също бил незрящ и работел като даракчия за военните.

"Нито щерките, нито внуците имат проблем със зрението. Отгледах децата си в ясла и детска градина тук, всичко имаше. Щерката работи в полицията в Дряново, а зет ми е в производството в Габрово", казва още Николинка.

И Тинка Колева е сред най-дългогодишните обитателки в комплекса за незрящи. "Била съм близначе. Сложили са ме в кувьоз и там са увредили зрението ми. Тогава не е имало толкова компетентни специалисти да ми сложат марличка на окото и да се погрижат както трябва за мен. Учила съм в училище за незрящи във Варна, после в гимназия в София. Омъжих се и след време се разведох", споделя своята орисия 63-годишната жена, която от 43 лета живее в производствено-жилищния комплекс в Дряново.

Има дъщеря, която живее в Испания. "И две внучета, които не знаят и дума на български. На испанския ми зет му хареса тук. Дойдоха със самолет, купиха си кола и си отидоха с нея", казва жената, която има малък процент зрение с лявото око, който й позволява да върши сама всекидневните нужди.

Една от малкото зрящи тук е Наталия Кръстева. Дошла да живее в комплекса през 1991 г. заради полузрящия й съпруг, който е от Лом и на 18 години пристигнал в Дряново да работи. И така вече повече от 40 години. Имат дъщеря, която е омъжена в Севлиево с детенце на 5 години.

През годините Наталия е била асистент на покойния съпруг на друга невиждаща в "Успех" - 72-годишната Марийка Димова. Тя е сляпа по рождение, а дълги години работили с починалия й преди шест години съпруг в цех за производство на капачки за бира и лимонада.

"От 1978 г. докато съм жива, съм тук. Най-тежко ми бе, когато боледува съпругът ми. Приятелки и комшии не ме оставят. С тях боря самотата. Нищо не ми липсва. Щом съм здрава и на крака, всичко е наред", позитивна е Марийка, която единствена от всички изкарва коронавируса, но леко заради двете си дози ваксина. Заради преболедуването само тя не си е сложила бустерна доза.

Самотата и тъмнината в живота жените гонят с песни. Направили са си певческа група "Росна китка" с ръководител и много усмивки и разговори както за отминалите младежки години, така и по съвременни теми. Пийват си домашна ракийка и винце, за да може репетициите да протичат по-гладко и приятно, а и за допълнителна дезинфекция.

"Гласуваме винаги. Всеки ден следим какво се случва в политиката. Всеки се бори за кокала, не за нас. През соца ни уважаваха, вземахме хубави заплати и премии. И нощни смени карахме. Сега оцеляваме на 300 лв. пенсия", казват жените и добавят, че няма как да се преборим с пандемията, ако не се ваксинираме.