Легендата Мартин Кръстев: Боксьорите са стока

Публикувана: 09.02.2022, 11:30 3280

Мартин Кръстев печели европейската титла през 1996-а

Никой у нас не знаеше, че съм станал европейски шампион

Кой е той

Мартин Кръстев влиза в историята по време на най-вълчите години от модерната демокрация. През декември 1996-а той става първият българин с европейска титла по бокс за професионалисти. Печели пояса в категория "суперпетел" след впечатляващ нокаут още в първия рунд над непобедената френска звезда Салим Меджкун. След подвига на Мартин Кръстев още двама българи стават европейски шампиони за професионалисти - Тончо Тончев и Кубрат Пулев.

Специално за youtube канала "Спортната джунгла" и читателите на "България Днес" Кръстев даде едно от редките си интервюта.

- Г-н Кръстев, как влязохте за пръв път в боксовата зала?

- През 1980 година тренирах акробатика. Един комшия вика - тренирам бокс, ела да видиш. Отидохме в залата. Тогава моят първи треньор Наско Шилдаров от "Янтра" (Габрово) ме видя. Покани ме да се запиша. Казах му, че тренирам акробатика. Той се оказа, че познава треньорката, и са се разбрали. Отидох да пробвам. Нещата потръгнаха.

- Още в началото ли показахте вашия талант, или трябваше първо малко да ви побият и тогава да дръпнете?

- Бях по-упорит и агресивен. При мен нещата не станаха с талант. Много труд и работа се хвърли. Има други таланти, при които с 60-70% труд получават медали и титли.

- Как се озовахте в София?

- Спортното училище в Габрово беше до осми клас. След това ме взеха в "Олимпийски надежди". Тогава треньори бяха Юри Славчев, Палми Ранчев, а по-късно дойде Наско Суванджиев. Първият ми наставник в Грабово беше Наско Шилдаров. После Христо Радев, Цветан Кърнаков. Всеки ми даде по нещо. Основата беше при първия треньор. Той ми беше като баща. В София почнах да се развивам. Тренировките бяха по две на ден. Сериозна и професионална работа.

Легендата в момента предава своите знания на следващото поколение боксьори

- Минавате през ЦСКА и "Левски". Как стана трансферът?

- Когато минеш 12-и клас, нямаш избор. Ако те поиска ЦСКА, отиваш там. На футбол съм цесекар. Всяка есен в спортната рота идваха по 20-30 от най-добрите боксьори на България. Конкуренцията беше жестока. "Левски" ми предложиха жилище. Стоян Хранов беше президент на всички спортове в клуба. Беше много добър управник. Мислеше за треньорите и състезателите.

- Имате невероятен мач със Серафим Тодоров през декември 1986-а на турнира ринг "София". Побеждавате го с 3:2 гласа. Разкажете за вашето съперничество.

- Това беше причината България да взема толкова медали. Тука се изтрепвахме един друг. След мач си стискахме ръцете. Сядахме на една маса. Серафим е от боксьорите, които имат талант. Нещата стават с по-малко работа. Природата му е дала.

- Побеждавате и олимпийския вицешампион от Сеул '88 Александър Христов.

- Както имам победи над тях, имам и загуби. Няма как само да биеш такива имена. Това беше след олимпиадата в Сеул. Беше се поотпуснал.

- Какво не ви се получи, за да печелите медали от световни и европейски първенства като останалите от вашата славна генерация?

- Бях на 18, когато играх на европейско за мъже през 1987-а. Имаше голямо подмладяване. 4-5 човека бяхме юноши. Нямаше как да вземем всички медали. Липса на опит. Имаше и битка между СССР, Германия и България. Академик Емил Жечев беше вицепрезидент на световната федерация. Търсеше се някакъв баланс. Нямаше как всички да вземем медали. Жечев направи много за българския бокс. Най-великият. Не знам дали тези времена ще се върнат.

- Вашата основна цел е олимпиадата в Барселона. Защо не участвахте?

- Когато отидох в "Левски", разбрахме, че ни девоенизират от клуба. Това беше в началото на 1992-ра. Всеки трябваше да си хване своя път. Казаха ми - отиваш в полицията и обличаш униформата, след работа ще ходиш да тренираш. Ние идваме от соцпоколението. С по 2-3 тренировки на ден според периода на подготовка. Имахме осигурени почивка, храна, подготовка. Това ми се стори несериозна работа. Напуснах "Левски" и отидох в професионалния бокс.

- Дебютирате като професионалист в края на 1992-ра. Тогава никой не знаеше какво е профибокс в България, нали?

- Почти бях приключил с бокса. Работех като охрана във Външнотърговска банка. На пазара на "Красно село" виждам Пешо Лесов. Идвай да тренираш, ми казва. В същото време Благой Соколов и Георги Пецов ме кандърдисват. Идвай! Отвърнах им, че не ми се занимава, защото бачках една хубава работа. Но реших да пробвам. Починах си 5-6 месеца и не издържах. Преходът е много сложен. Бившите соцбоксьори като мен сме изградени да печелим в три рунда. Хубава стойка, дистанция и прави удари. Имаше и българи нокаутьори, но те на международния ринг не можеха да се докажат. За първия мач нямах представа как стоят нещата. След него си извадих изводите.

- Какво се случи във вашия дебют?

- Качиха ме направо срещу шампиона на Франция. Бях го побеждавал при аматьорите. Първите три рунда ми откъсна главата. После, когато влязох, обърнах мача. Но той беше домакин, в неговия град. Дадоха му победа. След това минах през много треньори във Франция и Щатите, които ми дадоха съвети.

- Мениджърът Филип Фондю доста е оплюван в България с довода, че пуска нашите боксьори като пушечно месо в чужбина. Но той извежда вас и Тончо Тончев до европейските титли. Какво мислите за него?

- Фондю е бизнесмен. Не мога да кажа лошо за него. Не съм съгласен, че го обвиняват как се обаждал седмица преди мач. За да играеш само професионален бокс и да не работиш, трябва да си супершампион. Тук всички нещо правим. Трябва да намираш по 2 часа на ден за тренировка. Някои го удрят на почивка и не стъпват в залата, но им се вземат пари. Винаги съм имал поне 20 дни, за да се подготвя за мач. Но преди това съм имал основата.

- Заминавате за САЩ с Митю Митев-Мутата и Коко Тайсъна. Какво се случи там?

- До ден днешен не знам дали постъпих правилно. Там вдигнах две стъпала като начин на тренировки и психология. Треньорът ми каза, че с моя бокс няма кой да ме включи в програмата на професионалните галавечери. Искаше от мен да се сбия, защото не играем на олимпиада. Хващаха ме третостепенни мексиканци и афроамериканци, убиваха ме от бой. Казвах си - тука не ми е мястото. Прецених, че е по-хубаво да се върна в Европа. Когато си дойдох, тук боксьорите ми се видяха много по-преодолими.

- Коледа на 1996-а. Виденова зима в България, глад. Отивате да се биете за европейската титла във Франция срещу Салим Меджкун. С каква настройка отидохте?

- 5-6 месеца бях официален претендент. Стоях на тръни. Казаха, че мачът ще е ноември. Отивам месец преди това във Франция. Всеки ден спаринги и храна. Мачът се отложи седмица след седмица. Останах близо 3 месеца. Накрая играхме чак на 26 декември. Може би беше за хубаво, че останах, за да спазвам дисциплината и режима.

- Никой не е очаквал да спечелите с нокаут в първия рунд. Какво се случи?

- Толкова време се готвех. Никой не ми беше казал, че има стъклена брада. Влиза на размени, но не носи на бой. Към края на рунда влезе един десен прав. Пешо Лесов ми каза колко секунди имам. Французинът Марк викаше - сега, сега. Добре, че реферът беше италианец. Не гледаше да накъсва играта. Просто го довърших.

- Как ви приеха в България след това историческо постижение?

- Тука бяхме две федерации. Аматьорската не зачиташе професионалната. Все едно не бях станал европейски шампион. Никой не знаеше.

- Ако можехте да промените нещо във вашата кариера, какво щеше да е то?

- Нямаше какво да променя. Ние нямахме мениджъри като Боб Аръм и Франк Малоуни, които притежават пари и телевизионно време. Те могат да избират съперниците на своите боксьори. При нас нямаше избор. Където дадат повече пари, там отиваш да играеш.

- Мислили ли сте да станете мениджър или треньор?

- Никой мениджър не мисли за боксьора. Това трябва да е ясно. Боксьорът е стока, която трябва да бъде продадена. Ти ще изкараш пари и боксьорът също. Това лицемерие ми е малко далечно. Треньорската работа ми е по-интересна. Сега водим тренировки в залата на клуб "Академик".