Калина Тасева, най-възрастната художничка в България: Ателие сега ми е леглото

Ще продължавам да творя, казва 95-годишната майсторка на четката

Коя е тя

Именитата българска художничка Калина Тасева е родена през 1927 г. в София. През 1946-а е приета в Художествената академия в ателието на проф. Дечко Узунов. Завършва академията през 1952 г. Има десетки самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на много престижни награди, сред които наградата за живопис на името на Владимир Димитров-Майстора (1974 г.) и наградата "Захари Зограф" (1976 г.).

През 1984 г. Калина Тасева е удостоена със званието "Народен художник". До 1988-а е била заместник-председател на Съюза на българските художници. С покойния й съпруг - художника Юлий Минчев, влязоха в златния фонд на българската книжна илюстрация за деца.

- Г-жо Тасева, последната ви изложба в Бургас наскоро показа, че имате още почти младежко вдъхновение. Как го запазихте през годините?

- Жива съм още! Опитвам се да работя. Имам няколко стари работи в тази изложба и десетина нови. Но и навикът е много важен. Откакто се помня, работя. Завърших академията на 25 години и оттогава непрекъснато рисувам. С моя съпруг Юлий Минчев обикаляхме България, рисувах много пейзажи, образи от българската история...

- Автор сте на прочутата картина "Левски пред съда". Използвахте ли архивни материали за Апостола, или се доверихте само на вътрешната си представа за него?

- Нарисувах я веднага след като завърших академията. Баща ми Петър Тасев беше журналист, купуваше много исторически книги и покрай него прочетох много неща за Левски. Според мен една от най-хубавите биографии на Апостола е на Иван Унджиев. Много подробна и много силна книга. Фактите в нея са много истински, много големи. И като прочетох всички тези книги, разбрах, че Левски е съден в тогавашния конак на София, който после става царски дворец, по едно време беше и Национална художествена галерия... Сградата се преустройва малко, но се запазва абсолютно същата архитектура. И аз отидох и видях мястото, където по спомени на негови съвременници е бил съден Левски.

- Вие сте ученичка на големия художник Дечко Узунов. Насочвал ли ви е към определени сюжети и образи от българската история?

- Дечко Узунов имаше една своя близка състудентка в Етнографския музей. И от нея взимах костюми - сюртуци до коленете, западен образец, защото съдиите на Левски са били младотурци. Единият от тях е Лисаид паша, който е бил главният съдия. Другият е Шакир бей. Идват от Цариград, значи са отдавали много голямо значение на Апостола и на това, което е вършил. Имало е и съдебни заседатели, двама българи - Иванчо Хаджипенчович, богат аристократ от Русе, който после е съжалявал, че е подписал смъртната присъда, и хаджи Мано Стоянов, също много богат чорбаджия от София.

Тогава разбрах, че Димитър Общи, който е бил свидетел, участник в делото и също е бил осъден, е имал различна теория от Левски. Той също се бори за свободата на България, но предава много имена на турците, защото смята, че трябва да се вдигне по-голям шум, за да се види, че участват много хора, да стане ясно, че това не е нещо случайно и елементарно, малко и дребно, а една голяма идея и акция. Левски има своя теория и не съобщава никакви имена, само онези, които са вече известни на турците. Какво да кажа повече? Толкова са големи тези личности, толкова са неповторими! Самото време ги създава.

- Получавали ли сте поръчки през годините да рисувате портрети на първите хора в държавата?

- Разбира се, че съм получавала и съм рисувала. Уважавам хората, които са превъзмогвали личното в името на една обща идея. Освен това съм внучка и дъщеря на журналисти. От баща ми съм научила много неща. Интересувах се от цялата българска история. Но тогава, през 40-те години на миналия век, имаше страшна цензура. Когато баща ми работеше в редакцията на в. "Мир", там всъщност премина целият му професионален живот, не можеше да се пусне и една буква без подписа на цензора. По това време имаше приеми, канеха доста често публицисти, журналисти, общественици... И на един прием министърът на вътрешните работи се провиква през целия салон: "Тасев, ако не спреш с тези "невралгични точки", ще те пратя на Самотраки!". Това е остров в Гърция, където по време на войната е имало концлагер.

- Защо тези "невралгични точки" толкова са ядосвали министъра?

- Баща ми публикуваше горе, до челото на вестника, едно съвсем малко каре, озаглавено "Невралгични точки". Тогава в България не можеше да се публикува нищо извън съобщенията на БТА, а те бяха немски. И като пуснат, че край еди-кой си град има тежки сражения, и това се прочете в "Невралгични точки", се разбираше, че градът е паднал и съветската армия го е освободила.

- На коя историческа личност искате да направите портрет?

- Сега едва ли ще мога. Аз вече почти не ставам. В момента ателието ми е леглото. Платното ми е до краката, до мен има масичка с по-малък статив... Нямам място за модел. В една стая съм. Имам апартамент, но не мога да ходя. От няколко години съм на легло. Имам пейсмейкър на сърцето. Рисувам по-малък формат картини.