Директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов: Нима Путин мисли да носи заграбеното злато в гроба?

Радой Ралин ще възкръсне в Сатирата като Стоянка Мутафова

Кой е той

Калин Сърменов е роден в София на 25 май 1963 г. Завършил е две специалности в НАТФИЗ - актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски и кинорежисура при Мариана Евстатиева. Той е сред основателите на култовите групи "Контрол" и "Чувал-Чувал", автор е на хитове като "Леле, како" и "Булка". През 2012 г. е назначен за временен директор на Сатиричен театър "Алеко Константинов", след което Здравко Митков поема поста. През октомври 2017 г. Сърменов е избран за директор на театъра. В момента е отново кандидат за поста.

- Г-н Сърменов, как реагирате на случващото се в Украйна?

- Като всеки нормален човек реагирам - войната е най-лошото, което може да ни се случи в днешно време. Напоследък не обичам да гледам новини, защото много се натоварвам, но забелязвам, че никой не си дава сметка, че отговорността за живота на тази планета е на всички ни. Колко му е да изчезне тя, безумие е това, което прави този човек в Русия. И се учудвам до каква степен хората се самозабравят. Какво очаква той? Да си тръгне с оръжията в гроба или със златото или с превзети страни? Имаме толкова примери за това, че човечеството не си взема поуки, не се учи, пример са световните войни, които са се случвали. За жалост, явно хората не се променят. Въпреки годините те си остават същите. Да, много им се иска да се променят, но не вярвам в това. Всеки път казвам, че е много хубаво да ти светят очите на 20 години, но ако може да ти светят на 50 или 60 г., това е постижение! Това е трудното, когато всъщност си натрупал опит и си ял горчиви хапки. Защото обикновено на българина все някой му е виновен, на политиците пък винаги. Не съм чул някой политик да каже: "Ние сме виновни, аз съм виновен, сбърках, извинете".

- Криворазбрана ли е свободата у нас?

- Да! Миналата седмица бяхме на турне в Германия и си мислих точно за това - на нас ни харесва редът там, резулататите, колко е подредено, но не си даваме сметка, че само от нас зависи това да се случи и в България. Някак приемаме цивилизацията, но не осъзнаваме, че тя зависи от нашите усилия. Бъркаме свободата със слободията, минава се на червено, кара се в буслентите, а иначе сме сложили българското знаменце на колите, носим гордо лика на Левски и Ботев, големи патриоти сме. Много е лесно с патриотизъм да прикриеш собствените си недостатъци. Това е стар номер.

- "Криворазбраната цивилизация", която поставихте, имаше изключителен успех. Не се ли страхувате от старата постановка, в която участват Калоянчев, Парцалев, Мутафова?

- Тази постановка не е поставяна навремето в Сатиричния театър никога. Тв вариантът е популярен, но на наша сцена не е играна. От три години искам да я поставим. И като седнах с Николай Урумов на разговор, установих, че ще се справи с преработката на текста на Добри Войников и пиесата ще придобие съвременен вариант. Един такъв текст е с нож с две остриета, всички знаем. Но резултатите ми говорят, че хората харесват постановката, и това ме радва. Благодарен съм на младите колеги от екипа, че не се притесниха да влязат в ролите на колосите от миналото.

- Актрисата, която се превъплъти в баба Стойна, блестящо изиграна от Стоянка Мутафова, притесняваше ли се?

- Предполагам. Това е Деляна Хаджиянкова, много е талантлива! Но не е само тя. Албена Михова, Ивайло Калоянчев, Кирил Ефремов, всички, и младите в трупата са невероятни. Обичам да цитирам Леон Даниел, който казва: "Вдъхновението идва при изморения бегач". И ние в нашия театър сме така. Вдъхновяваме се един от друг.

- Казахте, че трудно се променяме, политическата промяна, с която дойде новото правителство, случи ли се?

- 30 и повече години ние все се променяхме и резултатът какъв е - всеки път почваме отначало. Предпочитам да говорим за развитие, не за промяна. Т.е. да стъпим на някакви неща и да продължим напред. Така се надявам да действа и министърът на културата. Защото, ако всеки път започваме от нула и се връщаме назад, няма как да направим крачка, винаги ще стоим на едно място, както и стоим. Най-вече това важи за културата, която е деликатна сфера. В нея пораженията могат да се случат много бързо, след което възстановяването може да отнеме десетилетия. Вече сме го играли това нещо 90-те години.

- Преди пет години пак бяхте опонент с Мариан Бачев, който е кандидат за шеф на театъра като вас. В какви отношенията сте?

- Ще кажа само факти - той бе поканен за първи път на сцената на Сатирата от мен, игра в пиесата "Операцията". Директорът след мен я махна от програмата, когато станах отново директор, я купих от бургаския театър и им дадох възможност да я изиграят. Мариан Бачев играе в момента в една постановка в Сатирата, взе и награда "Кукерикон", а учениците от частната му школа също играха на сцената на Сатирата, пак благодарение на моите усилия. Това са факти. От моя страна няма лошо чувство към него.

- Той казва, че ако стане директор, няма да играе в постановки, един вид индиректно смята, че не е редно вие да играете, след като сте шеф на театъра?

- Взаимоотношенията между директора и неговия работодател са много ясно разписани в трудовата характеристика на моя работодател, който е Министерството на културата. Колко пъти може да играе, какви са неговите финансови възнаграждения, това се следи от министерството. Ако някои иска или не иска да играе, това е личен избор.

- Имате ли конфликт на интереси за това, че сте назначили Асен Мутафчиев, син на Христо Мутафчиев, който пък бил председател на комисията, която ви е избрала за шеф преди години?

- Ха-ха, нито Христо Мутафчиев е облагодетелстван от това, нито аз. Това е лъжа! Мутафчиев не е бил председател на комисията, която ме избра за шеф на театъра. Има видеозаписи и протоколи, който иска, може да ги види.

- Какво ви предстои?

- На 18 март ще честваме 90 години Методи Андонов, после са "Кукериконите", а през април и 100-годишнината от рождението на Радой Ралин, който е в основата на нашия театър. За него ще направим същото като със Стоянка Мутафова, ще го възкресим с "добавена реалност". На сцената с него ще са и младите ни актьори от трупата. Предстоят ни и още премиери. Но всичко по реда си.

- И последно, как оцелявате с три жени и една внучка, женско царство?

- Как? Само със себежертване.