Учителя: Човек се разболява от липса на енергия

Петър Дънов е духовният учител на българите. Известен е и по света, като има своите последователи 77 години след смъртта си. Родил се е на 11 юли 1864 г. в с. Хатърджа, днес Николаевка. От малък учи цигулка и композира над 160 музикални творби, пропити с особен мистицизъм. От 1883 г. Петър Дънов учи в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище. През лятото на 1888 г. заминава за Америка, където следва в семинарията Дрю, Медисън, а по-късно продължава и в Теологическия факултет на Бостънския университет. Когато се връща у нас през 1897 г. в с. Тетово, Русенско, с него се случва чудо. В малка странноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски - бащата на Петър, вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас: "Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си". От този момент нататък Дънов започва да предсказва различни събития, спира да се храни с месо и е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а тялом живее в условията на материалния свят. Стотици са формулите и молитвите, които оставя за бъдещите поколения. С част от тях продължаваме да ви запознаваме.

За хората около теб

- И тъй, спазвайте ПЪРВИЯ ЗАКОН. Не спъвайте човека в развитието му. Не казвайте, че тоя или оня е недостоен за нещо. Всеки човек според разбирането си е достоен за това, което му се дава. Ако според твоя ум намираш, че някой е недостоен, ти спъваш себе си. Аз говоря за това като за математична величина. В такъв случай всяка мисъл, която се явява в ума ти, и всяко желание, което се явява в сърцето ти, са на място. Престъпление е да спъваш развитието на човешкия ум и на човешкото сърце.

- От чисто биологическо и научно гледище продължителността на живота зависи от развитието на една жлеза, която се намира зад ушите в човека. Развита ли е тази жлеза у него, той може да живее повече от 100 години. И тъй, всеки, който иска да живее дълъг живот, той трябва да има някакъв запас от енергия. Ще дойде време и за енергия хората ще се борят и спорят. Защото е трудно на човек да остане в добро състояние на духа, когато има трудности. Да му бъде енергията на висота. Обикновено от страдание човек се разболява, от липса на енергия. А ние как съхраняваме нашата енергия - физична и умствена? Като се молим. Като вярваме. Ние трябва да се молим на Бога не да продължи живота ни, но да ни научи, как да спазваме законите, за да разработим и увеличим онзи капитал, който ни е даден отпреди хиляди години, от памтивека още - енергията. Защото има хора, които във физическо отношение са много деликатни, нежни. Достатъчно е да ги лъхне и най-малкият ветрец, за да се простудят. Ако такъв човек седи при отворен прозорец, той се страхува от течение и казва: ще се простудя. А някои хора с години живеят при отворени прозорци и не изстиват. Защо? Те имат изобилно живот, енергия в себе си, вярват, молят се, живеят в хармония със законите на природата; те са облечени с магнетическа риза, която не се пропуква. "Изстиването" зависи от мисълта на човека. Каквото мисли човек и в каквото вярва, това става.

- Някой казва: "Тежка дума ми казаха". Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те "простак". Защо е тежка тази дума? Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

- Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

- Откажеш ли се да извършиш услугата, която някой човек иска от тебе, под предлог, че не искаш или нямаш време да я направиш, ти се свързваш с един отрицателен закон в природата. Против тебе се опълчва верига от отрицателни сили, които след време развалят хубавите ти планове. Те са като подпочвената вода, която бавно, но сигурно разрушава основите на твоя живот.

- Като ставате сутрин, пазете следното правило: никога не внасяйте в ума си мисълта, че светът е лош, какво ще стане с вас, че този или онзи човек е лош и как трябва да се държите с него. Никак. Минава и заминава, не го "вкарвайте" в себе си. Всяка емоция трябва да минава през вас и да се забравя. Така човек се освобождава от токсините, придобива чиста кръв и не се разболява. Освен това не яжте вие и близките ви храна, която може да остави известни утайки в тялото ви и да образува добра почва за разните болести. Не само това, но ако кръвта на човека е нечиста, неизбежно ще се образуват неестествени химически реакции, защото тялото търпи само естествените реакции, които служат за неговото съграждане. Значи само при неестествена храна, била тя в мисли, чувства и постъпки, може да има такива неестествени реакции в организма на човека. Говоря най-вече за месото. То ви е излишно. Излишно ви е и клюкаруването. Няма градивно клюкаруване или критика. Тя все си е критика. А че кой си ти да критикуваш Божие създание? Ти по-добър ли си? Нали сте забелязали, какво правят хората и с какво се занимават, когато се съберат на едно място? - Те говорят само за недостатъците си. И говорят само лошо зад гърбовете си. А после се сърдят, че и с тях така се прави. Ами заслужили сте си го!

- Когато постите, вие или ваш близък, трябва да имате поне най-малки резултати в няколко направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, да внесете в тях малко повече мекота и в ума си да внесете повече светлина. Който е придобил тези неща, той е постил правилно; който нищо не е придобил, той напразно е изразходвал енергия. Който иска да отиде при Господа, той трябва да пости. Когато Мойсей се яви пред Господа, той пости цели 40 дена. Постът е сила и затова Христос казва: "Този дух не излиза освен с пост и молитва". Значи, за да се освободиш от някое лошо състояние в себе си, ти трябва да постиш и да се молиш.

- Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава - това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

- Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.

- На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

За вярата

- Силата на човека е във вярата му и в разбиранията му. Що се отнася до уреждане на живота му, други вършат това.

- Изгуби ли човек вярата си, губи и равновесието си.

- Според мене вярата е най-великият закон на човешкия ум. Когато човек работи с вяра, в него се заражда голяма светлина. Тогава е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Ако хората имаха развити до съвършенство сетива и интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия светове и същества.

- За безумния няма Господ, за умния - има. За силните, здравите, праведните, зрящите - има Господ, а за слабите, болните, грешните, слепите - няма.

- Велико нещо е да кажеш някому една сладка дума! Велико нещо е да насърчиш някого, да му вдъхнеш вяра!

- Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава - това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

За любовта

- Ще разгледам любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство Ц в душата, като сила Ц в ума, и като принцип Ц в духа. А това е целият цикъл на човешкото развитие от начало до край. Сега настъпва второто проявление на любовта, проявлението й като чувство, което действа на душата. Това е по-висока степен на проявление на любовта. Чувството се проявява между приятели и братя. Следователно всеки, който има приятел, брат, трябва да е минал през първия огън на любовта. Докато не стане това, не можеш да изпиташ второто проявление. Братството е основано на любовта като чувство, чието проявление е в душата. Чрез чувството става поляризирането. Стремежът - това са корените във физическия свят, а чувството - това са клоните. Стремежът върви към центъра на земята, а чувството - към Бога. Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа, в хора, които са готови да защищават една божествена кауза. Не можеш да имаш любовта, ако в тебе няма ум.

Молитва за мира (произнася се вечер)

Господи на Любовта, да се изпълни Твоята Воля на Земята. Да се въдвори мир между народите. Озари, Господи, с Твоята светлина всички умове, сърца и души, за да се проникнат от идеята за братство, взаимно сътрудничество и любов между народите.

Господи, Исусе Христе, Велики Учителю, Троице неразделна с Духа Ти, който с Твоята Любов поучаваше, с Твоята Мъдрост просвещаваше и със Своята Истина освобождаваше, Отче Свети, Ти, който си създал всичко, а и нас, чрез Христа и Духа си пратил си ни на Земята, не само да еволюираме, но и да помагаме на по-слабите с нашата светлина на ума и с делото в живота си. Ето, ние всички, пробудени в това велико учение, заставаме пред Тебе в този вечерен час. Благодарим Ти за всичко, което допускаш в нашия живот. Ние знаем, че всичко е за добро. То е за славата Божия. Амин.