Алек Алексиев спасява от ада 9 майки с деца

Актьорът и приятелят му Георги Божилов пропътуваха 2000 км, за да помогнат на бежанци да се евакуират

Огромната вълна на съпричастност от страна на актьорската гилдия повлече и Алек Алексиев.

Актьорът лично пропътува 2 хил. километра, за да занесе хуманитарни помощи и да помогне на 9 жени и деца да намерят свой нов временен дом, като ги докара в България. Специално за "България Днес" Алек разказва какво е успял да направи заедно с приятеля си Георги Божилов. Хващаме го само няколко часа след като се прибира. Двамата пропътуват разстоянието за 31 часа. Първоначално спират в Исахча, където оставят огромното количество хуманитарна помощ, която карат в буса си.

"Одеяла, олекотени юргани, чаршафи, храна. Огромен бус с хуманитарна помощ, предоставена от фондация АДРА, която разтоварихме за час и половина на границата на Румъния и Украйна. Поговорихме с хората и доброволците, пожарникарите, техния Червен кръст. За пръв път вече там видях огромното количество украинци, които пресичат границата", споделя екранният д-р Василев пред вестника.

Той признава, че мисълта за сбогуването между съпрузите и децата преди границата го разтърсва.

"Тези жени с децата си напускат дома си, пътуват с ферибот, попадат в една държава, не знаят какво ги очаква..."

След Исахча се запътват към Молдова. От там трябва да вземе семейство баба, дъщеря й и двете й внучета.

"Още от петък си пиша с тях. Двама човека вече ги бяха прецакали. До Молдова пътувахме доста часове, пътищата са ужасни. Пристигнахме в едно забравено от Бога село, с доста бесарабски българи. Там в къщата ни посрещнаха много гостоприемно. Попитаха ни дали можем да качим още хора. В крайна сметка тръгнахме двама, върнахме се 11. Там е като някакъв хотспот за бежанците. Жената, чиято е къщата помага на много украинци да намерят път до Германия, Полша, Румъния, България", разкри Алек.

"Гостоприемността им ми напомня на моята баба. Аз съм половин руснак, но всъщност съм от Коми, майка ми е от там. Имах някакви спомени - супата, чай, бисквити."

Първоначалната уговорка е да оставят в Русе хората, които карат. Няколко от тях обаче трябва да стигнат до Ахелой. Тук се включва писателката Теа Денолюбова. По думите на Алек тя успява да намери транспорт и дом за украинките и децата им за 15 мин.

"С Гого не сме спирали никъде. Не сме правили почивки, не сме спирали да ядем, да спим", разказва Алек Алексиев.

На въпроса как и защо решава да предприеме такива действия Алек отговаря:

"Тече ни животът, войната започна, всеки трябва да допринесе по някакъв начин с нещо. Просто не ми беше достатъчно това, което правех. Събирахме пари, изпращахме хуманитарни помощи, но на мен чисто физически не ми беше достатъчно това нещо. Може да го наречете и някакъв вид егоистичен акт, не можех да стоя и да бездействам. Пълно е с такива хора. Ето сега едно момиче на 18 години пътува от Молдова към България. Взела е книжка съвсем скоро, иска да помогне и тръгва сама от Пловдив", допълва Алексиев.

"Всеки трябва да бъде съпричастен. Ето сградата на "Софтуни" работи в момента като детски кризисен център. Там има храна, вода, памперси, колички, дрехи. Натам трябва да бъдат препращани бежанци."

Алек споделя, че децата му са свидетели на всичко, което се случва. До момента не е сядал да обясни на по-голямата си дъщеря Ая какво точно означава войната.

"Тя е на 8 години, разпитва някакви неща за войната. До онзи ден аз бях много сложен за комуникация", споделя Алек, докато половинката му Яна Титова го поправя, че и сега не е лесен.

"Пита ме "нали руснаците не са лоши хора", защото баба й е с руски паспорт. Ая преминава през нещо вътрешно. Аз й обяснявам, че руснаците не са лоши. И като цяло не харесвам цялото генерализиране. Тук става въпрос за смъртта на невинни руснаци и украинци."

Самият Алек не е сигурен кога би могло да свърши войната. Признава, че няма никакви усещания. В неговото лице има един човек, който дърпа едни конци.

"Ая ме пита не могат ли да го сменят. А аз се чудя не могат ли да му сложат отрова в супата", завършва Алек.