Скандали раждат новите партийни водачи

Край на вождистките партии поиска Стефан Янев, но дали е така

Случаен или не разрив в отношенията изстрелва политическите лидери

Новата генералска партия на отстранения заради русофилски възгледи по време на война военен министър Стефан Янев започва полека да избуява.

Макар и още в зародиш, бившият служебен премиер потвърди намерението си да създаде нова политическа сила, след като открие достатъчно на брой съмишленици.

"В нашия дневен ред като че ли на мода е вождизмът. Моето скромно разбиране е, че партия се прави от хора. Когато едни хора търсят политическо представителство и единомислие в тяхната визия за държавата, те се събират и правят партия. Ако успея да намеря такива хора, за да се включат в този процес, може би бих участвал в такава партия", заяви Стефан Янев, повтаряйки добре познатата фраза от времето на Симеон Сакскобургготски "като му дойде времето".

Така Янев се превърна в поредната политическа фигура, отлюспена от властта и започваща самостоятелен проект. През годините примерите са многобройни, а най-пресният от тях е с настоящия премиер Кирил Петков и вицето му Асен Василев. В последния служебен кабинет на Стефан Янев Петков бе икономически министър, а Василев - на финансите. Заради масовото одобрение на двамата харвардски възпитаници още преди шест месеца се заговори за тяхна самостоятелна партия. Тогава Янев обяви, че би гласувал за хора като Асен Василев и Кирил Петков и би се включил във всеки един проект, който работи за България.

Половин година по-късно разликата във възгледите между Петков и Янев станаха видими за всички и в крайна сметка доведоха и до отстраняването му.

Влизането в политиката на вече популярни личности винаги е било съпътствано с големи очаквания. Както се случи в края на 90-те години, когато Симеон Сакскобургготски взе решението да влезе в политиката след невиждано триумфално посрещане у нас. И той наистина се завръща в страната през 2001 г. Създадената от него партия НДСВ спечели парламентарните избори и Симеон Сакскобургготски става премиер. А в историята завинаги остава обещанието му, подлъгало хиляди българи да му повярват, че може да промени живота им за 800 дни.

Политически наблюдатели посочват враждата между Бойко Борисов и Румен Петков като една от основните причини тогавашният главен секретар на МВР демонстративно да напусне системата и да се яви на частичните избори за кмет на София, които печели убедително през ноември 2005 г.

Само пет месеца след клетвата на Бойко Борисов като кмет е създаде гражданското сдружение ГЕРБ, а на 3 декември с.г. се пръква и партията ГЕРБ, оглавена от Цветан Цветанов. След което тръгва и възходът на партията.

Войната в БСП и различните възгледи за политиката между Сергей Станишев и Георги Първанов доведоха до това през март 2014 г. столетницата да изключи бившия си лидер и президент на държавата два мандата Георги Първанов заедно с Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева и други членове на ръководството на партията. Същата година Първанов учреди нова партия под името АБВ, чийто председател е до 2017 година, а и до днес е неин активен член и почетен шеф.

Разочарованието от несъстоялата се съдебна реформа във втория кабинет на Борисов роди "отцепник", който и до ден днешен активно участва в управлението на държавата. Христо Иванов създаде "Да, България", след като хвърли оставката си като министър на правосъдието заради бламираната съдебна реформа.

"Има такъв народ" на Слави Трифонов пък се роди на бял свят, след като политическите сили игнорираха резултатите от референдума му през 2016-а, а Върховният административен съд реши, че той не е задължителен.

Три години по-късно Трифонов обяви, че ще стартира политически проект, чиято цел ще е да узакони решенията от референдума. Те бяха свързани с въвеждане на мажоритарно и задължително гласуване, както и с намаляване на партийните субсидии до 1 лев. И двете неща и до днес не са се случили, въпреки че ИТН и сега е във властта, беше за малко и в средата на миналата година.

Протестите родиха лидерите на "Изправи се, БГ. Ние идваме!" и те не само създадоха своята партия, но и успяха да прескочат 4-процентивата бариера за влизане в парламента на предсрочните избори. Политическият им живот обаче не се оказа особено дълъг и перспективен. На редовния парламентарен вот през есента те останаха извън Народното събрание, а около Мая Манолова се заговори за създаване на нов ляв проект. В подобен, но друг, се очаква да поеме Татяна Дончева.

Във всички случаи вождистките партии идват с фанфари и грохот. Много от тях рухват във времето, а други успяват да се материализират другояче под друга формa в крак с новите тенденции в политиката.