Дъщерята на Стоянка Мутафова - Муки: Два пъти бомбардираха майка ми!

Втория път я извадили от развалините на къщата й, няма нищо по-лошо от войната

"Два пъти майка ми е преживяла бомбардировки над главата си, като втория път направо са я изравяли под собствения ни дом. Трудно и тежко е било, но тя винаги е имала дух."

Това си спомня днес дъщерята на Стоянка Мутафова - Мария Грубешлиева, като прави съпоставка с хората, които в момента са в Украйна и се притесняват за живота си. "Горките те, но виждам, че цял свят им помага, което в някаква степен е успокоително", казва Муки.

Историята, която майка й приживе й разказва, се случва по време на двойната бомбардировка над София на 10 януари 1944 година.

"Майка ми заедно с нейната майка тръгнали към шапкарницата, която се намираше на "Графа", срещу градинката на "Свети Седмочисленици". Влизат, Стоянка почва да мери шапките. И този момент сирените започват да вият. "Да се махаме - примолила се шапкарката. - Имам някакво ужасно предчувствие." Майка продължила да мери шапки, но жената настояла. Тръгнали си и решили да отидат у леля Лили, която живеела близо до магазина, докато мине тревогата. Семейството им пък тъкмо яли петмез. А мама за петмез умира. Докато лапала, майката на Лили, заслушана в засилващия се вой на сирените, се развикала: "Бързо в скривалището! Имам лошо предчувствие!" И нали я знаете, Стоянка изругала: "Да ви опустеят и предчувствията!", но се скрили в мазето. После разказва, че само секунди от влизането им започнали най-страшните й кошмари. Ударната вълна залепила всички на стената на мазето. Петмезът се разхвърчал по палтото, лицето на всички. Грохот, викове, панически ужас... Когато излезли от скривалището, видели някакъв непознат град. София отпреди час вече не съществувала. Нямало ги нито шапкарското ателие, нито къщата на Лили. Превърнали се били в купчина тухли и обгорели греди. Стоянка с майка й се затичала по улиците, а отвсякъде чувала стенания и плач. Слава Богу, къщата ни на "Дондуков" била непокътната. Такава обаче останала само още няколко часа. Вечерта при следващата атака нямало сирени. Кошмарът се повторил, но този път се наложило майка ми да я изравят изпод развалините на собствения ни дом. Помня, че Стоянка ми казваше: "Муки, мисля, че Господ тогава ни спаси, а що народ си отиде! Каквото и да има майко, с всичко ще се справим, само война да няма. И сега разбирам, съчувствам на тези хора, които преживяват този кошмар. Ужасно е", тъжно разказва Мария Грубешлиева.

Самата Стоянка неведнъж е разказвала и че е била арестувана, а най-големите простотии е изживяла по времето на социализма.

"Тогава все се случваше Русия. Всичко беше под диктат. Сложно и трудно. А тази наша демокрация! Пак същите си командваха. Всичко е било камуфлаж. Нещата са се решавали в дома на Анжел Вагенщайн, събирали се там, но било забранено да влизат в кухнята. А в кухнята кой е бил? Маркус Волф е бил! Той е офицер от германската служба за външно разузнаване на "Щази". Така става нашата демокрация - под диктовката на Маркус Волф", пише Стоянка в мемоарите си.

Единственият път, в който покойната комичка номер 1 на България се чувствала свободна, е било след 10 ноемри 1989 година.

"Трудностите бяха закономерни - ние си бяхме бедна държава, откъде да дойде благоденствието? Лишенията си бяха лишения, но се дишаше най-добре. Поне можехме да говорим, без да се страхуваме, че ще отидем в лагер. Аз не съм оставала без работа, вече бях направила име и то ме дърпаше. През 1993 г. ме пенсионираха заедно с още колеги - Калоянчев, Невена Коканова, Татяна Лолова и много народ. Но продължих да играя, останахме си в театъра, получавахме роли. Директор беше Рашко Младенов. В друг театър не съм назначавана, винаги съм била в Сатирата и там се дишаше добре по време на демокрацията", казваше приживе Мутафова.

Муки: Московските моди бяха най-смешни

"Най-смешни от онова време след войната бяха московските моди. Тогава имаше магазини за големците на режима, в който се продаваха платове, обувки, дрехи. И понеже баба ми по бащина линия - Мария Грубешлиева, не можеше да употреби всичко, което купуваше, та даваше и на Стоянка. То бяха точки, даваха им ги според заслугите и така определяха кой на какви количества има право. И само известни хора пазаруваха. По едно време една съседка леля Люба си беше сложила златни зъби. Майка ми й каза: "Я да ги махнеш, просташко е да знаеш, сваляй златото, не си в Москва. И жената ги махна, а искаше да покаже, че са богати. Другата московска мода бяха шалове, самовари и матрьошки. У нас обаче такова нещо нямаше. То нямаше и къде да ги сложим", смее се Мария Грубешлиева с днешна дата.