Ексдепутатът от СДС Стоян Райчевски: За да оцелеем, трябва да сме в НАТО и ЕС

Минахме през трудни периоди, да не подлагаме на риск този успешен избор

Кой е той

Стоян Райчевски е публицист, политик, историк и етнограф. Завършил немска и българска филология в СУ. Стоян Райчевски е запален изследовател на историята, на неизвестните факти и митове от близкото минало. Бил е депутат в три народни събрания - в 36-ото, 37-ото и в 38-ото от квотата на СДС. Председателствал е Комисията по култура в парламента. През 1999 г. е главен редактор на списание "НАТО & България". Председател е на съюз "Истина" и отстоява правата на хората, пострадали от репресиите на комунистическия режим. Автор на книги в областта на българската история и етнография.

- Г-н Райчевски, представихте книгата си "Дълг и чест", колко време работихте върху събирането на материалите за нея?

- Доста повече, отколкото си представях в началото. Но освен нея аз имам и други книги - най-дълго съм се занимавал с литература за големите български родове. В нашата историография тя липсва, архивите не са запазени, а изследванията са правени "на парче". Освен популярните родове малцина са тези, които знаят повече за историята на рода, на своята фамилия.

- По какъв принцип и хронология са подредени биографичните бележки за братята в книгата?

- Фамилиите на братята са подредени в три раздела. Първата част обхваща средновековната българска история от хан Кубрат и синовете му, през светите братя Кирил и Методий до синовете на цар Иван Шишман. Втората част включва периода на Българското възраждане и националноосвободителните борби. Третата - след Освобождението до 40-те години на миналия век.

- Кои са най-известните имена на братя, за които разказвате?

- Много са - над 500 имена. Не мога да не отбележа братята Ботеви - Христо, Стефан, Кирил и Боян; Левски и неговите двама братя, за които малцина знаят; братя Вазови - патриархът на българската литература Иван Вазов, но и големите военачалници Георги Вазов, Владимир Вазов, Михаил Вазов; братя Миладинови; братя Михайловски; братя Славейкови; братя Бешкови; братя Увалиеви... Не е възможно да изредя всички. С тези книги представяме наши достойни българи от Средновековието до ден днешен, които могат да служат за пример на поколенията, които не трябва да бъдат забравени, разбира се, отнесени по начин, по който да могат да бъдат разбрани от съвременните млади хора. Това е идеята ми. И всичко е подкрепено с автентични документи.

- Кой живот ви впечатли най-силно?

- Може би на брата на Васил Левски - Петър, който е участник във втората легия на Г.С. Раковски, едва оцелял след битката на Ботевата чета при Милин камък, осакатен от раните си като опълченец на Шипка и в боевете при Стара Загора, а след Освобождението умира гладен и болен в родното си Карлово, забравен от властниците на свободна България.

- От тази книга - "Братята в българската история", искам да ви препратя към случващото се сега в Украйна, в тази братоубийствена война, която се води.

- Братоубийствена война е съществувала още от времето на Каин и Авел, това е древен библейски проблем, който се лекува трудно и затова не биваше да се допуска и не трябваше да се случва тази война в Украйна, това е моят коментар.

- Дайте пример за братя, които са били на различна позиция и въпреки това не са врагове?

- Ето един Любомир Милетич. Той е бил преподавател в Софийския университет и професор по славянска филология. През 1926 година е избран за председател на БАН. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). Неговият брат пък е един от радетелите на сръбския национализъм, а пък всъщност България в някакъв момент е в конфликт със Сърбия. Ето двама братя, които помежду си имат различни гледни точки, но ги отстояват всеки посвоему и достойно. Те също са бежанци. Сплетена е българската история, а преди години е била и скривана и обърквана. Знаете, имаше времена, когато имената се сменяха на бащино, фамилните се губеха и така се разкъсваха.

- Ваша е и книгата за бежанците от Македония и техните братства в България. Има ли "мним патриотизъм" според вас?

- Има, разбира се, в някаква степен всички сме бежанци. Аз в седем тома писах за бежанците. Става дума за прокудените македонски българи. Тя поднася много нови документи и свидетелства за съдбата на македонските бежанци, преживели и участвали в големите исторически събития в началото на ХХ век, които преначертават политическата карта на Югоизточна Европа и оставят стотици хиляди от тях извън пределите на българската държава. Тъй като и тези, за които говоря, идват с кервани от Македония и заливат разорената българска държава в резултат на войните, които тя води за обединение на българите. Проследявам също и дейността на възникналите многобройни бежански културно-просветни и благотворителни братства, които поддържат жив спомена и връзката със сънародниците в оставените бащини огнища в Македония.

- В момента бежанците от Украйна са в същото положение. И България отново им подава ръка.

- Да, така е. Все пак говорим за хора с нашата вяра, защото във всяка бежанската вълна винаги има и хора с неясни статуси и цели, хората в днешно време се страхуват и от тероризъм. Страната ни винаги е била хуманна, доказали сме го неведнъж - спасявали сме и евреи, арменци, руската бяла емиграция след революцията също сме подслонили.

- Някои твърдят, че влизането ни в НАТО е голяма грешка. Какво мислите?

- Приемането на България в НАТО и ЕС е изключително постижение. България, за да оцелее, трябва да е там, където е силна Европа. Ние не можем да си позволим да експериментираме, защото последиците, когато има война, могат да са с неясни и с тежки резултати за нас. Мисля, че България направи своя избор, минахме през трудни периоди и би трябвало, ако се отнасяме сериозно и отговорно, да не подлагаме на риск този успех. После всички тези, които съм изследвал в книгите си големи революционери, са гледали на България като на част от европейската общност. България трябва да остане в нея и не бива да се подлага на изпитание точно в момента, когато още не сме укрепнали, не сме настигнали онези, сред които сме. Преди време България дори в много отношения е изпреварвала много държави от Европа - като степен на развитие и като манталитет. В момента сме най-бедната страна в ЕС, най-малко ползваща възможностите на съюза и е крайно наивно да се отцепим, да не искаме защита от НАТО с идеята, че можем сами да се пазим. Не можем.

- Наскоро се разразиха дискусии трябва ли 3 март да остане наш национален празник. Какво мислите?

- Трябва, да. Той очертава появата на България на политическата сцена след пет века отсъствие, очертава етническото землище и това, което е било наш национален идеал. В този смисъл трябва да си остане 3 март наш национален празник.