Христо Друмев: При война няма да се скрия в НДК от суеверие!

Това е най-устойчивата сграда в България, уверява бившият шеф на културното средище

"НДК е е най-устойчивото здание не само в София, но и в цяла България. При евентуални бомбени удари то ще устои, а подземните му етажи са "идеалното скривалище." Това казва дългогодишният шеф на двореца Христо Друмев.

"Не съм специалист по строежите, но познавам сградата много добре. Тя наистина има защитни системи, което за една такава сграда за значими обществени събития с голяма привлекателност е много важно", коментира още Друмев.

Бившият директор на НДК Христо Друмев може да се нарече живата история на Двореца. Той сяда на шефското кресло там през далечната 1988-а. До 2011-а, когато се разделя с поста, успява да опознае като петте си пръста огромната сграда.

Христо Друмев изпитва истински пиетет към Двореца и неговите гости. Затова подчертава, че "много сме внимавали как го стопанисваме". "Нашият стремеж е бил сградата винаги да се използва по предназначение", уточни бившият директор на НДК.

Едва ли обаче Друмев и неговият екип са предполагали, че някой ден ще си задаваме въпроса дали НДК ще изпълни и ролята на бомбоубежище - едно скрито предназначение, предвидено от неговите архитекти и строители, но дълго време оставало неактуално.

Според ексшефа на Двореца по негово време не са правени тренировъчни изпитания на сградата, но винаги се е следяло за нейната сигурност и сигурността на гостите й, които той определя като "едно важно столично общество".

Христо Друмев призна, че не познава чак толкова детайлно подземната част на Двореца, за която в медийни публикации от 90-те се твърди, че разполагала с гараж на някогашното Управление за безопасност и охрана на първите хора в държавата.

"Склонен съм да мисля, че имало такива неща, щом се обръщаше такова внимание на тази сграда", добави бившият шеф на НДК.

Той обаче предпочете да остави без отговор вярно ли е, че в тези подземия имало специални тунели за властта, като под сградата на бившия партиен дом, и минавала още една линия на метрото, предназначена само за елита.

За "България Днес" Христо Друмев каза, че много пъти е виждал плановете на Двореца. Те не трябвало да станат публично достъпни, за да не се повредят.

"Аз съм сигурен, че сградата е изключително сигурна, и бих посъветвал моите близки да се скрият в нея. Но самият аз няма да го направя от суеверие. Все пак, ако се знае, че съм там, това ще бъде индикация за по-силни атаки", предполага бившият директор на НДК.

В НДК има метал почти колкото в Айфеловата кула

Първата копка на НДК е направена на 25 май 1978 г. През 1981 г. той е открит с речи и фанфари от тогавашния пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков.

Строителството на Двореца поглъща 350 000 куб. м бетон, изкопани и изнесени са 1,7 млн. тона земна маса. В сградата има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова са и в Айфеловата кула в Париж. Първата от общо 15-те носещи колони на НДК е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната - на 25 март 1980 г.

Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, а разгърнатата му площ е123 000 кв. м. Висок е 51 м. 9000 м пък е разгърнатата площ на административната сграда на Двореца.