Легендарният боксьор Димитър Щилянов: Откраднаха ми купите и медалите

Три пъти ми рязаха спирачките, а колата се запали в движение

Кой е той

Димитър Щилянов е сред най-успешните български боксьори в историята. Той е двукратен европейски шампион, има два медала от световни първенства и държи рекорда за най-много републикански титли при мъжете - 11. След края на своята кариера сливналията замина за чужбина, а каква е причината, разказа самият той в интервю за "България Днес" и youtube канала "Спортната джунгла".

- Г-н Щилянов, къде се загубихте през последните години?

- Малко ми е напрегнато, че не се срещаме в България. Намирам се в Англия. Работя като шофьор в една агенция, която набира работници. Когато имам време, помагам в една местна зала. Моите документи за треньор тук не вървят. Минавам някакви курсове, за да мога официално да бъда наставник в Англия. По принцип имам голямо желание да съм треньор в България, но нещата се развиха неправомерно спрямо мен. Доста съм обиден. Поради куп причини се наложи да напусна родината.

- Бяхте треньор в Сливен, а след това в Стара Загора. Защо не продължихте?

- В Сливен започнахме, но проблемът беше, че нямаше финансова помощ и заплати. Появи се една жена от Стара Загора, помоли ме да отида при нея с обещание да получавам заплата, да бъда старши треньор и зам.-председател на клуба. Започнахме да събираме деца. Използвахме временно един фитнес за помещение. Регистрирахме клуба и оттам започнаха проблемите. Появи се едно момче, което в момента е треньор. Той няма понятие от спорт. Започна да води хора на спаринги без мое знание. Помолих го да не прави подобно нещо, за да не се получи контузия. Каза, че той е шефът на клуба. Аз се отделих. Отворих мой клуб. По партийни линии депутати бяха замесени. Те застанаха зад тях. Предоставиха ми едно съоръжение. Щяха ремонт да правят, но при едно условие. Да допусна ММА или муай тай в това помещение, като работим заедно. Помолих помещението да се раздели на две. Всеки да си има договор. Защото в сградата имаше хора с психични отклонения и може да стане някакъв проблем и ние от бокса да носим отговорност. Случиха ми се и някои неща по колата. Впоследствие разбрах, че някой го е направил това.

- Какво е станало?

- Три пъти спирачките бяха отрязани. Накрая колата се запали в движение. Не бях изминал и един километър. Точно затова напуснах. Аз не съм в престъпния свят. Когато заминах за Кипър, някои хора се похвалили как са се опитвали да ме сплашат, за да напусна града. Пратих доста писма до институции, но никой не ми обърна внимание. За жалост хората, които трябва да сме в България и да даваме пример на младите, сме някъде по чужбините и се борим за живот.

- Уведомихте ли полицията и федерацията по бокс?

- Не съм уведомил полиция. Не очаквах някой да го е направил. Чак в Кипър научих. Пратих писмо до министерството на спорта. Да направят проверка, че човекът, който работи в залата, няма документи. Отговорът е, че залата е в перфектно състояние. Нищо не се казваше за треньор. Всичко беше на партийни начала.

- Колко време останахте в Кипър?

- Изкарах доста години в Кипър преди това, а след това се върнах, за да работя като треньор в България. Започнах да вкарвам мои пари в клуба. Някои хора се бъзикаха, че съм си продал медалите. Не, не ги продадох. Всички медали и купи бяха откраднати. Влезнали са с взлом у дома. След случилото се дочух как просто са искали да ме принудят да се сбия с въпросното момче. Да направя беля и да ме вкарат в затвора. Затова отново заминах за Кипър. Там някой беше излъгал как не съм Димитър Щилянов, а Димитър Панайотов. На мен това са ми трите имена. Започнаха лъжи и измами. Полицията започна да ме следи. Просто трагедия.

- Вие сте попаднали в холивудски филм.

- Някой може да каже, че съм полудял. Никога не съм имал вземане-даване с престъпници. В Англия ги няма тези работи. За да си треньор, трябва да помагаш на полицията. Искат ти 10 години назад свидетелство за съдимост. Трябва да имаш и поне 30 боксови мача. Единственият проблем е езиковата бариера. Тук работиш. Нямаш стрес за финанси и проблеми.

- Вие влизате в боксовата зала още в първи клас. Как попаднахте там?

- Мои приятели ме заведоха на майтап. В нашия квартал 99% минават през залата. Мечтаех да стана футболист. През 1994-а станах бронзов медалист от световно първенство за юноши. Усещах вътрешно как там ми е бъдещето. В началото не бях толкова уверен. На един турнир в Македония Ангел Ангелов ми каза само две думи, които ми обърнаха цялата система за мислене и за игра. Биех се срещу албанец. 2-3 автобуса бяха дошли за него и викаха. Бат' Геле ми каза само: Представи си, че викат за теб. Оттам кариерата ми се преобърна на 180 градуса.

- Вие попадате в генерацията на Даниел Петров, Серафим Тодоров и Тончо Тончев. Колко специални бяха те?

- Също и Свилен Русинов сварих. Бяха примери за подражание. Възпитани. Нямаше как да не тръгнеш по техния път. Бяха толкова дисциплинирани преди състезание. Забравяха дискотеки и кръчми. Скоро бях в България. Говорих в София с един човек. Той ми каза, че в момента състезателите знаят повече от треньорите, а това не е добре.

- Първият ви голям медал при мъжете е през 99-а в Хюстън на световното. Колко голям тласък ви даде?

- Чак в България осъзнах, че вече съм на друго ниво и трябва винаги да търся победата, за да не се излагам, когато падна от кой да е. Започнах по-дълги тренировки. Раздавах се повече, за да вървя напред. Всичко беше ред и дисциплина. В моята стая треньорите никога не са идвали на проверка.

- Олимпиадата в Атина беше ключов момент във вашата кариера. Какво се случи в мача срещу бъдещата суперзвезда Амир Хан?

- Не очаквах да загубя от него. Много треньори казваха да внимавам с това дете. Никога не бях подценявал противник, но журналистите преди мача казаха как е бил на 17 години. Изхвърлих се с приказките и казах, че утре ще го пребия. На другия ден бях с вързани ръце. Много рядко гледам този мач, не ми е приятен. Не ми дадоха някои точки. Видях се с неговия треньор на курсовете в Англия. Той ми каза, че ако след 30 минути сме играли с Хан, съм щял да го победя. Дори и те не са очаквали. Това е спортът. За олимпиадата в Сидни през 2000 година ме ощетиха много на квалификациите.

- Защо не станахте професионалист, след като приключихте кариерата през 2008-а?

- В България се случиха някои неща. Спонсорът на моя клуб "Черноморец" беше дръпнал доста пари от мен. Около 50 000 лв. Щяхме да правим бизнес заедно. Той избяга и потъна. Останах без пари и трябваше да мисля вариант за оцеляване. Заминах за Кипър. Не бях разбрал, че олимпийският бокс са го направили до 40 години. Вероятно щях да продължа. Имах и предложения от други държави. Когато спрях, професионалният бокс още не беше нашумял. Пробвах се в Испания. Имаше разпечатани плакати за моя дебютен мач. Когато противникът разбра, че ще се бие с мен, се отказа. После говорих с мениджъра на Тончо Тончев. Той ми каза, че е късно. В Германия ми купиха билети да замина, но искаха да участвам в уговорени мачове. Обясних им как това няма да стане, защото моята цел е да побеждавам.

- Защо се получи голяма дупка след последното силно поколение, на което бяхте капитан с братя Пулеви, Детелин Далаклиев, Борето Георгиев, Спас Генов, Сашо Владимиров?

- Всичко започва с дисциплината и уважението от по-големите. Няма как да знаеш повече от треньора, който е поставен там, защото знае доста неща. Слушаш и изпълняваш. Като в казармата, а не да казваш какво можеш ти да правиш и какво искаш. Може би оттам идва всичко?

- Кой мач ще ви остане завинаги в съзнание?

- Двата спечелени финала на европейското са най-вълнуващи. Особено в Пула през 2004-а. Там на полуфинала играх с унгареца Кате. За пръв път ми се цепи веждата след удар с лакът. Губех до последно. Андрей Дойчев беше шеф във федерацията, той избяга. Мислел, че съм загубил. А аз на финал срещу турчина Селчук, който беше много арогантен боксьор. Но го превъзпитах на ринга. Нарочно го подведох по неговата игра на размени, за да не знае какво ще направя на официален мач. Накрая стана за смях.

- Какво ще посъветвате младите боксьори?

- Да се стремят само към златния медал. Ако мечтаеш да влезеш само в тройката на световно или европейско, няма да стане.