Местенето на стрелките разболява и здравите хора

Въведено е у нас през 1894 година 

Уилям Уилет, а не Бенджамин Франклин предлага идеята като сериозна промяна 

Отново преминаваме на лятно часово време.

В 3 ч. през нощта на събота срещу неделя ще преместим стрелките на часовника с 1 час напред. Въпреки дебатите в Европейския съюз през последните години "за" и "против", превъртането на часовника през пролетта и есента продължава.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото, като остава така за пролетните, летните и ранните есенни месеци (септември и октомври). С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието в зависимост от сезона на годината.

Често се твърди, че първият, предложил лятното часово време, е Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник "Парижки журнал" през 1784 г. Това предложение било по-скоро с хумористичен нюанс и всъщност предлагало парижани да стават и да си лягат по-рано.

За пръв път сериозно е предложено от Уилям Уилет в текста "Пилеене на дневна светлина", публикуван през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме въпреки наличието на значително лоби.

Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последва примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.

С указ №88 от 25 март 1943 г. у нас се въвежда лятното часово време и на 3 април 1944 г. часовниците се местят напред с 1 час - от 2 на 3 часа. От 1979 година до 1996 година включително лятното време у нас започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври).

През 1997 и 1998 г. лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври. От 1999 г. лятното време в България започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад - т.е. до 3 часа астрономическо време.

През последните години редица държави се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан - 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015). В периода 2011-2014 г. Русия остава целогодишно на лятното часово време, но след недоволство от жители в различни региони на Руската федерация заради късния изгрев правителството взема решение през 2014 страната да остане за постоянно на зимното часово време, което си е и астрономическото. Държавите, които пък се отказват от зимното часово време и остават за постоянно на лятното, са Аржентина (2009), Беларус (2011), Чили, Турция и Севернокипърската турска република (2016), също така Сингапур, Узбекистан и част от Малайзия.

През 2007 Венецуела въвежда собствена часова зона, като с декрет на тогавашния президент Уго Чавес времето се измества с половин час назад. Канадската провинция Нюфаундленд също има половинчасова разлика спрямо другите провинции по атлантическото крайбрежие на страната.

Сред противниците на идеята за въртене на часовника е и психиатърът д-р Веселин Герев, тъй като според него това се отразява много зле на човешкото тяло.

"Смяната на времето е пълен тормоз за душата и тялото, особено при страдащите от хронични заболявания. Вече над 20 години наблюдавам как тези промени са затормозяващи. Като преместим стрелките час напред или назад, започваме да ставаме от леглото различно от обичайното. Пием си кафето час по-рано или по-късно, взимаме си хапчетата в различен час, а за някои хора това е от съществено значение. Неслучайно в първите дни след смяната на часовото време, особено в понеделник, броят на инфарктите, инсултите и спешните случаи се увеличава с над 50%. Имало е години, в които нарастването е достигало 70 на сто. Този тормоз може да остане в миналото, ако останем на лятното часово време или на зимното, което е астрономическото. Тогава ще спре тази игра на часовника и ще се адаптираме към едното време. Това ще създаде значително по-малко дискомфорт на хората и заболяванията ще намалеят", коментира пред "България Днес" експертът.

"Не са малко дори и здравите хора, които в първата седмица след смяната на времето имат главоболие, нервност, раздразнителност, затруднена концентрация. Докато направим новата синхронизация, минават 4-5 дни. Това създава голямо неудобство. Получават се грешки, особено в професии, в които не трябва да се бърка. При тях допускането на грешки може да е фатално не само за тях самите, но и за много други хора. Например в лекарската професия, в пилотирането на самолети. Това са все професии, които обслужват много хора и там грешката може да има трагичен край", добави д-р Герев.