Мануела Малеева: Клуб "9 декември"не е вътрешна опозиция

С финансираните от Русия партии у нас има опасност да сме следващата жертва на Путин

Коя е тя

Мануела Малеева е най-успешната българска тенисистка. Тя достига до №3 в световната ранглиста. Сред учредителите е на партия "Да, България". След избухването на войната в Украйна помага на бежанци. Пред "България Днес" говори за създаването на клуб "9 декември" и работата около настаняването на бежанците.

- Г-жо Малеева, какво представлява клуб "9 декември" като част от партията "Да, България" и защо бе създаден?

- Създаде се съвсем спонтанно след националната ни конференция. Събра личности с разочарования, които са учредители на "Да, България" и имат желание партията да се върне към корените си. Клуб е, защото това ни разрешава уставът. Партията е малка, но участва в управлението. Минахме през бърз растеж, през метаморфози, през три избора. Оттам дойдоха и някои от проблемите. Налага се адаптиране на организацията и начина, по който тя оперира. Това, че миналата година беше толкова натоварена, не ни позволи вътрешно да си подредим къщичката. Идеята не е да сме опозиция, а конструктивни към някои полезни промени и реформи.

- Кои са най-наложителните промени?

- Много по-добра комуникация между всички нас. Да си върнем доверието и да използваме много повече потенциала на хората ни с голяма експертност. Има прекрасни специалисти, но не успяваме да оползотворим това. Да разширим темите, по които има необходимост да се правят нещата. Силни сме в съдебната реформа и електронното управление. Имаме министри, които вършат много добра работа. За да се реформира България, трябва да засегнем много други теми от обществено значение.

- В това отношение имате ли разминаване с председателя Христо Иванов?

- Искам да подчертая, че не се колебая в политиката ни на национално ниво. Имам доверие в Христо, в нашите депутати и министри. По-скоро предизвикателствата са на вътрешно ниво. Там ми се иска да се върнем към нашите корени.

- "Демократична България" е част от управлението, как се справят вашите министри?

- Министрите ни се справят максимално добре в дадената ситуация. Министерството на правосъдието е институция, която дълги години работи по ужасно опорочен модел. На Надежда Йорданова не й е лесно да изрине всичко, което трябва. В електронното управление знаем за изхарчените милиарди от правителствата на ГЕРБ, а преди това и на НДСВ. А в България то не съществува. Божидар Божанов също има много да рине. Започнали са. Иска ми се от самото начало да имахме ясна политика в коалицията спрямо войната в Украйна. "Да, България" първоначално не смееше да заяви категорична позиция заради партньорите. Радва ме, че това се променя. Надявам се, че не е късно, защото така губим избирателите си. Ние сме съвсем ясно заявена проевропейска и пронатовска партия. Това, което се случва в Украйна, не може да се опише. Фактът, че в България има проруски партии, е силно притеснителен. Предлогът, че търсим неутралитет, е удобна пропагандна точка.

- Вие сте сред най-дейните доброволци по посрещането на бежанци от Украйна. Как започнахте?

- Заради моето име посланията ми достигат по-далеч. Първият човек, с когото разговаряхме веднага след началото на войната, беше майка ми. Тя каза, че е готова да приеме семейство в нейната къща, тъй като живее сама, откакто татко почина. Първият ми допир до бежанци беше фамилията, която дойде у майка. При нея са повече от месец. Ужасен е погледът на хора, които не осъзнават какво им се случва. Това семейство е от Одеса. Там все още имаше спорадични бомбардировки встрани от града. Те не можеха реално да усетят войната. Бяха побегнали още на 25-и.

- Помогнахте на няколко семейства да отседнат във Варна.

- Моят приятел във Варна и неговите родители имат малко хотелче в Св. Константин и Елена. Говорихме с тях и те отвориха. То зимата не работи. Хората са на 80 години, но казаха: "Идвайте! Докарайте който има нужда!". Отидохме до бежанския център във Варна и съобщихме, че бихме могли да настаним хора. Хотелчето има 12 стаи. Започнахме с две, за да видим как ще потръгнат нещата. Първите дни на войната този център все още не беше препълнен. Впоследствие започнаха да пристигат все повече и повече хора. За първите хора ни се обадиха в полунощ. Така започна. Радваме се да помогнем, но има безсилие, че не можем да ги успокоим. Виждаме колко са стресирани. Много плачат. Не мога да си представя как се живее с нещо такова. Впоследствие хотелчето се напълни. Впечатлена съм колко възпитани и мили хора са. Оправят всичко, чистят. Едно от семействата реши да се прибере преди 2-3 дни в Украйна. Просто не издържаха, много им беше тежко. Те са от Одеския район и се върнаха на село при баби и дядовци. Надявам се бомбите да не стигнат до тях и да не се налага пак да се връщат.

- Опитали сте въпреки тежката ситуация да им покажете някои от красотите на България.

- Някои от тях въобще не излизат от стаите си. Други всеки ден са на протестите във Варна пред руското консулство. Имат нужда да си изкарат гнева и негативната енергия, която се е насъбрала. Всеки се справя по различен начин с емоциите. Искахме да ги разходим и да мислят за нещо друго. Направихме пикник край морето. Показахме им Калиакра, Болата, Балчик. Има едни баба и дядовци, които са много дейни. Те обикалят музеите във Варна - да научат, да видят, да покажат на децата къде са били. Беше приятно, но всички бяхме с буца в гърлото на пикника. Свързахме децата с отбори по тенис и футбол. В нашия тенис клуб идват да тренират деца. Имат нужда от някаква нормалност. Бях много впечатлена как се организира обучението онлайн на всички деца извън Украйна за две седмици.

- Каква е причината през XXI век да ставаме свидетели на война?

- Потресена съм, че е възможно да има война в наше време. Как го позволихме това? Не съм достатъчно навътре в нещата, но на Путин беше позволено да развива икономически връзки в Европа толкова години. Герхард Шрьодер, бившият канцлер на Германия, е в управлението на "Газпром". Това са политико-икономически взаимоотношения, за които се плаща цената. Путин е някакъв самозабравил се диктатор, който няма проблем да жертва и руски животи. Не знам дали някой има обяснение за това. Радвам се, че цял свят зае много ясна позиция. Много трудно е да си обясня тролските кампании, които се вихрят. Публикувах снимка на Зеленски в Буча в своя профил. Бях залята от тролски коментари. Директно блокирам. Това също е адски страшно и може да предизвика ужасно напрежение и бъдещи тежки последствия. Потресаващо е, че можем да намерим още извинения за Путин, да се съмняваме. Добре, война е и всяка една от страните ще преувеличава. Но когато виждаш в Буча какво се е случило, да се каже, че не е вярно или че е подправено... Буча е само едно от градчетата. Изтръпвам, като си помисля какво още ще бъде намерено. Какви зверства и жестокости ще видим. Как е възможно един човек да причинява това на друг?

- Как се отразява случващото се на спортния свят?

- Няма как да приема, че руски спортисти могат да продължат да се състезават и да приемат облагите от западния свят - спонсорства, договори, парични награди, и да застават до Путин. Това е абсолютно неприемливо. Да, може да се струва нечестно за някои. Но когато трябва да се вземе твърда позиция, това е цената, която трябва да се плати. От друга страна, съм абсолютно против всички да се слагат под един знаменател като общност. Това трябва да се избягва, защото заприличваме на тях. Трябва да бъдат наложени много по-строги санкции от тези след анексирането на Крим. Путин въобще не обърна внимание на тях. Изправени сме пред много сериозни предизвикателства. Не ми е ясно как една страна като Украйна може да се възстанови след подобна война. Сигурна съм, че ще стане, но разрушенията и емоционалните рани ще останат. Изглежда като филм на ужасите. България не е далеч от Русия, едно море ни дели. С всички партии, спонсорирани у нас от Русия, има реална опасност да сме следващите.