Проф. Анастас Герджиков: Не завиждам на никого,който трябва да е президент сега

Зеленски изглеждаше мек човек, но не се огъна пред една огромна армия

Кой е той

Анастас Герджиков е класически филолог и университетски преподавател, професор доктор на филологическите науки. От 2015 г. е ректор на Софийския университет. Кандидатира се за президент на изборите през 2021 г. Автор е на четири монографии и над 40 студии и статии в областта на античната литература и на регламентацията на висшето образование. Владее английски, немски, френски и руски език.

- Проф. Герджиков, като имаме предвид, че сте първият преводач на Аристотеловата "Политика", виждате ли опасност за страната ни във вече съществуващата война?

- Заради геополитическото място на България опасност винаги има и затова преди 20 години беше толкова важно да се положат всички усилия за бързото приемане на страната ни в НАТО и ЕС. В момента членството ни в Организацията на Северноатлантическия договор и в ЕС ни пази и е единствената пречка пред това да ни сполети съдбата на Украйна.

- Какво е вашето отношение към политиката, която провежда Путин?

- Путин се връща към външна политика, която моето поколение добре познава - имперски амбиции и разширяване на влиянието на Русия във всяка страна, в която светът й позволи да нахлуе. Много хора са чували за "доктрината на Картър", но не всички знаят, че до нея се стига именно защото в началото на президентството си възпитаният в християнски ценности Джими Картър миролюбиво търпи агресивната съветска външна политика, включително нахлуването в Афганистан. След повече от 35 години Путин не просто се връща към тази агресивна политика, а и формулира това връщане съвсем открито в първата си реч за войната.

- Спокоен ли сте заради факта, че не станахте президент? Ако бяхте, щяхте ли да действате като Румен Радев или като украинския президент Зеленски?

- Не завиждам на никого, който трябва да взима съдбоносни решения в такъв момент. Човек не се ражда готов за президент. Той успява или не успява да израсне до висотата на задълженията си в критични моменти и Зеленски е добър пример за това, че невинаги по биографията на някого можем да предвидим дали ще се справи с предизвикателствата. Той изглеждаше мек човек без опит, но съдбата го изправи пред трагичен сблъсък с една от най-големите военни сили и той не се огъна.

- Българите свободни ли сме днес, проф. Герджиков?

- Да. Всеки път, когато някой ми заговори с носталгия за периода преди 1990 г., вместо да посочвам сравнението на заплати и покупателна способност или дефицита на всички стоки по онова време, аз отговарям, че ако днес не ни харесва управлението на страната или как живеем, можем да я напуснем. Тогава не можехме. Държаха ни насила, защото беше ясно, че иначе повечето биха напуснали една такава страна. Но всъщност днес няма нужда да напускаме родината си, въпреки че имаме тази възможност, защото освен свободата на придвижване имаме свободата да говорим, да се сдружаваме, да протестираме, да проявяваме инициатива и да работим каквото искаме без страх, че ще ни арестуват или ще ни отнемат придобитото. И ако някой възрази, че обществото ни не е справедливо, че някои имат повече възможности от други и че има корупция, аз ще се съглася, но ще кажа, че всички недъзи на прехода бяха причинени и дори умишлено изградени от хората на стария режим и техните деца, както и да са се пребоядисали сега.

- Убедихте правителството да увеличи възнагражденията на преподавателите от 1 януари 2021 г. и го отчетохте като "добра стъпка в правилната посока, но не е достатъчна". С днешна дата как мислите, че ще спре изтичането на млади мозъци от страната ни?

- Хората търсят по-добро възнаграждение и по-добри условия за работа и когато не ги намират в България, ги търсят в чужбина. Слава богу, през последните години тази тенденция се обръща - виждам го не само по статистиката, а и по сериозните изследователи, които се връщат да изградят сериозни научни центрове в Софийския университет. Но възнагражденията и условията за работа трябва да се подобряват именно в университетите и изследователските институти, защото иначе отблъскваме най-талантливите млади хора, които могат да допринесат за развитието на икономиката и просперитета на страната. В момента разкриваме два центъра за изкуствен интелект, които са първите от такъв мащаб в Източна Европа. Единият се създава от българи, които са емигрирали, достигнали са световно признание в областта и сега се връщат в България, за да издигнат нашата наука на световно ниво.

- С годините по-ниско или по-високо става нивото на студентите? Как им се отрази според вас пандемията?

- Днешното поколение е по-визуално ориентирано, но не виждам проблем да четеш на таблет или дори да слушаш аудиокнига, важното е да четеш. И преди, и сега има хора, които четат, и такива, които не четат. Ако има нещо, което повлия негативно на нивото в училищното образование, то не са компютърните игри, учителите, учебниците и т.н., а учебните програми, които винаги са правени на парче и често отразяват субективното виждане на съставителите за учебното съдържание и методите на обучение. Затова е добре, че Министерството на образованието организира мащабен преглед на учебните програми. Дано не се стигне пак до някакви залитания. Колкото до пандемията, тя показа две неща. Първо, мощните възможности на съвременните технологии, които досега не използвахме достатъчно в час. И второ, невъзможността тези технологии да заместят напълно личния контакт. В този смисъл тази криза ще повлияе положително на образованието, но не се отрази добре на учениците и студентите, които бяха лишени от присъственото обучение.

- Първи споделихте, че ще подадете ръка на украински студенти, колко са те с днешна дата?

- Ние имахме над 250 украински студенти още преди войната. Опитваме се да ги подпомагаме, като ги освободихме от заплащане на наеми и режийни в студентските общежития, като им осигурихме малка финансова подкрепа и психологическа помощ. Освен това настанихме известен брой бежанци, назначаваме на работа и наши колеги от Украйна, които са били принудени да напуснат университетите си и страната си. Някои от тях са наистина големи имена в областта си. Много активен е нашият студентски съвет. Наред с другите си инициативи той организира на два пъти благотворителен базар на книги и събра доста средства.

- Когато бяхте зам.-министър, се възпротивихте на безпринципното затваряне на висши училища и предложихте въвеждането на общ електронен регистър на студентите с цел контрол над дипломите. Какво се случи след това?

- През тези двадесет години се направиха много реформи. Последните от тях - по времето на Красимир Вълчев и на сегашния министър Николай Денков, промениха изцяло системата на висшето образование в положителна посока -броят на местата за студенти беше намален значително, финансирането се насочи от количеството към качеството, университетите се включиха в мрежи, включително международни, вземат се мерки срещу плагиатството, повишават се изискванията за придобиване на степени и за заемане на длъжности, както и при атестацията.

- Кога ще имаме закон за българския език, професоре? Такъв закон има в Чехия, във Франция, в Швейцария и т.н.

- Аз не съм от убедените, че такъв закон е необходим. Предложения са внасяни над 10 пъти, но много от разпоредбите се съдържат в други закони, а някои са излишни или дори вредни. Не съм сигурен, че чистотата на езика може да се осигури със закон. Самият език се развива естествено и това развитие не може да се контролира нормативно. Колкото до това дали говорим правилен български, особено в управлението и администрацията, същият въпрос важи и за облеклото - как следим дали народните представители или държавните служители не са облечени по неподходящ за работата си начин, има ли закон за това?

- В личен план - коя е последната книга, която ви впечатли и кой е последният филм, който гледахте?

- Препрочетох "За кого бие камбаната" на Хемингуей. Не я бях чел от ученическите ми години и ми беше интересно колко различно е възприятието ми сега. Вече не ме грабват нито мачовският образ, нито телеграфният стил. Последният филм, който гледах, беше "Товар 200" на Алексей Балабанов. Изключително впечатляващ филм. Не го гледайте, оставя трайни увреждания.