Актьорът Георги Ряпов: Висш комунист ме преби и избягах в чужбина

Теди Москов ме заведе на гастрол в Швейцария, а аз останах там, подведох го, той игра вместо мен

КОЙ Е ТОЙ

Георги Ряпов (Пасков) е роден през 1944 г. в Две могили, Русенско. Завършва Театралната академия "Кръстю Сарафов" със специалност куклено актьорско майсторство в класа на проф. Атанас Илчев през 1972 г. Работи в Кукления театър в Бургас, където взема режисьорския си изпит. Написал и режисирал пиесите "Куклен влак на Дядо Мраз" и "Аз и чичо Сашо". От 1983 г. е в трупата на кукления театър "Дора Габе" в Добрич. Работи с Теди Москов и Мая Новоселска. През 1988 г. получава званието "Заслужил артист". През септември същата година участва на фестивал в Швейцария със спектакъла "Някои могат, други - не" с автор и режисьор Теди Москов и печелят голямата награда. След спектакъла Георги Ряпов емигрира в Австрия, а няколко месеца по-късно заминава за Канада.
Георги Ряпов е член на асоциацията на артистите АСТРА в Канада и се снима за множество холивудски продукции. Член е на Лигата на българските писатели в САЩ и по света. Издал е стихосбирките "Сечение", "Двете лица на куклата", "Ралица", "Отворена врата", има участие в антология на известни пишещи актьори в България. В момента е действащ актьор в Торонто.

- Г-н Ряпов, наскоро Теди Москов даде няколко пространни интервюта, в които разказа как в края на 80-те се наложило за първи път да излезе на сцена като актьор по време на турне в Швейцария, защото негов колега решил да остане в страната и да не се връща повече в България и той трябвало да го замести. И този колега... се оказахте вие?
- Да, така се случи. Ние бяхме на фестивал в Италианска Швейцария с пиеса на Теди Москов на италиански, учихме пет месеца текста... Когато свърши фестивалът, останахме още пет дни в Швейцария, посетихме Аскона, а аз си бях организирал предварително оставането в Лозана. Само че се отказах и в Цюрих напуснах групата ни. Както се разхождахме из града, отидох на жп гарата, взех влака за Лозана и пристигнах на адреса, където трябваше да остана.

- Кой организира вашето бягство на Запад, ако вече не е тайна?
- Аз си го организирах от България чрез един млад човек, който живееше в Швейцария, донесох му някои неща от България. А през това време моите колеги са ме чакали от осем вечерта до два след полунощ, без да знаят къде съм. Помислили са си, че може да съм катастрофирал, да съм се загубил и се обадили в полицията да ме търсят. На другия ден отиват във Виена, където трябва да репетират и Теди Москов да влезе в моята роля за няколко часа, защото представлението не можеше да не се изиграе. Доколкото знам, било е платено от нашето посолство за българските деца, които живеят там. И всъщност така стана, че аз ги поставих в матова ситуация - много неетично, много невъзпитано. Но аз не казах на никого, дори на жена си, че имам намерение да оставам в чужбина. Моето намерение беше да остана в Швеция при моя съученичка от родното ми село Две могили, Русенско. Тя беше отдавна там и ми обеща помощ. Каза: "Ако искаш ела, ще ти уредя оставането с адвокат". Но нещата се развиха така, че не можах да стигна до Швеция и трябваше да отида в лагера за емигранти "Трайскирхен" в Австрия. Три-четири дни чаках там да бъда приет, да ми направят интервю и понеже бях с френски език и трима синове, ме пратиха за няколко месеца в лагер извън Виена, в една планина, където бяхме българи, румънци и унгарци, и после ме изпратиха към Френска Канада.
- Странно е, че напускате България през 1988 година, щастлива за вас, защото тогава получавате званието "Заслужил артист". Каква беше непосредствената причина "да изберете свободата"?
- Така е, но всяка история има предистория. Ние бяхме само двама или трима куклени актьори в цяла България, получили това звание. Аз имах изяви и като драматичен актьор, и като куклен режисьор, пиша и поезия... Когато Теди Москов и Мая още се учеха на театър, аз вече имах практика и той ми каза: "Ти си моят актьор! Ти си невероятен. Разбираш какво искам само с няколко думи и го правиш". Предложиха от ръководството на Съюза на артистите и от Комитета за изкуство и култура и ме направиха от висша категория актьор, академична категория, което е равно на заслужил артист. Аз бях много щастлив от всичко това, но огорчението беше с години натрупано. Още от моето следване...
- И какво ви се случи в този период?
- Тогава, през 1970 г., живеех на квартира в кв. "Гео Милев" в София. Моите съквартиранти са вдигали голям шум и са викали. Аз се прибирам в 12 през нощта и на вратата съседите отдолу се оплакват. Аз им казвам: "Чакайте сега, вижте, те са с пижами, няма пиене, няма момичета вътре...". Но дойде съпругът на тази съседка, напсува ме на майка и ме удари с юмрук в лицето. И аз инстинктивно също го ударих. Той обаче ме дръпна, вкара ме в апартамента си и почна да ме бие. Оказа се, че това е партийният секретар на кв. "Иван Вазов". Веднага се обажда в милицията, пише едно писмо до ръководството на ВИТИЗ, арестуват ме, в Четвърто районно ме обръснаха, бях с брада, след това ме изключиха, моите колежки отидоха да плачат пред него да не ме изключват от института и от комсомола, защото бях женен с малко дете, но той каза: "Не!Той ме нападна и ме би!". И Иван Чипев, който тогава беше ректор на ВИТИЗ, проф. Атанас Илков, моят преподавател, решиха заедно с ръководството на института да ме изключат от комсомола и да ме изгонят от ВИТИЗ. Аз се прибрах в Кърджали при жена ми, която беше актриса там, и при детето, то беше само на две годинки тогава.
Двете ми сестри също имаха проблеми. Искаха да станат актриси, но не ги приемаха във ВИТИЗ, защото баща ми беше учил във Франция преди 9 септември 1944 г. и ни възприемаха едва ли не като "врагове на народа".
Когато вече имах канадски паспорт и се върнах за първи път в България през 1992 г., се извиних на Теди Москов и целунах ръка на Мая.