Кулинарната икона Ути Бъчваров: Избраха ме за "Вкусно" със сармите на мама

Агнето за Великден трябва да е домашно

Кой е той

Ути Бъчваров е най-популярният готвач в България. В събота, 23 април, предаването му по БНТ "Бързо, лесно, вкусно" ще отбележи 25 години на екран. По повод годишнината телевизията пусна кулинарна поредица в каналите си.

Пред "България Днес" Бъчваров разкри любопитни подробности как е попаднал в телевизията, какво мисли за конкуренцията и каква е тайната на вкусното агнешко за Великден.

- Г-н Бъчваров, на Велика събота вашето предаване "Вкусно" навършва 25 години. Каква е тайната на дълголетието в телевизията?

- Заех се с тази огромна мисия да изляза на екран, за да направя живота малко по-лесен на хората. Има моменти от ежедневието, които не са само новини. И не ни правят унили. Кулинарията остава единственият пробив в тази нелека действителност, в която сме призвани да живеем. Всички, които повярваха в тази идея, изминахме пътя по-вкусно. През храната получаваме щастие. Така си почиваме и не се занимаваме с останалите неща. Не съжалявам, че поех в тази посока.

- Как попаднахте в телевизията?

- В родния ефир нямаше ежедневно кулинарно предаване. БНТ направи конкурс. Появихме се с нашето предложение. Аз като водещ. Концепцията ни беше приета като правилната. Кръстихме го "Вкусно". Една година преди да тръгне предаването, се бяхме разбрали с телевизията. Ала трябваха няколко месеца, за да се задействат нещата. И така стартирахме на 23 април.

- С какво блеснахте, за да впечатлите комисията, че да ви изберат?

- Сарми. Традиционни и български. Аз съм възпитаник на мамината кухня. По онова време не можеше да се пътува. Не знаехме какво ядат във Франция, Италия, Испания и т.н. Не е като в днешно време, където можеш да отидеш да хапнеш паста в Милано за вечеря и да се прибереш. Та затова реших да заложа на сигурното. На това, което майка ме е учила. Тренирах ги няколко пъти. Шефът на телевизията тогава Токаджиев ни каза: "Много хубава концепция, обаче ние вкъщи имахме едно правило, че сармите никога не стигат", докато се смее. Накрая на предаването аз казвах точно това. Първите 10 години нямах никаква конкуренция. След това започнаха да се появяват други подобни предавания. Хората започнаха да вярват, че новите продукти - по-екзотични плодове и непознати за нас, няма да ни отровят. Балканското ни его започна да се прекършва. Всичко това доведе до този бум. На една ескалация всеки да се опитва да каже нещо чрез кулинария. Къде успешно, къде не, разбира се. Винаги съм казвал като човек, завършил театрална критика и режисура, че всеки трябва да намери своето лице, а не да имитира някой друг. Тези копи-пейст истории не са модерни вече. Това е съвет към всички по-млади колеги.

- 25 години са много време. Имали сте много възходи, ала имали ли сте и падения?

- В кариерата на всеки един, бидейки на екран, разказването на вкусни истории е едно изкуство. Моята структура "Пътуващ кулинарен театър" е имала трудности. А не падания. Хората не ме мразят. Преди години не беше модерно да има хейт, не е като сега. Идването на хейтърите в живота ми е един вид падение за мен. От друга страна, хората, които по един или друг начин са били разпознаваеми, е трудно да се скрият. Може би трудността на хората като мен е, че понякога страдат от липса на лични моменти. Било ми е трудно, когато си имам някаква мъка или болка, а в този момент ме среща някой, който иска да се снима с мен. Това прекършване е много трудно. Това е било най-трудното за мен, когато някой поиска да ми стисне ръката най-малкото. И до ден днешен смятам, че зрителите ме имам за близък. Имам над 5000 епизода. Ние с БНТ постигнахме онова невероятно усещане, че във всеки дом гостува приятел. Не е онази звезда, с наперчения перчем. Накарах хората да ме приемат за стар приятел. Когато ме срещнат по улицата, не се замислят кой съм, а ме поздравяват, а по-късно им просветва, че съм Ути. Това е голямата магия човек да успее не само да е на екран, ала и да бъде приятел с хората. Всичките ми пътувания из страната са ми помогнали за това. И до ден днешен всички искаме да представим нормални неща, не че не съм готвил трюфели. С трепет още очаквам да видя резултата, който ще излезе от тигана или от врящата тенджера. Много готвачи превръщат кулинарията в състезание и се борят да са първи. Аз не съм вълнувам от конкуренцията. Тя е част от стимула човек да се движи напред, но не и на всяка цена.

- Доставя ли ви удоволствие още да сте на екран?

- Може да готвиш пиле с ориз или ориз с пиле, но да го правиш с различни техники. И така да има различен вкус. Аз съм един човек на по-старото време. Обичам новите изобретения в кулинарията. Да им се наслаждавам, но не съм сигурен, че е моята мисия. За мен откриването на един добър продукт, да го приготвиш пред очите на приятели е големият чар в кулинарията. Затова още не ми е скучно да съм на екран.

- Кое ястие ви е най на сърце да приготвяте?

- Пиле с ориз, наша традиционна запазена марка на семейството ми. Правим го с още малки подробности, с които изведнъж се приготвя в нещо много вкусно. Намирам правилното пиле. Не онези, които се разхождат на стойките в магазините и имат вкус на шперплат и дунапрен. Оризът също го подбирам внимателно. Подбирайки онзи гордо разхождащ се петел или онова голямо пиле, е важно да има онази жълта мазнинка. Това е урокът, който се опитвам да предам на моите деца, а 25 години и на зрителите. Човек е доста дезориентиран в този глобален свят. Децата споделят своите желания. Опитвам се да създам в тях така наречената кулинарна памет. Веригите за бързо хранене не са кулинарна памет. Те са тормоз на цялата общественост.

- Наближава Великден. Каква е тайната на вкусното и крехко агнешко?

- Първо ни трябва дилър от село, който да ни даде армаган. Ако имаме добър продукт, и подправките не са важни. Винаги съм казвал, че природата и стопанинът са дали най-доброто, за да може месото да е вкусно. Ако агнето е имало добра паша, вкусът му е различен. През годините съм давал куп рецепти за агнешко за Великден и Гергьовден. Хората, като ме срещнат, все ми казват: "Ути, много ти беше хубава рецептата, ама ние си го приготвихме, както баба ми ме е учила". И слава Богу, че е така. Защото запазваме традициите си по този начин. Агнетата са част от нашата трапеза от хилядолетия насам. Ако имаме едно хубаво агне, съветвам, особено в домашни условия, да не го пълним цялото с ориз. И да се опитваме да го набутаме в една малка фурна. Ако човек раздели агнето правилно, с едно агне може да се храни няколко дни с различни гозби - плешка, супа, бутче. За бутчето съветвам да се пече на скара. Да се хвърли като една пържола. Да се гарнира с пресни картофки. И се добави пресен чесън и копър. От костите на агнето стават уникални супи от спанак и киселец. С останалите от Великден яйца, човек може да застрои супата.

- Преди месец обявихте, че по случай годишнината на "Вкусно" ще свалите 25 килограма.

- Върви много приятно. Причина за това не е само годишнината, а по-скоро тренировките, на които водя децата ми. Записах ги на лека атлетика. Треньорката иска да им покаже, че културата на тялото е част от щастието. Това, че аз съм над 100 килограма, не ме прави ленив. Движа се много. Ходя по улицата, не обичам да съм с кола в центъра. Отивайки на стадиона с тях, реших да не вися в интернет един час, а да спортувам. В момента, без да бързам и да правя резки движение. Имам си своя програма - 10 км на ден пеш. Да вдигна леко пулса. Когато човек променя концепцията за количеството и качеството на храната, се получава. И преди съм се подлагал на това. Дори 50 килограма съм свалял. Чакат ме още много пътешествия, а децата тичат повече от мен и не мога да ги догоня.