Журналистът Владо Костов на 90 г.: И преди, и след покушението срещу мен не ме е страх

По подобен начин две седмици по-късно убиха Георги Марков

"Преди покушението срещу мен и след него не познавам чувството на страх. Да, претенциозно е да го твърдя, но е така. И за моите 90 години си пожелах преди дни да доживея до 100 г.! Нямам вече мечти, всичко като че ли съм изпълнил."

Това сподели ексклузивно от Франция пред "България Днес" журналистът Владимир Костов, който в събота отпразнува рождения си ден с жената, децата и правнуците.

Владимир Костов е журналист в БНР. На 37 г. влиза в системата на Държавна сигурност с идеята да помага на България. На 45 г. отвратен напуска тайните служби и търси политическо убежище във Франция. Осъден е на смърт от таен военен съд в България. На 46 г. преживява опит за отравяне в Париж - подобен на отравянето, което дни по-късно ще вземе живота на Георги Марков в Лондон. На 46 започва и над десетгодишният му журналистически стаж в радио "Свободна Европа" в Мюнхен.

"Срещнах погледа на човека, изпратен да ме убие. Бе 26 август 1978 година, събота, към два часа следобед. Със съпругата ми се намирахме на перона на станция Нантер-Префектюр на експресното метро, посока Париж". Така започва "Българският чадър" - първият български мемоар, който отваря завесата над същността на комунистическите тайни служби и тяхното преплитане с медиите в България.

Костов е прострелян в гърба, но макар и трудно, успява да се възстанови. Първоначално решава да не съобщава за опита да бъде убит.

"Преди атентата срещу Георги Марков бях решил да не съобщавам никому за случилото се с мен. Още повече че високата температура и големият оток върху гърба ми вече отминаваха. С жена ми Наталия преценихме, че организмът ми се е справил с инфекцията без лекарска намеса. Когато обаче разбрахме от колеги журналисти за случилото се с Георги на моста "Ватерло", сметнах, че има вероятност двете събития да са свързани. И споделих в английския печат за случилото се с мен в парижкото метро почти две седмици по-рано. Тези мои изявления предизвикаха интереса на Скотланд ярд и техни представители дойдоха в Париж. Сачмата, която лекарят хирург извади от гърба ми, предизвика достатъчно интерес у английското следствие, за да се вземе решение за ексхумация и повторна аутопсия на Георги Марков", разказва Костов.

И при тази именно втора аутопсия и от тялото на Марков е извадена идентична по размери сачма. Изследванията доказват, че и двете сачми са носили рицин.

Днес Костов кара спокойни старини, радвайки се на тези, които идват след него.

"Много съм горд с наследниците си. Единият от внуците ми - Никола Костов, е журналист в американска и английска преса. Като че ли той ме замести, другите също имат таланти, добри деца. Ето и тази година навършвам 45 години убежище във Франция. Благодарен съм, но България много ми липсва. Искаме с жена ми да се върнем за постоянно и сигурно ще го направим, но не знам кога", казва Костов.

90-годишният журналист изглежда прекрасно за годините си и дните му не се различават съществено от времето, в което работеше. "Пак се интересувам от политика, пиша, но повече време отделям на семейството", с усмивка казва Костов.

"Дано България остане настрана от военния конфликт между Русия и Украйна. Макар това да не зависи само от нашата воля", смята Костов. Според него намирането на равновесие в името на националният интерес е важно за страната.