Професионално школо по изкуства стана на 30 години
Профилирана гимназия "Проф. Николай Райнов" не спира да ражда таланти
Едно от най-добрите ни училища на национално ниво, профилирани в изучаване и усвояване на изобразителни изкуства, "Професор Николай Райнов", бленувано и извоювано за едни, на шега и неочаквано за други, стана на цели 30 години! Училището организира изложба на творби на свои възпитаници по повод празника си, която доскоро посрещаше своите гости в изложбена зала "Триъгълната кула на София".
Школото е успешна люпилня за способни, любопитни, будни и даровити деца, продължаващи образованието и живота си в сферата на изкуствата и след завършването му. Много от адептите на училищната институция, вече родители на деца, тръгнали по собствените им стъпки, с умиление и гордост не забравят и до ден днешен за няколкогодишния си престой в изстрадалата сграда на любимото си даскало.
Когато в далечната вече и доста мъглява тогава 1990-а г. шепа родители на деца, неуспели да влязат в Националната гимназия по Приложни изкуства, се събират и решават да създадат ново училище за изкуства в София, идеята изглежда повече от безумна и невъзможна. Минават две трудни години в борба, преговори и търпение, докато школото придобие физическото си измерение и намери своя дом в сградата на бившия ПУЦ в кв. Орландовци. 30 години по-късно Професионалната Гимназия по Изобразителни Изкуства "Николай Ранов" спокойно можем да наречем един от първите колежи за пластични изкуства в България.
С оглед на отминалото, сега всичко изглежда лесно и допустимо, но не и в самото начало на т.нар. "преход" у нас, продължаващ и досега. "Това беше своеобразен прощапулник в онова смътно време на прелом. Може би гимназията е била първата у нас с училищно настоятелство", каза бившият председател на БЧК проф. Здравко Маринов, който присъства на откриването на изложбата "Отново заедно" по повод годишнината от основаването на гимназията в столицата. "Сформира се от колеги от тогавашното дружество "Уникат", в което беше и големият живописец, завършил при акад. Дечко Узунов, художникът Константин Генев - Бенди. Той беше първият директор на колежа, аз помагах административно", спомня си професорът и отбелязва, че борбата е била голяма и всичко е било много сложно. Радва го фактът, че е имало много хора, които са им съдействали. "Е, имаше и такива, които пречеха. Едните бяха завистници, другите смятаха, че трета художествена гимназия на София не й е нужна. Преодоляхме по комичен начин и това, и в крайна сметка училището се роди. То оцеля по един чуден начин, смея да кажа - с Божията помощ. Намираха се власт-имащи време и "управници", които искаха да вземат дори и сградата. И пак тичахме по разни инстанции, при близки и далечни познати и непознати, но успяхме да спасим институцията и зданието. Това време също отмина", сеща се за перипетиите на колежа Маринов.
Сегашният директор на гимназията Руслан Драгостинов е един от първото поколение нейни възпитаници. Бидейки част от цялата история на училището, той също участва в експозицията със свои картини. "Щастливи сме, че имахме такива невероятни хора покрай себе си. Сега ние сме такива, бъдете и вие!", призова емоционално ученикът-директор всички малки, големи и още по-големи момичета и момчета от училището, дошли на изложбата, и добави: "Всеки един от нас, учениците, имаше нужда да бъде подкрепен и към него да бъде засвидетелствано уважение за таланта, който носи в себе си. Опората, която получихме от преподавателите и родителите в колежа, е незаменима! Благодаря на моите учители, които във всеки един миг, в който се колебаехме, ни подаваха ръка, насърчаваха ни и казваха "Можеш! Бъди!", сподели с вълнение четвъртият по ред директор на гимназията. И подсили искреността си с думи на благодарност: "Липсва ни един човек, преподавателят Бенди, който тогава ни събра в своето ателие и ни даде възможността да погледнем към света на изкуството с едно любопитство. Вероятно заради това училището ни ражда талантливи деца, отличавани с награди и постигащи много не само в България, а и в цял свят".
Идеята на няколкото ентусиазирани художници, създали тогава днешната елитна гимназия, е за по-голяма свобода във взаимоотношенията между ученици и преподаватели. Училището е първопроводник на подобен вид комуникации, в които дистанцията между учители и деца е различна от "обикновените" училища. Удивителното е, че макар и сградата да не разполага с физкултурен салон, да няма столова и къде да се яде, в някои от сутеренните помещения да се усеща полъх на влага, учениците винаги отиват с огромно удоволствие в училището и не искат да си тръгват оттам дълго след последния звънец. И така вече цели 30 години!
Уникалността в контактуването между учащи и даващи знания и до ден днешен дава забележителната възможност на едните да възприемат максимално много от всичко, което другите им дават с открито сърце. Затова гимназията и до този момент се развива в една приемственост, връзка и тенденция за надграждане. "Обикновено от всеки един кмет, министър-председател, политик и т.н. започва историята, и всичко преди и след него не е съществувало", вметна шеговито проф. Маринов на изложбата, и добави: "В нашето училище ръководството не прави така. Сега онова, което егоистично очакваме от директора г-н Драгостинов да свърши в бъдещите 100-тина години, е да се построи втори етаж на сградата!", с нотка надежда в тона си каза той.
Уникалността на творящите и техните творби оцени високо и изкуствоведът Борис Данаилов, който бе част от гостите на отминалото артистично експозе. Той го отбеляза като "особено", заради липсата на теоретични рамки и заглавия, и го определи като талантлива среща на най-разнообразни автори. "Виждаме класическа живопис, скулптура, графика. Преминаваме към фотографията, слава Богу вече призната за равностоен визуален акцент. И завършваме с модерните пърформънси и инсталации, както и с онова, от което съм леко притеснен", призна с усмивка изкуствоведът, и уточни: "А именно - съвременната техника, която се използва. И ако някой ме попита каква е тя, не съм сигурен дали ще мога да отговоря. Защото очевидно има неща, с които вашето училище тегли, дърпа напред и изпреварва другите! И съответно "произвежда" вече утвърдени имена, като Татяна Харизанова и Янко Тихов. Иска ми се да продължавате все така и пожелавам на всеки с отношение към гимназията все толкова сърцато да се грижи за нея!", каза Данаилов и призна, че артистичното усърдие на всички е удоволствие за възприятията.
Освен на факта, че в страната ни има безкраен контингент от талантливи автори в различни сфери, изкуствоведът обърна особено внимание на нещо малко по-далечно, но твърде важно, а именно - името на школото. И припомни многоликата и светла фигура на проф. Николай Райнов, който е от изключителна важност за българската култура. "Едва ли съществува някакво поле за изява, в което той да не е работил - писател, художник, откривател на нови технологии, графичен дизайнер с оглед на днешния ден, и т.н. Разнообразието в работата на този титан на БГ-културата ни се вижда и в работата на децата от гимназията", обобщи Данаилов.
Любопитно е, че на откриването на колежа в началото на 90-те г. на миналия век е поканена писателката, литературен критик и тогавашен вицепрезидент на България проф. Блага Димитрова. Тя не успява да отиде, но присъства зам.-кмета на София, проф. Христо Димов, и представители от район "Сердика", а регионалният инспекторат спомага за създаването на програмите. Макариполският епископ Христофор Събев, по-известен като Фори Светулката, прави водосвет и благославя сградата, заедно с отец Камен Бараков и отец Анатолий Балачев. Все известни личности за времето си, чието присъствие в цветущия квартал на София Орландовци е емблематично.
Пожелаваме на профилирана гимназия още дълги години да радва всички ни с успехи и поводи за гордост! Честит Рожден Ден на артистичната институция!
