Музикантът, актьор и стоматолог Коцето Калки: Пях под Еверест,незабравимо е!

Живея три живота едновременно 

КОЙ Е ТОЙ

Костадин Георгиев, известен още като Коцето Калки, е музикант, актьор и зъболекар. Роден е през 1962 г. в София. Завършва стоматология в Медицинска академия и практикува 2 г. в софийско село. След това преподава 10 години в стоматологичния факултет на академията. Със свои колеги лекари и стоматолози създава група "Медикус". Коцето Калки е един от участниците и съинициаторите на експедицията "Еверест концерт" заедно с Теодосий Спасов и Дони. Те изнасят концерт на връх Калапатар под петия базов лагер на Еверест на височина 5545 м. "Еверест концерт" е признат за концерта на най-високото място в света и е регистриран в рекордите на Гинес. Носител е на награда на "Унисон" за артист на годината и награда на публиката от фестивала "Сребърният Ерос".

- Честит рожден ден, Костадин! Ще ни разкажете ли как ще празнувате 60-ата си годишнина?

- Ще празнувам с юбилеен концерт довечера. Той носи името "60 обиколки около слънцето". Всяка моя кръгла годишнина отбелязвам по тържествен начин. Ще е в зала близо до паметника "Левски". За мен мястото е символично, тъй като съм отраснал наблизо и там е родната ми къща. Залата е там, където са се намирали царските конюшни и са живеели придворните на царя. Тясно съм свързан с това пространство, защото там съм гледал първите филми в живота си още като дете. По време на концерта ще има видеопрожекция, тя ще включва автобиографични снимки, които ще бъдат поднесени с хумористичен текст от сина ми Теодор Георгиев. Теди е главно действащо лице в спектакъла, ще е водещ на събитието и ще пресъздава философските мисли на баща си в концерта.

Тази вечер група "Медикус" ще бъдат на концерта, а синът ми ще направи специално изпълнение за пишеща машина и пиано.

- Как решихте да учите стоматология?

- Моят баща е бивш пилот, а майка ми е с бяла престилка. Винаги съм се колебаел между небето и медицината. В крайна сметка попаднах в Медицинска академия. Завърших дентална медицина през 1987 г. Първите 2 години след обучението си практикувах на село, а след това спечелих конкурс за преподавател в стоматологичния факултет на Медицинска академия. Там за 10 години бях преподавател и практикант. След това направих частна практика, където работя и досега.

- Как започна развитието ви в музиката и театъра?

- Докато бях студент по стоматология, имах желанието едновременно да завърша и НАТФИЗ, и консерваторията, но това беше невъзможно. Щастливо обстоятелство беше, че ме приеха в театъра на Медицинска академия, който се оказа уникална артшкола. Там направих и първата си пиеса като режисьор - "Смъртта на Сократ", и впоследствие изиграх много интересни главни роли в пиеси на Радой Ралин, Недялко Йорданов и други. В академията се създаде и група "Медикус" от нас - студенти по медицина, към нея по-късно се присъедини и Дони, който учеше фармация. Тази година "Медикус" празнуват 35 години от създаването си.

- Как съчетавате работата на зъболекар с творчеството?

- Безсъние! За съжаление ми се налага да спя твърде малко. Ставам рано и работя до 01 през нощта. През деня са ми денталните занимания, следобед се занимавам със звукозаписи, а вечер с изпълнения на живо. Всекидневието ми не е лесно. Живея три живота едновременно.

- Как се различават трите ви живота?

- Обогатяват ме непрекъснато и ми дават по нещо. В това отношение съм щастливец, защото виждам коренно различен начин на мислене. Лекарите мислят по един начин, артистите по друг, а музикантите по съвсем различен. Това е голямо душевно богатство за мен.

- Как организирахте концерт на Еверест?

- Тази идея ми хрумна, когато видях мой приятел, завърнал се от Индия. Той е професор в НАТФИЗ - Александър Илиев. Казах му: "Сашо, хайде да отидем заедно в Индия". Но трябваше да измислим нещо, с което да покрием билетите си до там, тъй като бяха твърде скъпи. На мен ми хрумна да реализираме най-високия концерт в света. Александър каза, че идеята е гениална, и започнахме с организацията. Успяхме да намерим бързо финансиране. Към нас се присъединиха Дони, Теодосий Спасов и други приятели. Беше невероятно приключение - 40 дни в Индия и Непал. Това остави незабравим отпечатък в нашите сърца.

- Не е ли опасно и трудно да се направи концерт толкова високо, под Еверест?

- Височината, до която стигнахме, беше 5540 м. Имах познати във военно-въздушните сили, обадих се на ръководството и помолих да използваме барокамера от Военномедицинска акдемия. Те ни разрешиха и тогава установихме, че дори на 6000 метра е възможно да се пее въпреки затруднителните условия, които изпитва човешкият организм. Не ни беше страх, защото бяхме безумно вдъхновени.

- Ако можехте да избирате между едно от вашите занимания, кое щеше да е то?

- Музиката! Тя ми е най на сърце. Този труд, който хората виждат само като едно парче върху сцената, зад кулисите се състои от много усилия, композиране, аранжиране, реклама и много други дейности, за които хората дори не подозират.