Организатори и участници на "Сурва" в кв."Гниляне" единни: Надминахме очакванията си! Чувството бе неописуемо!

В началото на 80-те взимали чанове назаем от стадата в Зимевица, днес мъже и жени сами шият маски и костюми

"Мисля, че надминахме очакванията си. Винаги сме самокритични, но смея да кажа, че много се постарахме, работихме усилено месеци наред и празникът „Сурва в кв. “Гниляне“ се получи страхотно! Всеки един от организаторите беше много стриктен, мобилизиран и се раздаде до краен предел. Ще цитирам кратко едно от децата, което след празничния ден каза: “Настръхвахме, гледайки всеки един участник! А сърцата ни щяха да изхвръкнат, когато излизаха на сцената“. Вече се подготвят нови маски и се обсъждат много идеи“.

С тези думи започва своя разказ за изживените емоции на "Сурва" в кв."Гниляне" Мария Цветкова. Въпреки огромното натоварване и напрежение - тя влезе в ролята както на организатор, така и на водещ на събитието - планът за дейностите е изпълнен прецизно и минава като по вода. Участие взеха домакините от "Кукери - Гниляне", народната певица Боряна Василева, Детска танцова школа "В ШоплукЪ" към танцов център Нови Искър, Сурвакарска група - квартал "Църква" от Перник, Кукерска група "Мещица", народния певец Борис Стойнов, Танцова школа "Шопите". Имаше и голям кулинарен конкурс.

Като истински родолюбец и педагогически съветник в 176 Обединено училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Негован, Мария е вдъхновена най-вече от малките деца и учениците, в чиито лица вижда светлото бъдеще на България.

"Най-малкият участник от групата ни бе на 5 години, а най-големите са тийнейджъри. Виждам в тях хора с вече оформено национално самосъзнание. Чух слова от тези патриоти, които ме карат да вярвам и да се гордея с тях", споделя Мария.

И добавя: "Като организатор мога да кажа, че изцяло концепцията за "Сурва в кв. "Гниляне" обогатява изключително много родовата ни памет. Това е традиция, която кара сърцето да бие лудо щом сложиш народната носия и развееш бялата кърпа. Като водещ мога да споделя, че от сцената видях хора, които чакаха с трепет всяко следващо участие. Опитваха се да се докоснат до всеки кукер и участник в празника. Видях усмихнати и щастливи хора - горди българи, които се радваха на всеки човек в народна носия. Видях мнозина, които не бяха част от програмата, но облечени в народни носии. Споделихме заедно страхотен празник, който ще ни държи будни с хубави спомени през цялата година".

Всяко пресъздадено събитие имаше своята демонстративна цел. Венчавката - че животът продължава. Кукерите - че злото и нечистите сили ще бъдат прогонени. Ромите - че няма значение какъв си. Медицинските лица - че годината ще е здрава.

Всичко това стана факт благодарение на организаторите, които, благодарение на своята отдаденост, упорство и задружни усилия, възстановиха тази красива и вдъхновяваща традиция. Седем семейства от Нови Искър, отдадени на обичаите, родолюбието и вярата пишат важна част от съвременната история на нашия район. Приятели помежду си и с еднакво учестен пулс от всичко българско и родно.

"Хората на Нови Искър ще пребъдат, защото уважават корените си. Искам да пожелая всеки от нас да открие своя начин да уважава себе си. Защото себеуважението ще промени мирогледа ни. От мое име и от това на екип "Сурва - Нови Искър", както аз го наричам - имайте благородство, оптимизъм и себеуважение. Очакваме ви отново през 2024 г., когато ви очакват още много изненади. Вече се подготвят нови маски и се обсъждат много нови идеи", казва Мария Цветкова.

С нетърпение очаква следващото издание на празника и човекът, около когото се заформя идеята за възстановяване и съхраняване на традицията - ръководителят на "Кукери - Гниляне" Венцислав Захариев.

"Гледахме фестивала в Перник няколко години и там се сдобихме с множество идеи. Предложих да се пробваме и ние. Първият път беше много стресиращо и вълнуващо - дали ще се получи, ще дойдат ли хора. Беше през 2019 година. Раздавахме флаери в селата, потрудихме се много, а не знаехме какво ще стане. Но от човек на човек идеята се предаваше и се получи добре", разказва Венцислав.

Докато през 2019 г. Кукерите в кв. "Гниляне" са били 12, бройката им се увеличава двойно през 2023-а до 25.

"Когато видиш, че нещата се получават, напрежението те отпуска и на негово място идва удовлетворението. Организаторите искаме всеки път да е по-различно и с по-богата програма. Имаше седем малки дечица, които сами изявиха желание да участват. Това ме радва най-много. Едни са взели костюми под наем, други от близки. Но участниците виждат, че когато сами си направят маска имат интерес да я доусъвършенстват с всяка изминала година“, казва Захариев.

Звънците Венцислав ги събира години наред. А в кукерската група в "Гниляне" разполагат с два костюма.

"Жените ни ги ушиха. Имаме общо осем кукерски маски и още толкова костюми за деца. Разполагаме с такива на доктор, медицинска сестра, а този на свещеника го имам от осем години. Само сменям брадата и перуката, за да са по-атрактивни. През 2018 г. се създаде кукерската група, а през 2019 г. възродихме традицията. Около 30 души сме. Общо седем семейства, всеки от които допринася за това българщината и традициите да пребъдат и всяко нещо в организационен план да бъде на ниво“, добавя водачът на "Кукери - Гниляне".

Важна и неразделна част от тези семейства е и Цветелина Веселинова.

"От 20 години обичаме народните празници и традиции. В нашите събирания ни липсваше един хубав зимен празник. Имало е кукери в "Гниляне" минали години, виждала съм ги по улиците със звънци и ме е било страх. Когато Венцислав Захариев даде идеята ние решихме да го подкрепим от душа, безвъзмездно го направихме. Лятото на 2018 г. си говорехме и започнахме подготовката. Направихме малка кукерска група. Интересувахме се все повече във времето да направим по-голям и мащабен празник, в който кукерите да бъдат най-голямата атракция. От Район "Нови Искър" приеха много радушно идеята и през 2019 г. успяхме да я осъществим. През 2020 г. за втори път се случи - този път много по-мащабно. Две години празникът не се състоя заради пандемията, но сега пак успяхме", споделя Веселинова, която е начален учител в 58 Основно училище "Сергей Румянцев" в столичния квартал „Орландовци“.

Емоцията и усещането по време на празника са неописуеми, казва педагожката. "Да ни поздравяват хората и да ни благодарят. Да виждам щастливите лица е най-голямата награда. Най-чистата емоция е сред децата. Събираме пари помежду си семействата, за да се разплатим по различни пера. Сцената ни бе осигурена от Район "Нови Искър", а местна фирма дари вода и храна за участниците - сама реши да ни спонсорира. Много сме благодарни! Хората вече знаят и очакват с нетърпение празника. Тази година посещаемостта беше най-голяма досега, откакто бе възстановен празникът", щастлива е Цветелина.

Идеята за кукерски игри в Нови Искър се заражда в началото на 80-те години. Живата легенда на маскарадните игри е 86-годишният Любен Тошев. Родолюбецът и трима негови близки започват да набавят материали и да шият костюми.

"Маските ги правехме от хартия и вестници, слагахме разбъркано брашно и чакахме да изсъхне. Слагахме и парцали. Черпехме идеи от телевизията. От старите хора гледахме също как се правят беневреци и навуща", казва дядо Любен.

Обикалянето на къщите традиционно тогава е на Василовден в първия ден на новата година. После се добавят и още една дата и място - Трифон Зарезан в Кътина.

"Всеки обличаше народни носии или кой каквото има. Слагаха се маски от различни изрезки и очила. Тошко Мечкаря с гъдулката обикаляше с нас, а аз свирех на окарина. Мечката беше от ярешка кожа. С малко трици се обработваше, докато е прясна и се сгъва, като така седи около месец. После омеква и се щавеше, за да е готова", спомня си Тошев.

От стадата в село Зимевица взимали звънци назаем с разписка за празника и после ги връщали.

"Бях запланувал да пиша програма с много песни и танци, но спряхме. Хората бяха свикнали и ни канеха. В "Гниляне", "Изгрев" и "Курило" ходехме. Помня, че Димчо Антонов даваше най-много - по 10 лв. Другите най-вече по 2 лв. Имахме си каса и ги събирахме. С парите купихме тъпан и други неща, а участниците си правехме банкет", връща лентата назад 86-годишният мъж, който е сред създателите на кукерския празник в Нови Искър.

Впечатлени и благодарни за пъстрото тържество на духа и вярата са и гостуващите участници. Сред тях е деветокласничката от Перник Валари Спасова. Заедно с около 30 свои близки от сурвакарската група на кв. “Църква“ в Перник младите патриоти допринесоха за още по-мащабната, емоционална и внушителна атмосфера на празника.

"Това участие бе страхотно, всичко беше уникално. Да си сурвакар наистина е неописуемо. За първи път бяхме поканени в Нови Искър. Организаторите се справиха много добре. Всичко е замислено и изпълнено по много добър начин“, споделя ученичката.

Валари е сурвакар още от 7-годишна. Оттогава не е спирала да участва с групата от кв."Църква" в цяла България. Опасва 13 чанове по тялото си, които тежат 10 килограма.

"Много е трудно и уморяващо. Но пък преживяването е уникално. Групата ни спестява средства от обиколките по къщите и с всяка изминала година се купуват много неща за всички участници. Нашата група се отличава от останалите с това, че обличаме кожух, обърнат наобратно и върху него се зашиват топчета от конци в жълто-черни цветове", споделя Спасова и добавя, че с удоволствие би се върнала в кв."Гниляне" при следваща покана.

27-годишният Станислав Иванов от сурвакарската група на пернишкото село Мещица също е доволен от празника в Нови Искър.

"Поздравления за организацията, определено беше добра. Като закачиш звънците и сложиш маската тръпката е неописуема. Тогава не се усещат тези над 60 кг. Особено когато има повече звънчари", споделя Станислав, който с помощта на приятели е изработил вече пет маски.

Започва като сурвакар преди 18 години. Покойният му чичо го запалва по традицията и до ден днешен няма година, в която да не участва в маскарадните игри.

"С толкова млади, вярващи, способни и задружни хора празникът "Сурва в кв. “Гниляне" и хората Нови Искър наистина ще пребъдат!", споделя кметът на столичния Район "Нови Искър" Даниела Райчева.