Иван Асен II сече първите български монети

Има открита само една златна перпера 

Изобразени са ликовете на царя, Христос и Димитър Солунски 

Иван Асен II е първият български владетел, за когото е доказано, че е сякъл собствени монети.

Историческите извори сочат, че това се случва през XIII век по време на Второто българско царство, когато държавата преживява териториален, икономически и културен възход. До ден днешен не са открити монети, сечени по време на Първото българско царство, но не бива да изключваме възможността това да се е случвало.

Неговият предшественик цар Калоян получава разрешение от папа Инокентий III да сече собствени монети, но няма запазени доказателства за тази дейност. Следващият лидер на средновековна България - цар Борил, наследява това право, но и негови монети не са открити до ден днешен. Затова историци се обединяват около позицията, че цар Иван Асен II е първият български владетел, който сече монети.

Иван Асен II е единственият средновековен православен владетел, с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла. В по-новата историография има мнения, които отричат това твърдение, а смятат, че царят възстановява българското монетосечене след края на византийската власт по българските земи.

Монетите през Средновековието са златни (перпери), сребърни (аспри), билонни (сплав на мед и сребро) и медни. Според формата се делят на плоски и корубести. Надписите са предимно на български език и в много по-малко случаи на гръцки. Думите често не са изписани изцяло, а са били съкращавани. Предимно са били използвани линии и точки. Макар да следват византийския тип на изработка, в българските монети се срещат изображения, които нямат аналог във византийско-славянско монетосечене, което ги обособява като отделна група.

С името на Иван Асен II са изработвани един тип златни и един тип медни монети, които имали основно пропагандно-възпоменателен характер. Те са отсечени в чест на победата на българския владетел в битката при Клокотница през 1230 г. над войските на солунския император Теодор Комнин Дука. Изработването на ограничен брой златни перпери от 18-каратово злато е станало в монетарницата на Солун. От златните монети на цар Иван Асен II досега е известен само един екземпляр. Открит е около 1934 г. в колективна находка от Прилепско в Северна Македония. В момента монетата се съхранява в Археологическия музей на БАН.

Уникалната находка тежи 4,33 грама, диаметърът й е 30 милиметра и е изработена от 18-каратово злато. Има леко корубеста форма. На едната й страна са изобразени прави и в анфас Иван Асен II и Димитър Солунски. С едната си ръка светецът подава на царя меч, а с другата поставя на главата му корона. Надписите са на български и със съкращения и гласят: "Йоан Асен, цар" и "Свети Димитър". На другата страна е изобразен Христос Пантократор. Надписът е "Исус Христос, цар на славата". Перперата разговорно е била наричана "златица".

Перпери се секат до средата на XIV век, като през XIII-XIV век намалява твърде много златното им съдържание - то пада до 11 карата.

В онези времена монетите от сребро и мед са били за вътрешна употреба в страната. Истински значими са златните, които са били символ на силна и независима държава и развита икономика. Художественото изображение на достигналите до нас първи български монети от времето на Асеневци категорично показват важна роля на парите извън разменната им стойност - те са част от утвърждаване на суверенитета на държавата, владетелската институция, царската фигура като могъща, добродетелна и благословена.

Другите монети, сечени по времето на Иван Асен II, са билонните. Любопитното за тях е, че номиналната им стойност превишава стойността на съдържащия се в тях метал и разходите за тяхното производство. Към днешна дата са запазени около стотина броя. От едната страна са изобразени царят и свети Димитър Солунски. Изправени и в анфас, те държат жезъл с многолъчева звезда. На обратната страна има допоясно изображение на Христос Пантократор. И за тях се предполага, че са сечени в Солунската монетарница. Теглото им е около 3 грама, а използването на такива монети датира още от Древна Гърция.