Дръстър спасява царството на Симеон I

Думата на професора за "Войната на буквите"

Петър е първият международно признат български цар, държавата му просперира, казва пред "България Днес" проф. д.и.н. Георги Атанасов

Наистина ли това, което ни показва филмът "Войната на буквите", отговаря на фактите, установени от историческата наука, или сценарият е по-скоро художествена измислица, която жонглира с имена и събития от епохата на великите български царе Симеон I Велики и Петър I? Извън клавиатурните битки "за" и "против", които се водят най-вече в социалните мрежи, "България Днес" потърси истината за своите читатели, давайки думата на проф. д.и.н. Георги Атанасов за неговия прочит на събитията.

Филмът "Войната на буквите", който прави опит да се съсредоточи върху финала на царуването на цар Симеон I Велики (893-927) и управлението на цар Петър I (927-969/970), предизвика дискусии с противоречиви оценки от зрителите, най-често негативни. Тук ще пропусна коментарите за художествените достойнства на филма, играта на актьорите, езика, сценария и пр. За цар Симеон I като че ли знаем почти всичко благодарение на богата изворова канава и разработките на водещи наши, а и чужди историци, специалисти по старобългарска литература, изкуствоведи и археолози. Сходна е рекапитулацията за царуването на цар Петър I, където оценките са разнопосочни, и на пръв поглед преобладават негативните.

Има обаче детайли в управлението на двамата царствени мъже, за които се знае малко или се премълчават, поне за пред широката публика. Симеон Велики вече две столетия живее, на първо място, с ореола на изключителен пълководец. Началото на воинската му кариера обаче, ако трябва да сме безпристрастни, може да се нарече даже провал. През 894 г. той не успява да отрази инвазията на маджарите (унгарците), на два пъти армиите му са разбити, унгарците завладяват и опожаряват цяла Североизточна България (базовата територия на царството), разрушават столиците Плиска и строящия се Преслав и даже имат идеята да основат тук своята държава. На практика Дръстър (Силистра) със своята безаналогова крепост (най-силната фортификация в средновековна България от началото на IХ до XV в. според оценката на археолозите и самия цар Ив. Шишман през 1388 г.) спасява Симеон I с остатъците от армията му. Последните години благодарение на археологическите разкопки и новооткрит препис от А. Турилов на "Сказание за Железния кръст" знаем, че цитаделата на Дръстър е забележителната Мундрага, че именно в тази Мундрага е Преславният дом на Дунав, построен от кан Омуртаг в началото на IX в., в който се настанява и цар Симеон 894-896 г. Прочее може и да е малко пресилено, но според мен, ако не бе непревземаемата дръстърска крепост и нейното стратегическо положение, цар Симеон щеше да има нерадостна съдба, а днес тук можеше да е разположена Унгария?!

Благодарение на дунавската крепост и водния път Симеон влиза в контакт с печенегите и с тяхната решителна намеса разбива и прогонва маджарите към р. Тиса, където полагат основите на днешна Унгария. Като изключим тесните специалисти, печенежката връзка в българската история е слабо известна на "широките народни маси". Към началото на Х в. Симеон изтегля българското население между Дунав и Карпатите (около 400 селища!) на юг от Дунав и освобождава отвъддунавска България за номадската икономика на печенегите. От една страна, губи огромна ресурсна територия, но от друга, постъпва далновидно, подобно на император Аврелан през 272 г., който изтегля римските войски от Дакия на юг от Дунав, защото тази провинция е трудно да устои пред варварските вълни. Прочее мит е, че при Симеон България достига до най-голямото си териториално разширение. Такова има безспорно в посока юг, но без отвъддунавските земи територията е по-малка от достигнатата при кановете Крум и Омуртаг.

Така отвъддунавска България е завинаги загубена. Забележително е, че при традиционната ориентация на номадската варварска икономика към периодични нашествия с цел извличане на ресурси не сме регистрирали нито едно сериозно и безспорно нашествие на печенегите към земите на Първото българско царство до неговата кончина в края на Х и началото на ХI в. Има преки и косвени данни, че печенежката конница се включва в армията на цар Симеон Велики в битката при Ахелой през 917 г. Дори в последните години на Самуилова България през 1017 г. воеводата Кракра търси помощ срещу ромеите именно от печенегите. Не изключвам вероятността в засадата и обезглавяването на княз Светослав от печенегите през 971 г. да има и българска следа, за което косвено се загатва в "Повесть временных лет". Да не говорим за българо-печенежките бракове, за които пише патриарх Николай Мистик. В тази връзка е основателно извеждането на думата баджанак сред българите от печенг или пачанак, както ги обозначава император Константин Багрянородни.

Нещо малко известно и за цар Петър и отново за Дръстър. Във филма по времето на Симеон и особено при цар Петър ярко се подвизава Петър Осоговеца, който редом с останалото бил епископ на Дръстър и строил църкви. Единственото вярно е, че при царуването на Симеон и Петър Дръстър наистина е епископска катедра и тук археологически са документирани общо 4 църкви от края на IX-Х в. Знаят се и имената на епископите по това време. Първият е Николай, познат от няколко оловни печата и надгробен надпис от Силистра, с чиято деятелност свързваме катедралната базилика (третата по големина у нас след Голямата базилика в Плиска и дворцовата църква в Преслав). Следващият е епископ Даман, който е интронизиран през 927 г. за пръв български патриарх - първият народностен патриарх в християнския свят след древнопросиялите патриарси на Рим, Александрия, Антиохия и Ерусалим. С него се свързват също 2 църкви 0 патриаршеският кръстокуполен храм от константинополски тип и църква до централната южна порта на Мундрага. Забележителни църкви, но не са построени от епископ Петър Осоговеца, какъвто прочее изобщо не е съществувал. Няма и негови автентични ръкописи в библиотеката на Малта! Той е легендарна личност, сътворена в началото на ХХ в. от Николай Райнов, както и много други образи, без за тях да има автентични сведения и ако има, те са измислени от надарения с богата фантазия талантлив автор. Могат да бъдат канава за нещо като фентъзи, но не и за историческа драматургия.

Под въпрос са и тезите за слабохарактерния цар Петър - все пак по негово време България е омиротворена и просперираща държава с балансирана външна политика, която дълго време преодолява военни катаклизми. Ако трябва да се изведе на челен план акцент, това е монашеският институт, а не толкова богомилството. Не без основание преди повече от век Д. Цухлев оприличи България при цар Петър на Монашеско царство, теза, затвърдена в изследванията на Ив. Билярски. А монашеството е духовният темел на българската империя/царство, те разпространяват и развиват Кирило-Методиевите писмена, те ограмотяват, те са резервът на Църквата. През Х в. в Североизточна България със сигурност са регистрирани над 100 църкви (над 50 в Плиска, над 30 в Преслав, 4 в Дръстър, четири в крепостта до с. Цар Асен, 2 в аула до с. Цар Крум, 2 в крепостта до с. Скала и др.) и десетки манастири главно във и около Плиска и Преслав, Равна, Черноглавци, Варна, над 100 скални монашески обители в Североизточна България и Добруджа между Преслав и Дръстър. Обикновено по инерция даже се свързват с княз Борис-Михаил и цар Симеон, но ако прецизираме датировките им, голяма част са дело на цар Петър. Само ще посоча за пример забележителната Кръгла църква в Преслав, която по начин на градеж и многобройните надписи трябва да се отнесе по-скоро към царуването на цар Петър. Същото се отнася за един художествен връх, наречен "Преславска рисувана керамика", безалтернативно свързвана с времето на цар Симеон. Има обаче факти като водещото ателие при Кръглата църква и църква №2 в крепостта до с. Скала, Силистренско, на пътя Преслав-Дръстър, които предполагат този своеобразен феномен в нашата материална култура да се отнесе към времето на цар Петър.

Най-сетне да не забравяме, че юридически и в международен план първият легитимно избран и признат български цар=василевс= император е Петър I, а не Симеон Велики. Симеон се титулува цар и василевс, но няма международно признание за титлата му, докато Петър я получава от императорския съвет с участието на константинополския патриарх. Благодарение на цар Петър и неговите близки сътрудници (на първо място Георги Сурсувул) българите са първият народ в християнския свят, чийто духовен прелат получава патриаршеска титла - достижение, което сърбите ще изживеят след средата на ХIV в, а русите през ХVII в. Според мнозинството историци Петър е и първият чужд владетел, женен за ромейска принцеса, внучката на император Роман Лакапин - Мария-Ирина - достижение, с което не успява да се похвали и самият Карл Велики. Друг е въпросът, че според мен пръв в тази насока е бил неговият предшественик на българския престол кан Тервел - успоредно с това кесар на ромейската империя. Най-после Петър в никакъв случай не е оня послушко, респектиран от Империята. Първите най-автентични документи са неговите печати. Върху първите след интронизацията 927 г. той се представя заедно със съпругата си - византийската принцеса, като инвокационният текст гласи Петър и Ирина - василевси на българите. Липсва задължително "В Христа", което косвено указва, че дължат тази титла не на Господ, а на византийския василевс. В следващите печати след 931 г. обаче четем Петър и Ирина в Христа автократори на българите - явно се измъква от сянката на Константинопол, защото се приема, че автократор е само ромейският василевс. В следваща серия печати образът на Ирина продължава да стои, но името й отпада от инвокационния текст. Забележителен е следващият тип печати от 50-те години на Х в. Петър е сам, без Ирина, но инсигниите са показателни за самочувствие и аспирации. Вместо обичайната хламида е вече с Лорус, втората след короната показателна императорска регалия, в десницата държи сфера, увенчана с кръст - символ на всемирно господство, а короната е полусферичен камелавкион - сакралната корона на Константин Велики, с която за пръв път се представя баща му Симеон Велики след 917 г., с което има взрив от негодувание в Константинопол. Да не говорим за матрицата за печати, където е с широк лорус, сфера и императорска стема, а надписът е вече на кирилица - ЦАР ПЕТЪР - първият официален документ на български език. Инсигниите и титулатурата са убедително свидетелство за един автократор, цар български, трупащ основателно самочувствие и с голяма легитимност - далеч от масовата представа за един слабохарактерен владетел! 43 години на трона на една от трите християнски империи - отново без аналог!