Журналистката от "Евронюз България" Анастасия Димитрова: Трудно и тежко е да отразяваш война

Непоносимо е да гледаш как деца губят живота си, как невинни хора страдат

КОЯ Е ТЯ

Анастасия Димитрова е водеща на "ПраймТайм" - вечерното предаване на "Евронюз България". Освен от темите, свързани с вътрешната политика, активно се интересува от водещите международни събития. Родена е на 31 август 1996 г. във врачанското село Селановци, а с журналистика се занимава вече седем години. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски" със специалност "Журналистика". Намираме я на път за втората й родина - Украйна, където ще отразява събитията около годишнината от войната.

- Анастасия, научихме, че пътувате за Украйна, къде ви откриваме в момента?

- Хващате ме след дълго 12-часово пътуване в малко градче в Молдова, развълнувана от това, което ми предстои. С оператора Александър Шопов ще преминем молдовско-украинската граница. В Украйна ще прекараме 8 дни, един от които ще бележи година от началото на пълномащабната война на Русия в Украйна. Първо посещаваме черноморския град Одеса, който все още е обект на периодични обстрели от страна на Русия. От там ще разкажем историите на хората, които всеки ден живеят под звука на сирените за въздушна тревога. Те избраха да останат в родната си страна, за да я защитават по един или друг начин - дали на бойното поле, или на работното си място в болницата. След това се отправяме към Киев, където ще предаваме на живо всичко важно, включително и на 24 февруари. А след това ще прекараме няколко дни в Източна Украйна, където са едни от най-опасните райони на военните действия в страната.

- Какви са предизвикателствата при работа на място, където се води войната?

- За мен е голямо предизвикателство, дори защото ми се случва за първи път. Да работиш под опасността от въздушна атака и да разказваш историите на хората, засегнати пряко от военните действия, е изключително емоционално.

- Разбрах, че кръвно сте свързана с Украйна. Как преживявате това, което се случва в последната година?

- Наистина съм дълбоко свързана с тази страна. Моята майка е украинка, затова познавам добре Украйна и нейните хора. Пътувала съм до страната няколко пъти през живота си, а там и до днес живеят мои роднини - сестрата на моята майка и нейното семейство. За щастие те се намират в райони, които, макар и близо до руската граница, остават по-далеч от активните военни действия. Но е много трудно е да гледаш как невинни хора страдат, как деца губят живота си всеки ден. В работата си като журналист се старая да съм обективна, да оценявам реалистично фактите в конфликта, определян от експертите като черно-бял.

- Как се ориентирахте към журналистиката?

- Журналистиката беше мечта за мен още от тийнейджърските ми години. Поради факта, че ми се удаваха както хуманитарните, така и точните науки, за известно време изоставих мечтата си да пиша и се заех с програмиране. Не след дълго обаче разбрах, че искам да работя с хора, а не с машини. Завърших Факултета по журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Започнах да работя още в първи курс и не съм спирала. Но истинското си място открих в телевизията. Това е една от медиите, които и днес, в дигиталния свят, остават изключително влиятелни и са важен фактор при формирането на общественото мнение. Затова е важно да има качествени медии като "Евронюз България", които да достигат до българските домове, а и до милиони зрители по целия свят. Защото това, което се случва в България, и мненията, които търсим ние от "Евронюз България", всекидневно намират място в каналите на бранда по целия свят.

- Какво е за вас работата в "Евронюз"?

- Преди всичко голяма възможност за мен да се развивам. Защото "Евронюз" ми даде възможност да срещна уникални хора. Само за по-малко от година от старта на телевизията до сега успях да разговарям с хора като кмета на Киев Виталий Кличко, инициатора на закона "Магнитски" Бил Браудър, бившия (вече) съветник на президента Зеленски - Олексий Арестович, редица руски политици, сред които Иля Пономарьов, Геннадий Гудков, авторът на речите на Путин - Абас Галямов, и още много други водещи фигури, пряко ангажирани с войната в Украйна. В ефира ни за първи път пред българските зрители историята си разказа и бившият боец от "Вагнер" Марат Габидулин. И макар че предаването "ПраймТайм", което водя, често се насочва към вътрешнополитическите събития у нас, успяваме да достигнем до личности от световна величина, които се съгласяват да говорят ексклузивно пред нас.

- Какво можем да научим от една световна медия като вашата?

- "Евронюз България" е телевизия, в която ще видите нещо различно. Ще чуете гласа на хората, които имат значение днес. Ние винаги търсим баланса, колкото и да е трудно в днешния поляризиран свят. Спазваме стандартите за качествена журналистика, утвърдени през годините и показваме един по-различен поглед към света, от който сме част всички ние.

- Кой е репортажът, който силно искате да направите?

- Търся човешките истории, онези, които започват от човешкото страдание и завършват с поуката за силата на духа. Онези с щастлив край, в които разбираш, че има по-важни неща от дребните материални постижения. От Украйна искам да покажа на хората в България, че често забравяме в колко спокойна европейска страна живеем. И че силата на единството прави чудеса.

- Какви са интересите ви извън работата?

- Обичам да танцувам народни танци. Правя го от 5-годишна, когато започнах в самодеен танцов състав, ръководен от майка ми. Да, тя е дошла от Украйна и е научила до съвършенство българските народни танци, за да може и до днес да ги показва на децата от моето родно място - Селановци. След дълга работна седмица понякога обичам да остана на тихо за няколко часа с книга в ръка или да изляза с приятели на боулинг например.

- Кой е бил най-трудният ви професионален момент? И най-емоционалният?

- Честно казано, в работата не обичам да показвам емоции. Затова и много от колегите ме наричат "Ледената кралица". Всяко ново предизвикателство е трудно за мен, защото като перфекционист искам да ми се получи от първия път. А когато не успея, го преживявам.

- Какво си казвате, за да се мотивирате, когато е най-трудно?

- Усилието си заслужава. Ще можеш да преминеш и през това.

- Защо е хубаво да си журналист?

- Защото си част от събитията, когато те се случват. Това е и много отговорна работа, защото като журналисти сме отговорни за това как новината ще бъде възприета от зрителите заради начина, по който я предаваме. Задължени сме да покажем едно събитие от всички страни, дори и да не сме съгласни с тях.

- Последната книга, която прочетохте, е ...

- "Хроника на болката" на Иво Иванов. Препоръчвам я на всички, които са в труден момент, за да могат да видят живите примери за това, че винаги има надежда.