Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/13978726 www.bgdnes.bg

Траките прецеждали Дионисовото вино за изтънченост

 Наздраве преди 30 века

 Пиели го гъсто, силно и сладко, елините завиждали

Ритуално, за удоволствие, за престиж по повод и без, виното е съпътствало живота на траките от дълбока древност дотолкова, че един от главните им богове е бил Дионис, покровител на лозите и божествената напитка. Траките придавали огромно значение на качеството на напитката и дори си имали специални цедки, през които я наливали, разясняват в Националния археологически музей. В залите му за кратко е показана специална цедилка, която досега не е виждана от широката публика.

До нея са и бронзови съдове от гробница при Върбица, Шуменско, които също за пръв път виждат залите на музея. Датирани са от около преди три хиляди години и говорят за голямото значение на консумацията на ферментиралия гроздов сок. Според учените от музея тези реликви най-вероятно са били предназначени за аристократичен пир, предвид изящната си изработка и украсата.

Реклама

Според някои от археолозите технологията на производството на вино била известна единствено на жреческото съсловие, което използвало напитката при ритуалите си. Други твърдят, че още преди хиляди години напитката е произвеждана масово, но винаги съпътствана с ритуал.

При днешни възстановки, след като гроздето се набере от масива, се изсипва от плетени кошове в шарапаните. Те представляват големи издълбани в масивен камък корита. Скалният басейн преди това е почистен добре с вода и преметен с върбови клони. Върховният жрец облива каменната винарна със старо вино и благославя еликсира. Следва най-зрелищната част, при която моми, облечени в бяло, нагазват гроздето с боси крака. Момичетата изцеждат до последно сладкия сок от гроздовете. Когато се мачка гроздето, в шарапаната се пускат и билки, за да е по-уханно виното. Сокът тече от чучур, издълбан в края на камъка. В древността гроздовият сок се е събирал в мехове и бил отнасян в пещери на хладно, докато стане вино.

Според някои изследователи въпросните шарапани са били използвани и за промиване на материал за злато и други ценни метали през по-голямата част от годината, когато не е имало грозде за цедене.

Римският агроном Колумела твърди, че траките имали голям брой сортове лози, отглеждани при различни условия, а и от един и същи сорт давали различно по качество грозде. Лозарите от онази древна епоха добре познавали не само отделните сортове, но и способността им да виреят при различни условия. В практиката си траките оставяли лозите да се увиват върху засадени специално за целта дървета, като ги провесвали между тях.

Елинският граматик Атеней твърди в писанията си, че траките пиели повече от гърците, които консумирали вино ежедневно, но смесено с вода. По нашите земи не "кръщавали" напитката, а я гълтали гъста, силна и ароматна. За умението им да издържат на здраво пиене говори един обичай, описан от Ксенофонт. Става дума за бойния танц, наречен "колабрисмос", който траките обичали да изпълняват по време на пиршества. При него танцьорите имитирали истинска битка, разделени по двойки. В края на танца единият удрял другия така, че всеки мислел, че действително го е убил, докато онзи просто падал изкусно.

Повечето антични автори като Омир са вярвали, че от земите на древна Тракия култът на Дионис е тръгнал към елинистичния свят и явно за период около 1000 години този възглед не е бил поставян под съмнение, щом Плиний Стари (I в.) твърди, че първият лозар в Европа бил тракиецът Евмолп.

Реклама

Виното е изключително важна част от образа на старите траки. В Омировия епос те са представени като красиви и храбри мъже, които се бият върху богато украсени със злато и сребро колесници, носят "оръжия златни, огромни и дивни", яздят "бързобеги като вихър" коне и освен това правят и пият хубаво вино в красиви чаши.

Гърците пълнят амфори,

галите измислят бъчви

Докато траките преди хиляди години използвали мехове за съхранение на виното, то в по-късни времена гърците го съхранявали и транспортирали в амфори.

Тези глинени съдове били приети и от римляните, но имали два недостатъка - били тежки и чупливи. Макар да били доста функционални от гледна точка на възможността в тях да се държат и превозват мед, мляко, зехтин и други стоки. Казват, че отлежаването на питието в амфори може дори да повиши "тероара" - характеристиките, придадени на виното от средата, в която е отглеждано гроздето.

Когато завладяват Галия, римляните научават за съществуването на бъчвите. Галският начин за съхранение не само направил по-лесно напитката да се върне обратно в Рим, но също така придава различен вкус на самото вино. Дървото добавя ароматни съединения, придавайки му различни нотки. Докато дъбът позволява на виното да старее бавно и стабилно и да развива многопластови вкусове, той също му оставя своя собствена следа.

Реклама