Хачико от Враца си отиде

История като на кино

Приживе кучето всеки ден е на старите гробища край града

Всеки ден точно в 8 часа сутринта едро кафяво куче идва на старите гробища край Враца и поляга върху гроб близо до православния параклис в парка. Когато е там, отказва храна. И в погледа му се чете цялата болка, която може да изпитва живо същество, загубило близък. Предполага се, че кучето идва на гроба на стопанина си, защото го прави ден след ден.

По свой тъжен повод в гробищата се оказва Николай Диковски, млад мъж от северозападния град. Диковски прави снимка на кучето, която предизвиква бурна реакция в социалните мрежи през лятото на миналата година.

"Днес с очите си видях това - пише тогава Николай. - Попитах хората наоколо, казаха, че всеки ден кучето идва и ляга за няколко часа. После отива някъде и на следващия ден отново идва. Крайно време е да осъзнаем че в живота има много по-важни неща от пари, власт, кариера. Има нещо в света, което се казва истинска, безкористна Любов."

Историята наподобява тази на кучето Хачико, която придобива световна популярност, след като за него е заснет филм с участието на Ричард Гиър в главната роля (виж карето).

Какво се случва с Хачико от Враца, след като става известен в социалните мрежи?

"България Днес" се свърза с автора на снимката Николай Диковски, който сега работи и живее извън Враца. "Когато говорих с хората, които работят в параклиса на старите гробища, разбрах, че животното е идвало там всеки Божи ден и е лягало на един и същи гроб - споделя Николай. - Пристигало е сутрин, по него е можело да си свериш часовника - точно в 8. Прекарва деня там и след това си тръгва в 17 ч. Когато са се опитвали да го хранят на гроба, където е лежал, врачанският Хачико е отказвал. Каква е връзката му с покойниците в това гробно място не е изяснено. Но вярвам, че е имало такава връзка."

"Наистина това куче е било всеки ден на гробищата във Враца - потвърди пред "България Днес" и Марияна Мишева, която работи в ръководството на отдела за "Обредни дейности" в града. - Превърнало се е в любимец на всички наши служители, но за съжаление е починало. Аз също съм го виждала там. Не мога да кажа каква е причината за смъртта му, но всички много тъгуваме за него. Нашият Хачико беше много любимо и добро същество.

Символ на вярност

Стопанин на Хачико е професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио, който всеки ден пътува на работа с влак през 20-те години на миналия век.

Кучето всеки ден го изпраща сутрин и след това се връща да го посрещне от работа точно в 17 ч.

На 21 май 1925 г. Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира, а по това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който никога не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден. Пристига в 17 часа след обяд и седи до късно. Много роднини и познати се опитват да вземат кучето при себе си, но то неизменно се завръща на гарата, за да посрещне стопанина си. Става известен на цяла Япония през 1932 г. след публикация на статията "Предано старо куче очаква завръщането на стопанина си 9 г. след неговата смърт".

През 1934 г. е издигнат паметник на Хачико.