Найден Пухов, играещ ролята на революционера: Тодор Каблешков бунтува народа като началник на гарата в Белово

Подготвя въстанието и под прикритието на търговец на дърва 

КОЙ Е ТОЙ

Найден Пухов е роден и израснал в бунтовна Копривщица. На 30 години е и сега работи в частния сектор в София. За пета поредна година Найден влиза в ролята на Тодор Каблешков по време на възстановката на първата пушка на Априлското въстание в родната Копривщица, която по традиция се провежда на 1 май.

- Каква е тръпката да влезете в кожата и дрехите на Тодор Каблешков в наши дни, г-н Пухов?

- Четири години влизам в ролята на Каблешков. От дете играя в самата постановка. Минал съм през всички момчешки и мъжки роли на героя Каблешков. Да бъда в образа му и на площад "20 април" в Копривщица на нашата възстановка, беше моя детска мечта. Директорът на музея ми предложи ролята и аз веднага приех на драго сърце. Влизам в нея с дълг и чест.

- Наследствено ли е това родолюбие у вас?

- Определено! Моята майка Искра Шипева е дългогодишен директор на музеите в Копривщица. Като млада е участвала във възстановката и тя ме запали по родолюбието. Първият ми класен ръководител в града Георги Доросиев играеше ролята на Георги Бенковски. Днес неговите ученици продължаваме традицията и духа. Момчето, което сега е в образа на воеводата Бенковски, е мой съученик и много добър приятел - Лъчезар Атанасов.

- Нека разкажем за непознатия Каблешков. Какво не знаем за героя, освен че написва кървавото писмо и слага началото на Априлското въстание по-рано от уговореното на събранието на Оборище?

- Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Каблешков в Копривщица на 13 януари 1851 година. Баща му е заможен копривщенец, занимаващ се с бегликчийство и джелепство. Въпреки че принадлежи към чорбаджиите, хаджи Лулчо е патриот и родолюбец, вдъхновен от големия си брат Илия, който е убит от кърсердари в Берковско през 1858 г.

Тодор е силно привързан към майка си Стойка и тежко понася ранната й смърт. За него и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо – Пена, жена на прочутия копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах.

В края на 1864 г. Хаджи Лулчо води Тодор в Пловдив при по-малкия си брат Цоко Каблешков, който го записва в престижното главно епархийско училище, където му преподава самият Йоаким Груев. Там той се сблъсква с гърцизацията в града, с надменното отношение към българите.

Неведнъж споровете с другите ученици гърци прерастват в ръкопашни схватки. Омразата му към поробителите също се разпалва в Пловдив, когато Тодор случайно минава през един от турските квартали. Турчетата го замерват с камъни и той се прибира у дома разкървавен и с пукнат череп.

В отговор на оплакването на Цоко Каблешков и даскал Груев пред турските големци Тодор единствено е посъветван повече да не минава през турските квартали. През 1867 г. Тодор се разболява тежко и баща му е принуден да го върне обратно в Копривщица, където му се преподава като на частен ученик, за да не изостава с образованието си.

Малко се знае, че по-късно Тодор отново се сблъсква с познатия му от Пловдив гърцизъм и след един бой с гърци той се отказва от името си Тодор, което е с гръцки произход, и настоява да се обръщат към него с българското Богдан. При пребиваването си в Цариград Тодор буквално е обладан от мисълта да убие султан Абдул Азис, докато наблюдавал как султанът всеки петък излиза от двореца си, за да отиде в дворцовата джамия в Илдъз Кьошк.

Също малко се знае, че Каблешков се научава да работи на телеграф като ученик в Одринската железопътна гара. А по-късно става началник на гарата в Белово. Въпреки че постът му осигурява едно завидно материално състояние, той не се отказва от делото си, а напротив. Под прикритието си на началник-гара обикаля селата около Белово, като се опитва да просвещава селяните и да ги увлича в революционната дейност.

През пролетта на 1875 г. подава оставката си като началник-гара и се установява в Татар Пазарджик и като търговец на дървен материал обикаля градовете София, Самоков, Пирот и други селища, за да провери какви са революционните настроения сред българите. Подпомага местните революционери в укрепването и развитието на комитетите. През есента на 1875 г. здравето му отново се влошава и той заминава за родната Копривщица.

Един млад мъж, дал живота си за България и свободата. Не се е отказвал и пред болестта, която го мъчи. Повежда шепа млади момчета към бунт. Цяла Европа и Русия чуват какво се случва и обръщат внимание на събитията, за да може няколко години по-късно да се наречем свободни.

- Дрехите за реконструкцията на събитията по поръчка ли са шити?

- Купил съм си плат и е шит специално за мен преди 5 години. Пазя си униформата в гардероба и я поддържам. Когато облека тези дрехи, настръхвам и ставам друг човек.

- Днешните българи съзнават ли саможертвата на героите?

- До някаква степен разбират и отдават почит, но не мисля и не чувствам, че някой ще направи същото днес. Нямаме еднакъв път и не сме единни като народ според мен.

Затова трябва още от детската градина на децата да се преподава и обяснява историята, за да се закърмят с родолюбивия дух. Трябва да знаем кои сме и че никога не сме губили бойно знаме във войните. Били сме велика сила на три морета. Буквално да спорят помежду си кое дете знае повече. Огромно удоволствие ми доставя да видя дечица на 1 май в Копривщица с униформи, дървени саби и пушки. Да знаем какво можем, когато сме обединени, и заветното кърваво писмо, изчетено от Каблешков:

Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии...

Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица,20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков